Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?
Този въпрос стои постоянно, когато има избори, само че за пръв път от над десетилетие има вяра, че смяната в България е допустима. На всяко гласоподаване през последните повече от 10 години побеждаваше един и същи формат на властта и това в съвсем всички случаи беше ясно авансово. С изключение на " Орешарски ", всички държавни управления от последните 12 години бяха доминирани от Бойко Борисов и имаше мощно въздействие на Движение за права и свободи, най-много в контрола на бюджетните средства и усвояването на еврофондовете. При " Орешарски " форматът на властта беше на практика същият, единствено се направи опит ГЕРБ да бъдат заменени с Българска социалистическа партия, евентуално с цел да се уговори по-различно дялово систематизиране.
Въпреки че последният парламент не съумя да излъчи държавно управление, той направи нещо друго значимо - сподели, че болшинство към ГЕРБ, най-малко за известно време, е мъчно постижимо. Над 12-те години във властта направиха партията на Бойко Борисов толкоз токсична, че сега формалното съдействие с нея носи сериозния риск всеки да бъде отмъкнат на политическото дъно.
Проблемът на ГЕРБ обаче надалеч не е това, че в политическия живот всяка година във властта би трябвало да се умножава по 10. Драмата за Борисов и неговите сподвижници идва от техните дейности, а също и от техните бездействия през последните четири властови оборота.
След влизането на България в Европейски Съюз и по време на цялата доминация на ГЕРБ и Движение за права и свободи в годините по-късно скоростта на развиване тук беше внезапно забавена. В името на това да се резервира властта и надлежно достъпът до обществените активи по-дълго, всевъзможни промени, които можеха да основат въпреки и малко неодобрение, бяха блокирани. Съдебната промяна беше превърната в преодоляване на цялата система. Здравеопазването се концентрира върху усвояването на средствата за рационализация. Голяма част от образованието се срина до безсмислена реплика. Престъпно доста от 50-те милиарда влезнали в България от еврофондовете бяха откраднати и в действителност с тях се финансира завладяването на страната.
Резултатът е извънредно мощно закъснение на България от останалите европейски страни, а в последно време даже и от други балкански страни, като да вземем за пример Сърбия. Докато всички в Европейски Съюз тичаха напред, тук, спънати от обири и корупция, постепенно се влачехме най-отзад.
Не че не се случваше безусловно нищо. Държавата въпреки всичко не банкрутира - макроикономическата непоклатимост беше непокътната. Построи се магистралатракияметротовсофияаренаармеец. Влязохме в чакалнята на еврозоната.
Капитал - брой 19
Има и доста, огромни " обаче " - неща, които се случиха, а не трябваше, и такива, които станаха, само че по-добре да не бяха. Те са изброени в. Темата от корицата в този брой е за дългия, по-голям даже и от десетилетие застой в България. Aко към него прибавим и интервала на тройната коалиция, годините, в които тук не се случва нищо, едно потомство съвсем порасна и скоро ще може да гласоподава. Тези деца ще са виждали на власт най-вече Бойко Борисов и постоянно Ахмед Доган/Пеевски. За тях естествената среда ще е тази, разказана от агробизнесмена Светослав Илчовски и неговият сътрудник Павел Стоименов (вижте най-важните моменти от техния роман ). Много от тях ще са уверени, даже и това да е недоказано изказване, че България се ръководи от хора без чест и достолепие, на които може да се заплати с проститутки и кюлчета злато да крадат от парите на хората, дали своят вот им доверие.
Въпросът от заглавието е мото на една от известните вестникарски изявления на Христо Ботев - " Политическа зима ". Това е и сезонът, в който България живее непрестанно през последните години. Сега се усеща полъхът на топъл вятър, само че това не значи наложително, че пролетта е неизбежна.
Служебното държавно управление на Румен Радев има единствено два-три месеца и по тази причина време не може да направи главен ремонт на страната (всичко за него - ). То може единствено да покаже за малко, че ГЕРБ и Движение за права и свободи не са безалтернативни. Че честната работа в полза на хората не е заблуда за наивници, а единственият метод България да тръгне по автомагистралата на напредъка.
Въпреки че последният парламент не съумя да излъчи държавно управление, той направи нещо друго значимо - сподели, че болшинство към ГЕРБ, най-малко за известно време, е мъчно постижимо. Над 12-те години във властта направиха партията на Бойко Борисов толкоз токсична, че сега формалното съдействие с нея носи сериозния риск всеки да бъде отмъкнат на политическото дъно.
Проблемът на ГЕРБ обаче надалеч не е това, че в политическия живот всяка година във властта би трябвало да се умножава по 10. Драмата за Борисов и неговите сподвижници идва от техните дейности, а също и от техните бездействия през последните четири властови оборота.
След влизането на България в Европейски Съюз и по време на цялата доминация на ГЕРБ и Движение за права и свободи в годините по-късно скоростта на развиване тук беше внезапно забавена. В името на това да се резервира властта и надлежно достъпът до обществените активи по-дълго, всевъзможни промени, които можеха да основат въпреки и малко неодобрение, бяха блокирани. Съдебната промяна беше превърната в преодоляване на цялата система. Здравеопазването се концентрира върху усвояването на средствата за рационализация. Голяма част от образованието се срина до безсмислена реплика. Престъпно доста от 50-те милиарда влезнали в България от еврофондовете бяха откраднати и в действителност с тях се финансира завладяването на страната.
Резултатът е извънредно мощно закъснение на България от останалите европейски страни, а в последно време даже и от други балкански страни, като да вземем за пример Сърбия. Докато всички в Европейски Съюз тичаха напред, тук, спънати от обири и корупция, постепенно се влачехме най-отзад.
Не че не се случваше безусловно нищо. Държавата въпреки всичко не банкрутира - макроикономическата непоклатимост беше непокътната. Построи се магистралатракияметротовсофияаренаармеец. Влязохме в чакалнята на еврозоната.
Капитал - брой 19
Има и доста, огромни " обаче " - неща, които се случиха, а не трябваше, и такива, които станаха, само че по-добре да не бяха. Те са изброени в. Темата от корицата в този брой е за дългия, по-голям даже и от десетилетие застой в България. Aко към него прибавим и интервала на тройната коалиция, годините, в които тук не се случва нищо, едно потомство съвсем порасна и скоро ще може да гласоподава. Тези деца ще са виждали на власт най-вече Бойко Борисов и постоянно Ахмед Доган/Пеевски. За тях естествената среда ще е тази, разказана от агробизнесмена Светослав Илчовски и неговият сътрудник Павел Стоименов (вижте най-важните моменти от техния роман ). Много от тях ще са уверени, даже и това да е недоказано изказване, че България се ръководи от хора без чест и достолепие, на които може да се заплати с проститутки и кюлчета злато да крадат от парите на хората, дали своят вот им доверие.
Въпросът от заглавието е мото на една от известните вестникарски изявления на Христо Ботев - " Политическа зима ". Това е и сезонът, в който България живее непрестанно през последните години. Сега се усеща полъхът на топъл вятър, само че това не значи наложително, че пролетта е неизбежна.
Служебното държавно управление на Румен Радев има единствено два-три месеца и по тази причина време не може да направи главен ремонт на страната (всичко за него - ). То може единствено да покаже за малко, че ГЕРБ и Движение за права и свободи не са безалтернативни. Че честната работа в полза на хората не е заблуда за наивници, а единственият метод България да тръгне по автомагистралата на напредъка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ