Прокоба тегне над убитата актриса Виолета Донева
Трагичната вест, че огромната актриса от близкото минало Виолета Донева е открита в локва кръв в дома си в столичния квартал " Изток " потресе освен артистичната колегия и тези, които я познаваха. При първичния оглед криминалистите са открили, че по тялото на 79-годишната жена има следи от принуждение. Първоначалната версия е, че е убита от собствен родственик поради имотни драми.
Както Lupa.bg първа заяви тялото на Виолета Донева е открито, откакто няколко дни старата актриса не е отговаряла на телефонни позвънявания, а съседи не са я забелязвали да излиза от жилището си. Наложило се е вратата на жилището да бъде разрушена. Назначени са голям брой експертизи, работата на проверяващите продължава.
За страдание животът на Виолета Донева още от невръстна възраст е низ от нещастия. Тя остава полусираче едвам на 2 години, не помни татко си, майка й изследва безследно за известно време и е отгледана от баба си.
Виолета Донева е щерка на изявен царски офицер, който взе участие във Втората международна война. След идването на комунистите на власт на 9 септември 1944 година, капитан Павел Джингаров е отзован от фронта, а на 15 март 1945 година наказан от Народния съд и разстрелян. Бил е единствено на 33 години. Десетилетия по-късно офицерът е оправдан.
След разстрела на капитан Джингаров майката Цвета Джингарова остава на независимост много малко време. През лятото на трагичната за България, за Европа и за света 1945 година тя е качена в автомобил на столичния бул. " Мария Луиза " и е в неопределеност близо две години. Близките й считат, че е убита в подземията на така наречен национална милиция. За дребното момиченце се грижи баба му.
Семейството на царския офицер населява необятен апартамент в региона на Докторската градинка. Партизански военачалник обаче хвърля око на дома. На клетата баба с кърмаче на ръце дават период от 12 часа да опразни жилището. Тя събира малко движимости в един сноп, сграбчва бебето и стартира да дири заслон при познати.
Всички обаче се отдръпват от дамгосаното семейство. Все отново се намира един доблестен човек, юрист - чичо Борис, който ги приютява в мазето си на Руски монумент, където си е стъкмил дребна дърводелска работилничка. Там, в тясното подземно помещение, дребната Виолета се учи да върви и да приказва.
В качеството си на юрист чичо Борис съумял в един миг да разбере, че майката е жива и се намира в Централния софийски затвор. Използвайки познанствата си, той съумява да уреди рандеву на Виолета и баба й с майката. Дотогава Виолета знае за майка си само от разказите на баба си - че била литераторка, приключила с отличие Софийския университет, че била доста красива.
С Апостол Карамитев във кино лентата на Борислав Шаралиев " Двама под небето "
Малкото момиченце и баба му отиват в постройката на милицията на " Лъвов мост " в очакване на свиждането. При тях влиза слаба грозна жена, наподобяваща на скелет, която се пробва да прегърне обичаните си хора. Това е майката на бъдещата актриса, която явно е унищожена от побой и изтезания в милицията.
След като я освобождават, Цвета Джингарова е лишена от училищен права и от всевъзможни приходи. Бабата скоро умира от рак.
Виолета приключва с отличие гимназия в Кюстендил. Фамилията й обаче е спънка да кандидатства във ВИТИЗ. „ Черното леке ” в биографията им остава даже, когато вдовицата на царския офицер се омъжва наново за своя сътрудник Кирил Донев, който осиновява Виолета и я отглежда
като свое дете. Преди 9 септември той дружно със фамилията си има театри.
Все отново бъдещата актриса получава заветното " да ", съумява да влезе в Театралната академия и през 1966 година приключва ВИТИЗ със компетентност актьорско майсторство.
Омъжва се за младата вяра на българското кино - режисьора Людмил Стайков.
Той е режисьор и на кино лентата " Обич ", трансформирал Донева в легенда. Създаден по романа " Обич " на Александър Карасимеонов, в лентата на красивата Виолета партнира Стефан Данаилов. Клюката твърди, че сред двамата артисти не терена пламнала сантиментална връзка.
Виолета Донева и Стефан Данаилов във кино лентата на Людмил Стайков " Обич " 1972 година
Донева и Стайков имат един наследник - Иво, който по-късно става режисьор. Виолета и Людмил се развеждат при започване на 80-те, а по-късно се развеждат. Актрисата се омъжва повторно за ученическата си обич - баскетболиста Атанас Грънчаров.
Дебютът й в киното е още през 1961 година във кино лентата " Стръмната пътека " на Янко Янков. Първата й основна роля е в " Двама под небето " на Борислав Шаралиев. През 1963 година се снима във кино лентата на Кирил Илинчев по романа на Георги Марков " Анкета ", а през 1970 за повторно работи с Борислав Шаралиев в " Сбогом, другари ". През 1972 година получава премията на СИДАЛК за женска роля за Мария във кино лентата на Людмил Стайков " Обич ".
Играе в два кино лентата на Иля Велчев - " Дубльорът " (1974) и " Завръщане от Рим " (1977). Снима се в малкия екран. За ролята на Люба във кино лентата " Допълнение към Закона за отбрана на страната " (1976) на режисьора Людмил Стайков е отличена със статуетката " Свобода " на МКФ Сопот, СФРЮ, 1979, когато премията за мъжка роля получава Ив Монтан. Снимала се е още във " Всеки ден, всяка нощ " (1978, реж. Владислав Икономов) и доста други.
Работи най-дълго във Военния спектакъл - от 1967 до 1993 година, а по-късно и в общински спектакъл " Възраждане " и Театър 199. От 2008 до 2010 година е шеф на Театър " Възраждане ".
Виолета Донева три мандата е началник на Съюз на демократичните сили в кв. " Изток ". Окончателно скъсва с политиката през 1994 година, когато схваща, че в нея няма място за идеалисти.
Както Lupa.bg първа заяви тялото на Виолета Донева е открито, откакто няколко дни старата актриса не е отговаряла на телефонни позвънявания, а съседи не са я забелязвали да излиза от жилището си. Наложило се е вратата на жилището да бъде разрушена. Назначени са голям брой експертизи, работата на проверяващите продължава.
За страдание животът на Виолета Донева още от невръстна възраст е низ от нещастия. Тя остава полусираче едвам на 2 години, не помни татко си, майка й изследва безследно за известно време и е отгледана от баба си.
Виолета Донева е щерка на изявен царски офицер, който взе участие във Втората международна война. След идването на комунистите на власт на 9 септември 1944 година, капитан Павел Джингаров е отзован от фронта, а на 15 март 1945 година наказан от Народния съд и разстрелян. Бил е единствено на 33 години. Десетилетия по-късно офицерът е оправдан.
След разстрела на капитан Джингаров майката Цвета Джингарова остава на независимост много малко време. През лятото на трагичната за България, за Европа и за света 1945 година тя е качена в автомобил на столичния бул. " Мария Луиза " и е в неопределеност близо две години. Близките й считат, че е убита в подземията на така наречен национална милиция. За дребното момиченце се грижи баба му.
Семейството на царския офицер населява необятен апартамент в региона на Докторската градинка. Партизански военачалник обаче хвърля око на дома. На клетата баба с кърмаче на ръце дават период от 12 часа да опразни жилището. Тя събира малко движимости в един сноп, сграбчва бебето и стартира да дири заслон при познати.
Всички обаче се отдръпват от дамгосаното семейство. Все отново се намира един доблестен човек, юрист - чичо Борис, който ги приютява в мазето си на Руски монумент, където си е стъкмил дребна дърводелска работилничка. Там, в тясното подземно помещение, дребната Виолета се учи да върви и да приказва.
В качеството си на юрист чичо Борис съумял в един миг да разбере, че майката е жива и се намира в Централния софийски затвор. Използвайки познанствата си, той съумява да уреди рандеву на Виолета и баба й с майката. Дотогава Виолета знае за майка си само от разказите на баба си - че била литераторка, приключила с отличие Софийския университет, че била доста красива.
С Апостол Карамитев във кино лентата на Борислав Шаралиев " Двама под небето "
Малкото момиченце и баба му отиват в постройката на милицията на " Лъвов мост " в очакване на свиждането. При тях влиза слаба грозна жена, наподобяваща на скелет, която се пробва да прегърне обичаните си хора. Това е майката на бъдещата актриса, която явно е унищожена от побой и изтезания в милицията.
След като я освобождават, Цвета Джингарова е лишена от училищен права и от всевъзможни приходи. Бабата скоро умира от рак.
Виолета приключва с отличие гимназия в Кюстендил. Фамилията й обаче е спънка да кандидатства във ВИТИЗ. „ Черното леке ” в биографията им остава даже, когато вдовицата на царския офицер се омъжва наново за своя сътрудник Кирил Донев, който осиновява Виолета и я отглежда
като свое дете. Преди 9 септември той дружно със фамилията си има театри.
Все отново бъдещата актриса получава заветното " да ", съумява да влезе в Театралната академия и през 1966 година приключва ВИТИЗ със компетентност актьорско майсторство.
Омъжва се за младата вяра на българското кино - режисьора Людмил Стайков.
Той е режисьор и на кино лентата " Обич ", трансформирал Донева в легенда. Създаден по романа " Обич " на Александър Карасимеонов, в лентата на красивата Виолета партнира Стефан Данаилов. Клюката твърди, че сред двамата артисти не терена пламнала сантиментална връзка.
Виолета Донева и Стефан Данаилов във кино лентата на Людмил Стайков " Обич " 1972 година
Донева и Стайков имат един наследник - Иво, който по-късно става режисьор. Виолета и Людмил се развеждат при започване на 80-те, а по-късно се развеждат. Актрисата се омъжва повторно за ученическата си обич - баскетболиста Атанас Грънчаров.
Дебютът й в киното е още през 1961 година във кино лентата " Стръмната пътека " на Янко Янков. Първата й основна роля е в " Двама под небето " на Борислав Шаралиев. През 1963 година се снима във кино лентата на Кирил Илинчев по романа на Георги Марков " Анкета ", а през 1970 за повторно работи с Борислав Шаралиев в " Сбогом, другари ". През 1972 година получава премията на СИДАЛК за женска роля за Мария във кино лентата на Людмил Стайков " Обич ".
Играе в два кино лентата на Иля Велчев - " Дубльорът " (1974) и " Завръщане от Рим " (1977). Снима се в малкия екран. За ролята на Люба във кино лентата " Допълнение към Закона за отбрана на страната " (1976) на режисьора Людмил Стайков е отличена със статуетката " Свобода " на МКФ Сопот, СФРЮ, 1979, когато премията за мъжка роля получава Ив Монтан. Снимала се е още във " Всеки ден, всяка нощ " (1978, реж. Владислав Икономов) и доста други.
Работи най-дълго във Военния спектакъл - от 1967 до 1993 година, а по-късно и в общински спектакъл " Възраждане " и Театър 199. От 2008 до 2010 година е шеф на Театър " Възраждане ".
Виолета Донева три мандата е началник на Съюз на демократичните сили в кв. " Изток ". Окончателно скъсва с политиката през 1994 година, когато схваща, че в нея няма място за идеалисти.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ