Тракийският въпрос трябва да се разгледа между България и Турция,

Тракийският въпрос би трябвало да се прегледа сред България и Турция, без усложняване на двустранните връзки, по един естествен, другарски, цивилизован метод и да се търси заслужено, на основата на интернационалното и настоящото право, решение.

Това съобщи пред БГНЕС някогашният посланик Любомир Шопов, който бе един от лекторите на конференцията във връзка на 120 година проведено тракийско придвижване на тематика: „ Балканите след референдума в Турция, рисковете от политиката на неоосманизъм и ислямизация, следствията за България и тракийските българи ”.

Инициатори и уредници са Съюзът на тракийските сдружения в България, Тракийският теоретичен институт и УНСС. Сред лекторите са учени, дипломати, представители на цивилен организации, сред които Петър Воденски, Симеон Николов, доктор Боряна Бужашка, Ангел Марин, акад. Георги Марков, проф. Стати Статев, Красимир Премянов, проф. Искра Баева, чл.кор. Васил Проданов, Горан Симеонов, Любомир Кючюков и други

Форумът е отдаден на тракийския въпрос и неговото значение за българо-турските връзки, продължи Любомир Шопов. Въпросът е пропуснат и за множеството български жители – изцяло незнаен. Да напомня – през 1913 година постоянната турска войска избива над 60 хиляди души българи, османски жители, конфискува тяхното имущество, изгонва 280 хиляди други българи, с мебелировка, каквото могат да носят на ръка и до 1925 година се завършва с 500 хилядно българско малцинство на територията на Османската империя, споделя той. Това е тракийската покруса! По-голямата неволя е, че с Ангорския контракт българските управляващи тогава на практика официализират този факт като лишават от опция за отбрана на правата и ползите на потомците на бежанците от Тракия и от Мала Азия. Защото в Ангорския контракт се загатва термина „ изселници ”, а Турция в никакъв случай няма да се съгласи с термина „ бежанци ”, защото това би означавало самопризнание за геноцид върху българското население. Става въпрос за 3.5 млн. дка заграбена частна българска земя в най-хубавите региони на Тракия, върху които потомците имат имуществени права, счита Любомир Шопов. Турската страна счита този въпрос за частен - такава позиция изрази и настоящият министър председател на България, добави той. Но не частни лица, а постоянната турска войска и турската администрация са избивали и са конфискували земята на нашите сънародници. За геноцид няма период за отминалост, тъй като това са закононарушения против човечеството.

Решение има, само че българската страна към този момент даже не смее да спомене посредством декларация на Народното събрание съществуването на казуса, разяснява Любомир Шопов. Той би трябвало да се прегледа, без усложняване на двустранните връзки, по един естествен, другарски, цивилизован метод и да се търси заслужено, на основата на интернационалното и настоящото право, решение, сподели той.

За страдание, българските управляващи не са заинтригувани от решаването на откритите въпроси сред България и Турция, защото те са главоболие за тях, е неговото мнение. А е належащо това да стане на равноправна основа – без изнервеност, без политизиране, без търсене на политически изгоди и пазарлъци, в полза на жителите на двете страни.

България в границите на своите благоприятни условия се пробва да води рационална политика, само че неведнъж тя става за сметка на нашите национални ползи, продължи Любомир Шопов. Смятам, че българската страна не противодейства съответно и колкото по-бързо обществеността принуди българската политическа класа да стартира да работи в полза на България и на нейния народ, толкоз по-добре, безапелационен е той. /БГНЕС