Професор д-р инж. Димитър Димитров: От контактите с бизнеса ние реагираме и обогатяваме нашите дейности
Този текст е част от специфичното издание на " Капитал " Регионален бизнес: Пловдив. Още за развиването на бизнеса в обособените райони в страната.Създадохме лаборатория за оценка на риска в бизнеса и към този момент изпълняваме такива поръчки.
Висшето учебно заведение Земеделски лицей е основано в Пловдив на 23 октомври 1992 година През 2000 година Народното събрание преобразува Земеделския лицей в независимо висше учебно заведение. От 6 юли 2011 година още веднъж с решение на Народното събрание е преобразувано във Висше учебно заведение за агробизнес и развиване на районите (ВУАРР). За 25 години в него са приключили висшето си обучение 22 хиляди студенти. Реалната безработица измежду приключилите студенти е 0.18%. Над 15% от приключилите намират реализация в чужбина. Преобладаващият брой приключили студенти стартират личен бизнес или се включват в фамилния бизнес на родителите си.
Професор Димитров, когато поставяхте началото на висшето учебно заведение, кое беше по-трудно - да създадете екип от учени или да изградите материалната база?
- По-сложно и по-трудно в действителност е да се сътвори екип. В България е мъчно да създадеш екип даже от двама души, тъй като сме мощни индивидуалисти. А екип от триста души? Как става? Може би на мен ми беше по-лесно, тъй като работехме във време на възторг, знаехме, че построяваме нещо ново и непознато до тогава в България. И по тази причина гледахме по-далече напред във времето. Но в действителност е мъчно да се съчетаят професионализъм, характери, хора. Трудно беше да се смени социалистическият нрав, че работиш - не работиш - получаваш заплата. А частното учебно заведение, с цел да съществува и да е сполучливо, би трябвало да има резултати. И резултатите да се мерят в пари. Беше мъчно първоначално да убеждаваме, че парите не са мръсна дума. Защото те са справедлив израз на качеството на образованието. Е, след 25 години работа мисля, че можем да кажем: да, създадохме сполучлив работещ план за образоване на младежи. Колкото до материалната база, аз имам доста опит в строителството и за мен това е рутинна активност.
Има ли смяна във въпросите, които студентите задаваха при постъпването си преди 25 години и в този момент? От какво се интересуват, когато изследват дали да учат във ВУАРР?
- Хората се трансформираха, и то към положително. В началото ни питаха дали нашите дипломи се признават и в кои страни се признават, дали таксите ни са съгласувани с страната, къде ще работят, когато завършат. Сега се интересуват има ли многообразие на формите на образование - имаме ли постоянно, задочно, отдалечено, самостоятелно. Младите хора желаят да получат прагматични отговори: какви предмети ще уча, с цел да видя дали те ще ми служат в работата. И най-важното - питат какво ще научат. Те се усещат свободни да се осъществят и в Европа. Около 15 до 20% от завършващите наши студенти отиват да работят най-често по специалността си в Европа. Това е по-почтено, в сравнение с да завършиш държавен университет и да отидеш да работиш в друга страна, тъй като си употребил средства от нашия общ бюджет.
Какви са взаимоотношенията на висшето учебно заведение с бизнеса?
- Нека да си го кажем напряко: доста постоянно бизнесът изпреварва университетите. Ние не се вайкаме. Напротив - от контактите с бизнеса ние реагираме и обогатяваме нашите действия. За моя приятна изненада бизнесът ни потърси като учени. Да стартираме да вършим оценка на риска на даден бизнес проект. Това приказва, че българският бизнес навлиза в своята зрялост. Създадохме лаборатория за оценка на риска в бизнеса и към този момент изпълняваме такива поръчки. Моето схващане е, че научноизследователската активност на един университет като нашия би трябвало да се концентрира в научно-приложните проучвания.
Има ли страната място във взаимоотношенията университети - бизнес?
- Моето мнение е, че фонд " Научни проучвания " може да се обвърже с действия, подпомагащи софтуерно възобновяване на бизнеса. Защо да не използван формулата, която сработи в стратегия САПАРД? Ако бизнесът финансира 50% от нужна за него научна разработка, а другите 50% се финансират от държавния фонд, тази формула внезапно ще увеличи конкурентоспособността на промишлеността ни, ще задейства сътрудниците.
Интересувате ли се какво става със студентите, които приключват? Имате ли противоположна информация?
- Да, ние следим кариерата на нашите фрагменти. И ето резултатите: през 2012 година междинният застрахователен приход в първата година след завършването на студентите ни е бил 575 лв., а през 2016 година е 800 лв.. През последните 5 години структурата на заетостта на нашите студенти е почти следната: 1/3 от тях имат личен бизнес, още към 1/3 вземат участие в бизнеса на своите родители, идващите групи са студенти, които са на общинска или държавна работа, основно в селските региони. Често те нямат задоволително експертно равнище и идват да учат, с цел да получат нужния ценз и да осъществят кариерно израстване. Стопроцентова реализация имат студентите, завършващи здравен мениджмънт при нас. Това са фрагменти, които желаят да заемат мениджърска позиция в клиника или болница. Съгласно закона би трябвало да имат магистратура по здравен мениджмънт. Ние развихме това направление. Такава магистратура няма място в медицинските университети, защото те имат акредитация единствено по медицински науки. Искаме да развиваме алумни клубовете. Така, както го вършат в Съединени американски щати.
Коя специализация на ВУАРР прави образованието тук изключително скъпо?
- Ние обслужваме български райони, които изостават по стопански и демографски симптом. Това са момчета и девойки, които не могат да си разрешат да учат в " Дървеница ". Ние сътворяваме тези квалификационни форми, които им разрешават по едно и също време да работят и да учат. Няма различен подобен университет в България. Другите университети са профилирани по професионални посоки, само че не и по райони.
Висшето учебно заведение Земеделски лицей е основано в Пловдив на 23 октомври 1992 година През 2000 година Народното събрание преобразува Земеделския лицей в независимо висше учебно заведение. От 6 юли 2011 година още веднъж с решение на Народното събрание е преобразувано във Висше учебно заведение за агробизнес и развиване на районите (ВУАРР). За 25 години в него са приключили висшето си обучение 22 хиляди студенти. Реалната безработица измежду приключилите студенти е 0.18%. Над 15% от приключилите намират реализация в чужбина. Преобладаващият брой приключили студенти стартират личен бизнес или се включват в фамилния бизнес на родителите си.
Професор Димитров, когато поставяхте началото на висшето учебно заведение, кое беше по-трудно - да създадете екип от учени или да изградите материалната база?
- По-сложно и по-трудно в действителност е да се сътвори екип. В България е мъчно да създадеш екип даже от двама души, тъй като сме мощни индивидуалисти. А екип от триста души? Как става? Може би на мен ми беше по-лесно, тъй като работехме във време на възторг, знаехме, че построяваме нещо ново и непознато до тогава в България. И по тази причина гледахме по-далече напред във времето. Но в действителност е мъчно да се съчетаят професионализъм, характери, хора. Трудно беше да се смени социалистическият нрав, че работиш - не работиш - получаваш заплата. А частното учебно заведение, с цел да съществува и да е сполучливо, би трябвало да има резултати. И резултатите да се мерят в пари. Беше мъчно първоначално да убеждаваме, че парите не са мръсна дума. Защото те са справедлив израз на качеството на образованието. Е, след 25 години работа мисля, че можем да кажем: да, създадохме сполучлив работещ план за образоване на младежи. Колкото до материалната база, аз имам доста опит в строителството и за мен това е рутинна активност.
Има ли смяна във въпросите, които студентите задаваха при постъпването си преди 25 години и в този момент? От какво се интересуват, когато изследват дали да учат във ВУАРР?
- Хората се трансформираха, и то към положително. В началото ни питаха дали нашите дипломи се признават и в кои страни се признават, дали таксите ни са съгласувани с страната, къде ще работят, когато завършат. Сега се интересуват има ли многообразие на формите на образование - имаме ли постоянно, задочно, отдалечено, самостоятелно. Младите хора желаят да получат прагматични отговори: какви предмети ще уча, с цел да видя дали те ще ми служат в работата. И най-важното - питат какво ще научат. Те се усещат свободни да се осъществят и в Европа. Около 15 до 20% от завършващите наши студенти отиват да работят най-често по специалността си в Европа. Това е по-почтено, в сравнение с да завършиш държавен университет и да отидеш да работиш в друга страна, тъй като си употребил средства от нашия общ бюджет.
Какви са взаимоотношенията на висшето учебно заведение с бизнеса?
- Нека да си го кажем напряко: доста постоянно бизнесът изпреварва университетите. Ние не се вайкаме. Напротив - от контактите с бизнеса ние реагираме и обогатяваме нашите действия. За моя приятна изненада бизнесът ни потърси като учени. Да стартираме да вършим оценка на риска на даден бизнес проект. Това приказва, че българският бизнес навлиза в своята зрялост. Създадохме лаборатория за оценка на риска в бизнеса и към този момент изпълняваме такива поръчки. Моето схващане е, че научноизследователската активност на един университет като нашия би трябвало да се концентрира в научно-приложните проучвания.
Има ли страната място във взаимоотношенията университети - бизнес?
- Моето мнение е, че фонд " Научни проучвания " може да се обвърже с действия, подпомагащи софтуерно възобновяване на бизнеса. Защо да не използван формулата, която сработи в стратегия САПАРД? Ако бизнесът финансира 50% от нужна за него научна разработка, а другите 50% се финансират от държавния фонд, тази формула внезапно ще увеличи конкурентоспособността на промишлеността ни, ще задейства сътрудниците.
Интересувате ли се какво става със студентите, които приключват? Имате ли противоположна информация?
- Да, ние следим кариерата на нашите фрагменти. И ето резултатите: през 2012 година междинният застрахователен приход в първата година след завършването на студентите ни е бил 575 лв., а през 2016 година е 800 лв.. През последните 5 години структурата на заетостта на нашите студенти е почти следната: 1/3 от тях имат личен бизнес, още към 1/3 вземат участие в бизнеса на своите родители, идващите групи са студенти, които са на общинска или държавна работа, основно в селските региони. Често те нямат задоволително експертно равнище и идват да учат, с цел да получат нужния ценз и да осъществят кариерно израстване. Стопроцентова реализация имат студентите, завършващи здравен мениджмънт при нас. Това са фрагменти, които желаят да заемат мениджърска позиция в клиника или болница. Съгласно закона би трябвало да имат магистратура по здравен мениджмънт. Ние развихме това направление. Такава магистратура няма място в медицинските университети, защото те имат акредитация единствено по медицински науки. Искаме да развиваме алумни клубовете. Така, както го вършат в Съединени американски щати.
Коя специализация на ВУАРР прави образованието тук изключително скъпо?
- Ние обслужваме български райони, които изостават по стопански и демографски симптом. Това са момчета и девойки, които не могат да си разрешат да учат в " Дървеница ". Ние сътворяваме тези квалификационни форми, които им разрешават по едно и също време да работят и да учат. Няма различен подобен университет в България. Другите университети са профилирани по професионални посоки, само че не и по райони.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ