Трън е град в Западна България. Той се намира в

Трън е град в Западна България. Той се намира в Област Перник, ситуиран е покрай границата със Сърбия и до градовете Брезник и Драгоман. Градът е административен център на Община Трън. Трън се намира в планински регион. Разположен е на двата бряга на река Ерма, в най-източната част на високопланинската долина Знеполе, в южното подножие на планината Руй. През зимата на 1947 година в Трън е измерена най-ниската температура на територията на България - мунус 38,3 C, по тази причина по-възрастните избират да назовават Трън „ дребната Швейцария “.

 В предишното отсам е минавал така наречен Знеполски друм - остарелият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този метод днешният Трън в тези времена е бил значим търговски център. По време на османското господство градът е бил прочут като пазарно населено място и е носил имената Изнебол кабасъ, Таран паланка и Трън паланка. Според предението, на мястото, където е карстовият извор " Ралча ", се намирал огромен бодил, върху който всеки който пиел вода,оставял конец за здраве,от тук идва и името на града. С водите на този извор локалният духовник Терапонтий лекувал вярващите, който по-късно бил канонизиран в светец.

Перущица - гнездо на герои

Красивите планински върхове на България

 Независимо че в този момент регионът към Трън и прилежащите му села е обезлюден, в древността, това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. По-късно тук живеят поредно траки, готи (в село Ерул), славяни. За пръв път Трънско влиза в рамките на България при ръководството на кан Омуртаг. По време на Първото българско царство, при цар Самуил, като известна историческа фигура тук изпъква болярина Кракра, комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 години яростна опозиция на император Василий II, само че все пак в 1018 година тази област дружно с останалата част от България попада под византийска власт.

 Както във всички краища на българската земя, по този начин и в Трънския край тежки и тъмни са били дългите години под турско иго. В края на XVIII началото на XIX в. тук се подвизава Кара Фейзи (според някои данни той е от албански генезис, съгласно други — потурнак от Брезнишко), изначало назначен от османската власт като шеф, а след това се провъзгласил за феодал. Той подлага на нечовечен гнет локалното население, унищожава църкви и манастири, опожарява огромна част от горите в региона. След неговата гибел ръководството на региона поема синът му Али бег, от чийто произвол дотам пропищява локалното население, че на няколко пъти изпраща тъжби до централната власт и в последна сметка Али бег е отхвърлен, предаден на управляващите и по пътя към Цариград е погубен.

 След края на несполучливата Руско-турска война от 1828-1829 година в региона на Трън избухва по този начин наречената Трънската буна. За малко Трън е свободен, само че незабавно по-късно османската власт грубо се разправя с бунтовниците. Жестоки последици за Трънско има и Ньойския кротичък контракт, с който от региона са откъснати и дадени на Сърбия огромен брой селища, а други като Врабча, Стрезимировци, Банкя (село) и Петачинци, са безусловно разполовени като даже до през днешния ден могат да се видят къщите, през които минава границата, делейки ги на две - разграничени са дворове, гробища, а по този начин също и доста фамилии.

 През средновековието на територията на днешната Трънска околия е била ситуирана Знеполската епископия, сведенията за която са много нищожни. Акад. Йордан Иванов отъждествява със Знеполе един от топонимите, упоменати в Първата грамота за Охридската архиепископия: “Епископът на Триадица (Средец, София) заповядваме да има в самата Триадица и в... Знеполе 40 клирици и 40 парици ”. Знеполската епископия, сигурно е реалност през ХVІІІ век след унищожаването на Охридската архиепископия,и спрямо доста други епископии от предишното резервира най-пряка връзка с днешната българска столица и органичен свързаната с нея Софийска епархия.

 През 1760 година Знеполе, гр. Трън и гр. Пирот образуват Нишавъчка епархия с център Пирот, като в Трън бил назначен архиерей да управлява администрация и религиозно-църковния живот. Един от тези лица бил знеполецът Пея Степанович от село Ярловци. Някои откриватели свързват произхода на името на река Ерма със свети Ерм, за който се знае, че живял към 100 година сл. Хр., и се подвизавал в една далечна римска провинция.

Не инцидентно е и сгъстеното съществуване на голям брой христиански паметни обекти в покрайнината на гр. Трън.
- манастирът " Св. Архангели Михаил и Гавраил " - на към 2 км северно от Трън;
- разрушеният манастир " Св. Петър ", северния завършек на с. Зелениград;
- манастирът " Св. Димитър " в с. Забел;
- остатъци от черква " Св. Прокопий " в с. Туроковци;
- църквище с контури от зидове в с. Милославци;
- остатъци от черква в с. Главановци - " Глава " манастир;
- старинната черква " Св. Никола " в с. Рани луг;
- манастирът " Св. Богородица " при с. Реяновци;
- средновековният манастир " Св. Богородица " в с. Паля (днес на територията на Сърбия).

В самият град Трън също има християнски монументи, свидетелстващи, че през средновековието Христовата религия е била мощно застъпена.
- храм " Света Петка " - издигнат към 1700-та година върху основите на параклиса " Св. Тарапонтий ", който от своя страна бил издигнат в средата на XVI в., черквата " Св. Петка " е в днешния си тип от 1853 година, когато е била обновена от архимандрит Мисаил Байкушев дружно с чорбаджи Пея и Хаджи Никодим;
- скална черква „ Св. Петка “ - среща се над квартал Баринци, наоколо до храма " Св. Петка " ;
- храм " Св.Николай ", обновен през 1856 година върху основите на остаряло опожарено манастирище.

 Ежегодно в град Трън се организира фестивал на Клубовете за български танци и любителски ансамбли " От Трън по - убаво нема ", проведен с доста възторг и безрезервност от Клуб " Бодифолк ", гр. София. Фестивалът се организира под патронажа на Кмета на Община Трън и има за цел да разпространява прелестния Трънски край; да се съберат фенове на българското хоро, с чието родолюбие се съхранява скъпото ни фолклорно богатство; да се разпространява активността на клубовете за национални танци от страната.

Инфо: www.svetimesta.com