Нова Черна кани на мамалига
" Традиция, танц, ария и храна " е девизът на Фестивала на мамалигата, който тъкмо характеризира концепцията му. Той ще се състои на 5 октомври в тутраканското село Нова Черна. Именно с песните и танците, които показват самодейците от другите краища на страната на сцената, и храната, която се подготвя от готвачи-любители на място, демонстрираме и предаваме традициите на бъдещите генерации - с цел да знаят и помнят, сподели за ДУМА Тодорка Владимирова, ръководител на Народно читалище " Васил Йорданов-1942 година ", уредник на проявата.
Акцентът на фестивала, който ще се организира на площада пред читалището, е приготвянето на мамалига (качамак). Става на място, на огнище в чувен, подложен върху пиростия или закачен на триножник, бърка се с факалец (дървена лъжица) и се сервира, както са го консумирали нашите предци. Всичко това се прави от български и румънски готвачи - фенове, които са се записали в състезанието за подготвяне на мамалига. Те се правят оценка от тричленно жури, в което наложително взе участие и началник готвачът, който е поканен да подготви ядене с царевично брашно по модерна рецепта.
Сигурно ще се запитате какво пък толкоз ще се прави оценка на това ядене, то е толкоз елементарно за подготвяне? За тези единадесет издания са минали към 60 фенове готвачи и всеки от тях е правил ястието по друг метод и е добавял нещо от себе си. Мамалигата, с изключение на със сирене, може да се употребява с прясно мляко, кисело мляко, джумерки, маджун, саламура от главата на сушена риба, залята с вода, чесън и оцет, яйца на парцали, запържен лук, пържено прясно зеле и пилешко месо. Ако опитате от запържената рядка мамалига, приготвена от нашите майсторки Гергина Парпалова, Иванка Делева и Халиме Сали, ще си оближете пръстите и ще питате за още! - твърди Владимирова.
Тя добави, че чакат посетители от Румъния, отпред с Аурелиян Котубан, или другояче казано Релу, който към този момент дванадесета година е неразделна част от фестивала. Той взе участие в състезанието за подготвяне на мамалига и настрана готви по чувен рибена супа. А през 2023 година със своя екип сготви четири чувена мамалига и един с рибена супа. Почти всяка година провежда рейс румънски туристи, които да посетят събитието. Нашите майсторки Гергина Парпалова, Иванка Делева и Халиме Сали ще стартират да подготвят мамалига от ранна заран, с цел да има за всички посетители и участници в програмата. Миналата година те забъркаха 24 чувена мамалига, рекордно количество, означават от читалището.
За повишение градуса на настроението ще се погрижат младите фолклорни изпълнителки Христина Ненкова и Беатрис Александрова. На сцената ще се изявят самодейни колективи от Силистренска, Добричка, Разградска, Русенска област и се чакат още поръчки. Организаторите са замислили и други изненади, само че ги резервират в загадка, с цел да се ускори любознанието на посетителите и на читателите на ДУМА. И те, в случай че решат - да бъдат посетители на вкусната среща.
Организацията не е лека, само че когато имаш добър екип и 12 години опит, нещата стават по-лесни. Фестивалът се реализира с общителното подпомагане и поддръжка на Община Тутракан, област Силистра, в лицето на кмета доктор Димитър Стефанов и Кметство с. Нова Черна в лицето на кмета Нехат Ебазер, акцентират от читалището.
Кой го основава?
Преди 12 години аз и библиотекарката тогава - Радка Стефанова, разискваме какво можем да създадем, с цел да разнообразим активността на читалището и културния живот в селото. Така породи концепцията за основаването на фестивала. Решихме, че ще го назовем " Мамалига ", тъй като ястието е обвързвано с историята на нашето село, тъй като тук поминъкът е земеделието и главно се отглежда царевица. А тя се прибира от равнищата през октомври. Ето ти и датата - първата събота от октомври. Така на 5 октомври 2013 година се организира нашият първи фестивал, на който посетители ни бяха самодейни колективи от с. Черна, Румъния, и делегация от община Кирнодж, предвождана от зам.-кмета Йон Щефан. С първото си издание фестивалът се трансформира в интернационален, показва ръководителят на НЧ " Васил Йорданов-1942 година "
Откъде идва звучното название?
За да отговоря на този въпрос, би трябвало да се върна доста обратно, когато преди 200 години нашите предци са тръгнали от планината за Бесарабия и Молдова да търсят прехранване. Пристигайки там, на част от тях изискванията не им харесват и поемат по противоположния път към родината. Преминавайки през Румъния, те стигат до с. Черна. Там им харесва и се откриват. Строят си домове, учебно заведение, черква, съхраняват българските обичаи и традиции, само че възприемат от румънците наименованието на една от главните храни от царевично брашно, наречена " мамалига ", с която изхранват многочислената си челяд.
След подписването на Крайовската конвенция 1940 година, когато хиляди българи са принудени за 24 часа да се изселят от Северна в Южна Добруджа, с изключение на дребното мебелировка, те са пренесли и обичаите, песните, танците и обичайните храни. Част от преселниците от с. Черна са настанени в с. Тюрк Смил, което след това е преименувано в Нова Черна. В тези гладни години фамилиите са се изхранвали с мамалига. В наши времена това ядене от царевично брашно към този момент се води здравословна храна и е известно с разнообразни съвременни имена, само че за нас, новочерненци, то ще си остане познато със звучното му название " мамалига ", тъй като ни е завещано от нашите предци.
Интересно е, че през 2018 година Мустафа Хасанов Кючюков, на 86 година, прочел някъде за фестивала и ни написал писмо, в което преразказва чутото от своя татко, споделя организаторката.
Ето какво написа той:
" По време на войната татко ми 3 месеца служил в планината Беласица. Там имало към 20 бойци, които охранявали фронтовата линия. През време на престоя командването не запомнило за тях. Нямало храна, вода и се наложило сами да търсят прехранване. Един ден татко ми слязъл от билото на планината, с цел да търси храна. Край една река видял мелница. От мелницата купил 25 кг царевично брашно. Вечерта посочил на бойците по какъв начин се прави мамалига във войнишката каска, тъй като нямало други съдове. Мамалигата обръщали на платнището и по този начин се хранили. Нямало сирене, извара, маджун, с цел да я овкусят, с изключение на вода и сол, нищо не е имало. Цели три месеца татко ми ежедневно слизал от планината, купувал царевично брашно и по този начин бойците се хранили с мамалига. Писмото е написано саморъчно от Мустафа Хасанов Кючюков, с. Долно Новково - Търговищко ".
Оказа се, че мамалигата е спасявала животи по време на войни. Сигурно има още доста такива случаи, за които не знаем. Но едно е несъмнено, че на 5 октомври ще се организира 12-ото издание и чакаме вашите читатели да бъдат наши посетители, прибавя в края на диалога ни Тодорка Владимирова.
Акцентът на фестивала, който ще се организира на площада пред читалището, е приготвянето на мамалига (качамак). Става на място, на огнище в чувен, подложен върху пиростия или закачен на триножник, бърка се с факалец (дървена лъжица) и се сервира, както са го консумирали нашите предци. Всичко това се прави от български и румънски готвачи - фенове, които са се записали в състезанието за подготвяне на мамалига. Те се правят оценка от тричленно жури, в което наложително взе участие и началник готвачът, който е поканен да подготви ядене с царевично брашно по модерна рецепта.
Сигурно ще се запитате какво пък толкоз ще се прави оценка на това ядене, то е толкоз елементарно за подготвяне? За тези единадесет издания са минали към 60 фенове готвачи и всеки от тях е правил ястието по друг метод и е добавял нещо от себе си. Мамалигата, с изключение на със сирене, може да се употребява с прясно мляко, кисело мляко, джумерки, маджун, саламура от главата на сушена риба, залята с вода, чесън и оцет, яйца на парцали, запържен лук, пържено прясно зеле и пилешко месо. Ако опитате от запържената рядка мамалига, приготвена от нашите майсторки Гергина Парпалова, Иванка Делева и Халиме Сали, ще си оближете пръстите и ще питате за още! - твърди Владимирова.
Тя добави, че чакат посетители от Румъния, отпред с Аурелиян Котубан, или другояче казано Релу, който към този момент дванадесета година е неразделна част от фестивала. Той взе участие в състезанието за подготвяне на мамалига и настрана готви по чувен рибена супа. А през 2023 година със своя екип сготви четири чувена мамалига и един с рибена супа. Почти всяка година провежда рейс румънски туристи, които да посетят събитието. Нашите майсторки Гергина Парпалова, Иванка Делева и Халиме Сали ще стартират да подготвят мамалига от ранна заран, с цел да има за всички посетители и участници в програмата. Миналата година те забъркаха 24 чувена мамалига, рекордно количество, означават от читалището.
За повишение градуса на настроението ще се погрижат младите фолклорни изпълнителки Христина Ненкова и Беатрис Александрова. На сцената ще се изявят самодейни колективи от Силистренска, Добричка, Разградска, Русенска област и се чакат още поръчки. Организаторите са замислили и други изненади, само че ги резервират в загадка, с цел да се ускори любознанието на посетителите и на читателите на ДУМА. И те, в случай че решат - да бъдат посетители на вкусната среща.
Организацията не е лека, само че когато имаш добър екип и 12 години опит, нещата стават по-лесни. Фестивалът се реализира с общителното подпомагане и поддръжка на Община Тутракан, област Силистра, в лицето на кмета доктор Димитър Стефанов и Кметство с. Нова Черна в лицето на кмета Нехат Ебазер, акцентират от читалището.
Кой го основава?
Преди 12 години аз и библиотекарката тогава - Радка Стефанова, разискваме какво можем да създадем, с цел да разнообразим активността на читалището и културния живот в селото. Така породи концепцията за основаването на фестивала. Решихме, че ще го назовем " Мамалига ", тъй като ястието е обвързвано с историята на нашето село, тъй като тук поминъкът е земеделието и главно се отглежда царевица. А тя се прибира от равнищата през октомври. Ето ти и датата - първата събота от октомври. Така на 5 октомври 2013 година се организира нашият първи фестивал, на който посетители ни бяха самодейни колективи от с. Черна, Румъния, и делегация от община Кирнодж, предвождана от зам.-кмета Йон Щефан. С първото си издание фестивалът се трансформира в интернационален, показва ръководителят на НЧ " Васил Йорданов-1942 година "
Откъде идва звучното название?
За да отговоря на този въпрос, би трябвало да се върна доста обратно, когато преди 200 години нашите предци са тръгнали от планината за Бесарабия и Молдова да търсят прехранване. Пристигайки там, на част от тях изискванията не им харесват и поемат по противоположния път към родината. Преминавайки през Румъния, те стигат до с. Черна. Там им харесва и се откриват. Строят си домове, учебно заведение, черква, съхраняват българските обичаи и традиции, само че възприемат от румънците наименованието на една от главните храни от царевично брашно, наречена " мамалига ", с която изхранват многочислената си челяд.
След подписването на Крайовската конвенция 1940 година, когато хиляди българи са принудени за 24 часа да се изселят от Северна в Южна Добруджа, с изключение на дребното мебелировка, те са пренесли и обичаите, песните, танците и обичайните храни. Част от преселниците от с. Черна са настанени в с. Тюрк Смил, което след това е преименувано в Нова Черна. В тези гладни години фамилиите са се изхранвали с мамалига. В наши времена това ядене от царевично брашно към този момент се води здравословна храна и е известно с разнообразни съвременни имена, само че за нас, новочерненци, то ще си остане познато със звучното му название " мамалига ", тъй като ни е завещано от нашите предци.
Интересно е, че през 2018 година Мустафа Хасанов Кючюков, на 86 година, прочел някъде за фестивала и ни написал писмо, в което преразказва чутото от своя татко, споделя организаторката.
Ето какво написа той:
" По време на войната татко ми 3 месеца служил в планината Беласица. Там имало към 20 бойци, които охранявали фронтовата линия. През време на престоя командването не запомнило за тях. Нямало храна, вода и се наложило сами да търсят прехранване. Един ден татко ми слязъл от билото на планината, с цел да търси храна. Край една река видял мелница. От мелницата купил 25 кг царевично брашно. Вечерта посочил на бойците по какъв начин се прави мамалига във войнишката каска, тъй като нямало други съдове. Мамалигата обръщали на платнището и по този начин се хранили. Нямало сирене, извара, маджун, с цел да я овкусят, с изключение на вода и сол, нищо не е имало. Цели три месеца татко ми ежедневно слизал от планината, купувал царевично брашно и по този начин бойците се хранили с мамалига. Писмото е написано саморъчно от Мустафа Хасанов Кючюков, с. Долно Новково - Търговищко ".
Оказа се, че мамалигата е спасявала животи по време на войни. Сигурно има още доста такива случаи, за които не знаем. Но едно е несъмнено, че на 5 октомври ще се организира 12-ото издание и чакаме вашите читатели да бъдат наши посетители, прибавя в края на диалога ни Тодорка Владимирова.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ