Трънка
Трънка /Prunus Spinosa/ съставлява мощно разклонен остър шубрак от семейство Розоцветни /Rosaceae/, висок 1—3 м, с тъмносива кора. Листата на трънката са елипсовидни до назад яйцевидни, 2—4 см дълги, назъбени.
Цветовете са бели, най-често единични, 1.5—2 см в диаметър, с 5—6 мм дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките са многочислени. Плодът е костилков, объл до елипсовиден, тъмносин със синкав восъчен налеп и стипчиво кисел усет.
Трънката цъфти преди разлистването през март и април. Тя вирее из шубраци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна докъм 1200 м надморска височина. Храстът се отглежда и като украсителен. Освен у нас растението вирее в други елементи на Европа, Западна Азия и северозападна Африка.
В реалност, трънката служи като забележителна растителна храна за гъсениците на доста разнообразни типове пеперуди, изключително черните и кафяви власати пеперуди. Храстът е също добър източник на храна за пчелите. Тъй като трънката пораства свободно, основава отлични места за гнездене за разнообразни птици, изключително на славеят.
Състав на трънка
Цветовете на трънката съдържат флавоноиди (главно кемпферол и кверцитин), малко цианогенни гликозиди, захари и др.
Плодовете съдържат захари (глюкоза и захароза), пектинови и дъбилни субстанции, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и др.
Отглеждане на трънка
Трънката се развъжда благодарение на семената си. Семената покълват бързо и е по-добре, в случай че са засети в студена почва, незабавно откакто те са узрели. Семената имат потребност от два до три месеца студена стратификация (пускането им в студени условия). Не забравяйте да пазите семената от плъхове и други вредители. В реалност, кълняемостта на семената може да отнеме доста дълго време, може да им трябват до 18 месеца, с цел да покълнат.
След като леторастите са се посочили и са задоволително огромни да се оправят сами, ги вземе самостоятелно и ги поставете в обособени саксии. През първата зима, растенията би трябвало да бъдат отглеждани в оранжерия за да се предпазят от заледяване.
Растенията могат да се засаждат в непрекъснатото им място навън по време на идната пролет или късно лято. Трънката може да се отглежда от резници на храста през юли - август и да се насади в саксии. Меката дървесина от зрелите и пламенно разрастващи се растения може да бъде отрязана по време на пролетта или началото на лятото и засадена в саксия. Отново утайване или стратификация може да се направи напролет.
Ценно качество на трънката е, че този шубрак е резистентен на морски условия и носи капацитет за бърз напредък и агресия. Ако загражденията, направени с шубраци на трънка, се запазят, те са в положение да устоят на суровите метеорологични условия. Въпреки това, ограда от такива шубраци стои с оголени клони по време на зимните месеци заради окапването на листата на храста.
Трънката се съживява бързо, даже откакто е нарязана или опустошена от бързо разпространяване на горските пожари. Този шубрак дава опция да се развиват вторични издънки от земята и да се регенерира бързо за основаване на плътна стена от шубраци. Иначе трънките остават удивително незасегнати от гъбички.
Събиране и предпазване на трънка
За лечебни операции се използват плодове, листа, цветове на трънката. Цветовете се берат по време на цъфтежа от април до май. Сушенето на билките се реализира в сушилни, проветриви сухи пространства или под навеси, като се разстилат на тънки пластове. Най-добри резултати се виждат при сушене в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушените цветове са бели или кремави, със слаба присъща миризма и едва горчив усет.
Плодовете се берат наесен през октомври и ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 70 градуса. Изсушените плодове са тъмносини, без аромат и с кисело тръпчив усет. Билките се подлагат на сушене най-вече 5-6 часа след брането. В края на сушенето прясната билка към този момент е превърната в дрога, която съставлява трайна лечебна суровина.
При вярно сушене в дрогата се резервират настоящите субстанции, като тя не почернява и не ферментира. Освен това сушенето би трябвало да е съобразено и с характера на настоящите съставки. Сушенето би трябвало да става бързо и при добра вентилация. Бавното сушене води до гниене на растенията, а бързото сушене без вентилация - до раздробяване на съдържащите се в тях настоящи субстанции и до загуба на лечебния им резултат.
Ползи от трънка
Почти всички елементи на трънката са потребни и могат да се употребяват за лекуване. Листата, цветовете, плодовете и даже кората на този дървесен шубрак имат очистителни, затягащи, пречистващи, потогонни, слабителни, дезинфектиращи и диуретични свойства и са доста потребни за стомаха. А чай, подготвен от цветовете на трънката е безвредно и несъмнено разхлабително средство потребно за стомаха, и в това време усилва апетитът за храна.
Знахари и практикуващи лекари предписват чай от трънка за лекуване на дребни проблеми на жлъчния мехур, кожни недоволства, катар, каменни формирания и конвулсии в стомаха. Той е извънредно ефикасен при лекуването на диария измежду децата, а също и за лекуване на бъбречни проблеми.
Плодовете на трънката нормално са по - приятни за ястие, когато се събират в замръзнало положение. Сокът, извлечени от плодовете, а също и самите плодове на трънката са потребни при лекуването на отичане и раздразнение в устата, венците и гърлото. От друга страна, запарка, приготвена от кората на този шубрак, оказва помощ за намаление на висока температура.
Все отново, цветовете на трънковият шубрак наподобява имат най-терапевтична и лечебна стойност. Традиционно билкари и експерти приписват голям брой лечебни свойства, като отхрачващо, диуретично, нежно слабително и потогонно на трънковите цветове.
Трънката включва амигдалин (горчив цианогенен глюкозид, извличан обикновенно от кайсиeви и сливови костилки) и пруназин(кристалният цианогенен глюкозид намиран в разнообразни растения от рода Prunus), съставни субстанции, които се разпадат във водата, с цел да образуват циановодородна киселина (наричана също цианид). Това е едно извънредно отровно вещество, само че когато се приема в дребни дози, химически усъвършенства дишането, усъвършенства храносмилането, а също и провокира чувство за здраве и благополучие.
Кората на трънката е също използваема за разнообразни лечебни цели. Така да вземем за пример, тя не е единствено отличен запас за естествен танин, само че също се употребява необятно в приготвянето на мастило. Когато кората на трънката се вари в алкална среда се получава жълт оцветител. Дори сокът, извлечен от неузрелите плодове на трънката, е употребявано от перачите, с цел да маркират облеклата, защото е сложен за заличаване.
Меките тъкани (месеста част) или каша от узрелите плодове се употребяват за козметични цели, като да вземем за пример подготвяне на стягащи лицеви маски. От друга страна, зелените листа на храста служат за подготвяне на зелен оцветител, до момента в който плодът може да се употребява за приемане на оцветител, който варира в колорит от надълбоко сиво до зелено.
Стъблата на храстите на трънката са толкоз здрави, че нормално са употребяват в производството на стругарски мотериали (машини за стругарство), култивиран съоръжения, зъби на гребла или мотики и други сходни детайли. Правите клони на трънката се употребяват за произвеждане на бастуни и са извънредно ценени за тази си приложимост заради техните преплетени и атрактивни форми.
Народна медицина с трънка
Запарката от цветовете на трънка работи слабително и пикочогонно. Употребява се при запек, стомашни и чревни болки, невралгия, инфектиране на бъбреците и пикочния мехур, албумин, хемороиди, левкорея и други
За задачата 2 супени лъжици от цветовете се накисват 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти дневно преди ястие. Две супени лъжици от плодовете се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти дневно преди ястие.
Плодовете на трънката се употребяват като затягащо средство при диария, а също при стомашна язва, неприятно храносмилане, зной.
Вреди от трънка
Както споменахме по-рано, HCN или циановодородната киселина (наричана също цианид или циановодород), формирана от някои химикали, намиращи се в трънката, е доста мощна отрова и медикаменти, приготвени от храста, не би трябвало постоянно да се одобряват вътрешно.
Дори черешов разтвор, подготвен от P. larocerasus, който е потребен за стимулиране на дишането, може да съдържа HCN. За това би трябвало да бъдете изключително внимателни, когато употребявате медикаменти, приготвени от трънка или нейни елементи. Това постоянно би трябвало да става под надзора на дипломиран медицински експерт.
