Дядо Неофит пее любимия химн на Левски
Любимият химн на патриарх Неофит е " Достойно есть “, който е бил и обичан на Васил Левски. Дякона е изпълнявал химна по напев от Широка лъка. В подобен напев на " Достойно есть “ патриарх Неофит извършва на 2 декември 2008 година в аулата на Софийския университет " Св. Климент Охридски “ на церемонията, на която е почетен със званието " лекар хонорис идея “ на университета за цялостния му принос за развиването на духовността в Софийския университет и за дейното му присъединяване във възобновяване на Богословския факултет.
Патриарх Неофит споделя: " Песента влива в душата на изпълнителя и слушателя доблестен пламък на високи желания, преодолява малодушието и страха от рискове, въодушевява към положителни и потребни инициативи. От позиция на религиозното възприятие словото дружно с песнопението се явява най-хубаво средство за заветен израз на богопочитание. ”
Като Русенски митрополит Неофит записва два компактдиска с църковни песнопения – " Живот и песнопение “, публикуван в началото през 2004 година, след което наново преиздаван, и " Покаяние, пост, Възкресение “, публикуван през 2005 година във връзка неговата 60-та годишнина.
Заради хубавия му глас богомолците го назовават Ангелогласния.
" Най-много обичам светогорската източноцърковна музика, както и българската и съветската класика. Но преди всичко постоянно е било и ще бъде богослужението. След него идват църковната музика и преводите от източна византийска нотация на петолинейната нотация на църковни песнопения ", показа приживе Негово Светейшество.
Диск с песнопенията на патриарх Неофит
" Помнете, че би трябвало да бъдем светли слънчеви души, изпълнени с обич един към различен “. Това споделя на първата си аудиенция като патриарх Неофит през 2013 година. По време на целия си житейски път и във всичките си изяви той призоваваше към примирение и обич.
Светското име на патриарх Неофит е Симеон Николов Димитров. Той е роден на 15 октомври 1945 година в София. Името Симеон на еврейски значи смирение или " този, който чу Господ ", а на гръцки - " белег, белязан ". Двамата с брат му Димитър отрастват в непретенциозно и доста религиозно семейство. Баща им Никола е от Асеновград, майка им Стефанка - от Карлово. Срещат се в София. Той е бил локомотивен ватман, а тя - клисарка в черква.
" Нямахме житейски улеснения, само че имахме доста религия в положителното. Живяхме дълго на квартира в центъра. Учехме в 13-о учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий “ на пазара - там, където е и учебното заведение, и улицата, и църквата. Майка ни бе мощният човек в фамилията. Тя имаше мощно религиозно възприятие и ни приготвяше за живота с християнски морал, обич в трудолюбието, чистотата на връзките, искреността и желанието да реализираме мощна нематериалност, която да ни крепи в живота “, описа архиереят.
Баща им желае синовете му да станат железничари, само че майката упорства да завършат Софийската духовна семинария.
След довеждане докрай на главното си обучение през есента на 1959 година Симеон Димитров е признат за възпитаник в Софийската духовна семинария при гара Черепиш. Завършва я през 1965 година
Двамата братя Симеон и Димитър Димитрови
Майката на Симеон и Димитър е била и хористка в църквата и възпламенява по пеенето и двамата братя. Като деца с майка си вечер пеят " Светий Боже “, " Богородице Дево “ или " Достойно есть “. Когато Димитър подава документи за семинарията, отиват и тримата. Ректорът свещеник Тихон пита майка им могат ли да пеят. " Изпяхме " Светий Боже “ и той, отново по този начин удовлетворен, поглаждайки брадата си, сподели: " Ами, ние ги приехме и двамата. Та аз към този момент смятах, че след 2 година съм сигурен “, спомня си патриарх Неофит. Димитър приключва през 1977 година консерваторията и година по-късно става учител в Духовната академия и диригент на хора в храм-паметник " Св. Александър Невски “.
Църковната музика пленява братята и като студенти двамата основават хор " Йоан Кукузел-Ангелогласния “ дружно с възпитаниците на Софийската духовна семинария Борис Беров, Христо Иванов и Иван Димитров.
Съставът извършва православна църковна музика отвън храмовете, а първият концерт на квинтета е на 29 февруари 1969 година в Театър 199 под името " Старобългарски страници “, с режисьор Стефан Харитонов. По време на концерта за първи път от театрална сцена зазвуча старобългарски език и старобългарска музика, като младите богослови показват най-красивото от църковнопевческия репертоар. Спектакълът стартира да се показва в театри, читалища и други салони из цялата страна.
Пред храма на Троянския манастир след пострижението на духовник Неофит. В средата е патриарх Максим, до духовник Неофит е духовният му дъртак архим. Геласий. Между патриарх Максим и духовник Неофит е Ловчанският митрополит Григорий, а отляво на патриарха е Доростоло-Червенският митрополит Софроний. Между тях на втори проект е Врачанският митрополит Калиник. Монахът вдясно на фотографията е йеродякон Натанаил, после Неврокопски митрополит
В изявление за в. " Всичко за дамата “ от 1994 година на въпроса " Какво ви накара да се посветите на църквата? “ дядо Неофит дава отговор: " Светът е кондензиран с неправди, с престореност, с непочтеност. Решението ми в действителност бе бягство, само че не позорно, не бягство от отговорностите към живота. Духовното лице, отделяйки се от всемирски живот, се посвещава на хората, с цел да им покаже избавителния път “.
В същото изявление на въпроса " Кои са положителните ви страни? “ патриархът споделя: " Смятам за най-хубавото свое качество разбирателството, а след него – музикалния си нюх. Като всеки човек позволявам недостатъци, само че с Божията помощ умишлени нарушавания не съм имал. Моят лозунг е религия и добродетелност. “
Духовен ментор на Симеон Димитров е викарият на патриарх Максим свещеник Партений, чиито препоръки и образец повлияват на младежа и през 1975 година Симеон подава молба за духовник. Той е подстриган за духовник от патриарх Максим в Троянския манастир.
Патриарх Неофит споделя: " Песента влива в душата на изпълнителя и слушателя доблестен пламък на високи желания, преодолява малодушието и страха от рискове, въодушевява към положителни и потребни инициативи. От позиция на религиозното възприятие словото дружно с песнопението се явява най-хубаво средство за заветен израз на богопочитание. ”
Като Русенски митрополит Неофит записва два компактдиска с църковни песнопения – " Живот и песнопение “, публикуван в началото през 2004 година, след което наново преиздаван, и " Покаяние, пост, Възкресение “, публикуван през 2005 година във връзка неговата 60-та годишнина.
Заради хубавия му глас богомолците го назовават Ангелогласния.
" Най-много обичам светогорската източноцърковна музика, както и българската и съветската класика. Но преди всичко постоянно е било и ще бъде богослужението. След него идват църковната музика и преводите от източна византийска нотация на петолинейната нотация на църковни песнопения ", показа приживе Негово Светейшество.
Диск с песнопенията на патриарх Неофит
" Помнете, че би трябвало да бъдем светли слънчеви души, изпълнени с обич един към различен “. Това споделя на първата си аудиенция като патриарх Неофит през 2013 година. По време на целия си житейски път и във всичките си изяви той призоваваше към примирение и обич.
Светското име на патриарх Неофит е Симеон Николов Димитров. Той е роден на 15 октомври 1945 година в София. Името Симеон на еврейски значи смирение или " този, който чу Господ ", а на гръцки - " белег, белязан ". Двамата с брат му Димитър отрастват в непретенциозно и доста религиозно семейство. Баща им Никола е от Асеновград, майка им Стефанка - от Карлово. Срещат се в София. Той е бил локомотивен ватман, а тя - клисарка в черква.
" Нямахме житейски улеснения, само че имахме доста религия в положителното. Живяхме дълго на квартира в центъра. Учехме в 13-о учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий “ на пазара - там, където е и учебното заведение, и улицата, и църквата. Майка ни бе мощният човек в фамилията. Тя имаше мощно религиозно възприятие и ни приготвяше за живота с християнски морал, обич в трудолюбието, чистотата на връзките, искреността и желанието да реализираме мощна нематериалност, която да ни крепи в живота “, описа архиереят.
Баща им желае синовете му да станат железничари, само че майката упорства да завършат Софийската духовна семинария.
След довеждане докрай на главното си обучение през есента на 1959 година Симеон Димитров е признат за възпитаник в Софийската духовна семинария при гара Черепиш. Завършва я през 1965 година
Двамата братя Симеон и Димитър Димитрови
Майката на Симеон и Димитър е била и хористка в църквата и възпламенява по пеенето и двамата братя. Като деца с майка си вечер пеят " Светий Боже “, " Богородице Дево “ или " Достойно есть “. Когато Димитър подава документи за семинарията, отиват и тримата. Ректорът свещеник Тихон пита майка им могат ли да пеят. " Изпяхме " Светий Боже “ и той, отново по този начин удовлетворен, поглаждайки брадата си, сподели: " Ами, ние ги приехме и двамата. Та аз към този момент смятах, че след 2 година съм сигурен “, спомня си патриарх Неофит. Димитър приключва през 1977 година консерваторията и година по-късно става учител в Духовната академия и диригент на хора в храм-паметник " Св. Александър Невски “.
Църковната музика пленява братята и като студенти двамата основават хор " Йоан Кукузел-Ангелогласния “ дружно с възпитаниците на Софийската духовна семинария Борис Беров, Христо Иванов и Иван Димитров.
Съставът извършва православна църковна музика отвън храмовете, а първият концерт на квинтета е на 29 февруари 1969 година в Театър 199 под името " Старобългарски страници “, с режисьор Стефан Харитонов. По време на концерта за първи път от театрална сцена зазвуча старобългарски език и старобългарска музика, като младите богослови показват най-красивото от църковнопевческия репертоар. Спектакълът стартира да се показва в театри, читалища и други салони из цялата страна.
Пред храма на Троянския манастир след пострижението на духовник Неофит. В средата е патриарх Максим, до духовник Неофит е духовният му дъртак архим. Геласий. Между патриарх Максим и духовник Неофит е Ловчанският митрополит Григорий, а отляво на патриарха е Доростоло-Червенският митрополит Софроний. Между тях на втори проект е Врачанският митрополит Калиник. Монахът вдясно на фотографията е йеродякон Натанаил, после Неврокопски митрополит
В изявление за в. " Всичко за дамата “ от 1994 година на въпроса " Какво ви накара да се посветите на църквата? “ дядо Неофит дава отговор: " Светът е кондензиран с неправди, с престореност, с непочтеност. Решението ми в действителност бе бягство, само че не позорно, не бягство от отговорностите към живота. Духовното лице, отделяйки се от всемирски живот, се посвещава на хората, с цел да им покаже избавителния път “.
В същото изявление на въпроса " Кои са положителните ви страни? “ патриархът споделя: " Смятам за най-хубавото свое качество разбирателството, а след него – музикалния си нюх. Като всеки човек позволявам недостатъци, само че с Божията помощ умишлени нарушавания не съм имал. Моят лозунг е религия и добродетелност. “
Духовен ментор на Симеон Димитров е викарият на патриарх Максим свещеник Партений, чиито препоръки и образец повлияват на младежа и през 1975 година Симеон подава молба за духовник. Той е подстриган за духовник от патриарх Максим в Троянския манастир.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ