Гери Турийска и изкуството да си „леснощастлив“
Този месец се срещнахме с един същински преподавател, само че по живеене. Това е Гери Турийска , основател на известната „ Пощенска кутия за приказки “. Видяхме се в прохладната градина на Spaghetti Kitchen на чаша розе от нашите другари New , за да ни опише тя за приказките, които споделя на щерка си, за култа да накараш хората да си купуват нови и незнайни български създатели и за това какво я зарежда с позитивна сила. Защото Гери е един от най-усмихнатите хора, които познаваме. Признаваме си, по една чаша вино не ни стигна.
Гери, коя е последната книга, която прочете и те въодушеви?
Имам голямото благополучие да чета ръкописи на още неиздадени книги. Преди няколко дни завърших с книгата на Георги Блажев „ Произход на типовете “, която ще излезе на 5 октомври. Във формата на четенията на „ Пощенската кутия “ Жоро нашумя с историите за травестита Дженифър, по персонална карта Стоил, който беше брилянтно изпълнен от Кирил Ефремов. Орлин Павлов също е чел негови „ мръсни “ разкази. Даже за изчитането на текста „ Всички мои дами “ Орлин пя чалга... Ужасно комичен е. Всяко изречение е анекдот и няма празно място без смях.
Какви приказки разказваш на щерка си ?
С Аника си измисляме сами приказките. Например аз стартирам с „ имало едно време една... “, тя добавя „...катеричка “. Аз не преставам „ която доста обичала да яде… “, Аника споделя „...кестени “. Така си сътворяваме наша приказка на правилото на импровизационния спектакъл. В него има игри, които те учат да казваш „ да “, да приемаш предлагането на другия и след това да допълниш с „ и…. “ – т.е. хем да признаеш непознатата концепция, хем да я надградиш.
На какво друго се стремиш да я научиш?
Искам да се научи да бъде „ леснодоволна “ и „ леснощастлива “. Да умее да се зарадва и на най-дребните неща.
Има ли моменти, в които се натъжаваш? От какво?
От началото на годината започнахме да отделяме по 1000 лева от приходите на Кутията за културно-образователни планове. Ремонтирахме класна стая за изобразяване в Каварна и учебна библиотека в Ямбол. Купихме за децата в село Бутан 50 чифта зимни обувки. Оказа се, че когато падне сняг, стопират да вървят на учебно заведение, тъй като няма какво да обуят. Последната самодейност пък пристигна от приятелите ни от блога „ Майко Мила “, които ни описаха за братче и сестриче, които имат потребност от по 1 лева дневно за закуски. Говорим за 1 лева дневно! Това ще е идеята ни за октомври. Натъжава ме, че има ужасно доста такива случаи. Затова като общество би трябвало да сме малко по-активни. Не споделям да заместваме страната, само че да й оказваме помощ. А когато вършим такива дребни жестове, оказваме помощ и на себе си да сме по-добри хора. В новия сезон на Кутията ще търсим още такива планове. Пишете ни на имейла.
Научи ли се българинът да чете повече?
Кутията търпи рецензии, че литературата, която представяме, е някакъв нов тип чалга. Това за мен е комплимент – значи, че сме елементарно налични, че сме леки за разбиране, и съм сигурна, че огромна част от хората, които си купуват книгите ни, по принцип не четат. Страхотен култ е да вкарваш книги в ръцете на хора, които по принцип няма да се заинтересуват от нов български създател, още по-малко незнаен подобен. Защото издаваме единствено дебюти и единствено създатели, които вземат участие в Кутията. Така че да, най-малко хората, с които аз се срещам, четат повече.
Как се роди Кутията?
През 2010 година издадох разказ с поета Стоян Динков – „ Приказка за вечността “. Понеже съм била на министър председателите на доста книги, не желаех гостите ми да останат отегчени и взех решение да направя нещо по-интересно. Книгата се състои от любовна преписка сред мъж и жена и техните писма. По този мотив сложих алена пощенска кутия на представянето и приканих гостите да пуснат любовни послания. После я отворих и започнах да ги чета. Направих втора премиера на „ Приказка за вечността “, на която с другари актьори прочетохме тези истории. Накрая на вечерта ме попитаха „ Кога ще има отново? “. Идеята беше да се събираме 50 индивида родственици и другари и да си пишем и четем. На всеки идващ път всеки се връщаше с по още двама-трима души, те водеха още двама-трима и по този начин стигнахме до Sofia Live Club. Въпреки скептицизма на Пепи (собственика на клуба), че „ тая работя няма да я бъде “, събрахме 600 индивида. И до през днешния ден продължаваме да се събираме „ родственици и другари “ към този момент 7 години, като сме стигали и до 1000 индивида.
Какво ново следва за Кутията и при теб ?
Първото ни есенно издание ще бъде на 5 октомври, а заглавието е „ Произход на типовете “. Ще включва напълно разказите на Георги Блажев. За първи път пускаме и „ мърчандайз “ на Кутията. През октомври ще има издания в Бургас и Варна, надлежно на 13 и 14 октомври. В края на ноември сме възнамерявали представянето на новата книга на Димитър Калбуров. Много желая да издам най-сетне книгата и на Мила Михова. Събрали сме задоволително материал, само че заради механически аргументи (една от котките й препика преносимия компютър един път...) към момента не сме събрали файловете. Мила, хайде, време е за нова книга. А за мен персонално не остава доста време. В последните пет години се поканвам да пусна стихосбирка и се надявам скоро да стане факт... Казва се „ Бюро за изгубени в нещо си “.
Гери, с твоя брачен партньор Ясен работите дружно. Каква е тайната за хармонични връзки?
„ Няма по какъв начин да сбъркаш, в случай че просто става каквото аз кажа. “ Истината е, че той е със ужасно възприятие за комизъм, доста е изобретателен и елементарно се работи и живее с него. Единственият ни проблем е кой ще готви, тъй като и аз доста желая, и той. Вкъщи са същински кулинарни войни.
Пиете ли вино?
Да, пием вино. Да не приказваме, че и приятелите ни непрекъснато звънят изненадващо с „ аз съм долу, какво сте готвили? “... В такива моменти е хубаво да си зареден. От алените сортове избирам Каберне совиньон, само че не съм някакъв винен парвеню. Харесвам също по-светли розета като това New Bloom , което в този момент пробваме.
Да, виното нормално е за моментите, в които се възнаграждаваме за постигнатото. На теб остава ли ти време за равносметки и просто да останеш уединено със себе си?
Все по-рядко. След като Аника заспи, от време на време се измъквам, наливам си вино и... играя компютърни игри. Обожавам ги. Това е моят метод мозъкът ми да изключи за малко. В момента съм се запалила по Angry Birds 2.
С поддръжката на New Bloom Winery
Гери, коя е последната книга, която прочете и те въодушеви?
Имам голямото благополучие да чета ръкописи на още неиздадени книги. Преди няколко дни завърших с книгата на Георги Блажев „ Произход на типовете “, която ще излезе на 5 октомври. Във формата на четенията на „ Пощенската кутия “ Жоро нашумя с историите за травестита Дженифър, по персонална карта Стоил, който беше брилянтно изпълнен от Кирил Ефремов. Орлин Павлов също е чел негови „ мръсни “ разкази. Даже за изчитането на текста „ Всички мои дами “ Орлин пя чалга... Ужасно комичен е. Всяко изречение е анекдот и няма празно място без смях.
Какви приказки разказваш на щерка си ?
С Аника си измисляме сами приказките. Например аз стартирам с „ имало едно време една... “, тя добавя „...катеричка “. Аз не преставам „ която доста обичала да яде… “, Аника споделя „...кестени “. Така си сътворяваме наша приказка на правилото на импровизационния спектакъл. В него има игри, които те учат да казваш „ да “, да приемаш предлагането на другия и след това да допълниш с „ и…. “ – т.е. хем да признаеш непознатата концепция, хем да я надградиш.
На какво друго се стремиш да я научиш?
Искам да се научи да бъде „ леснодоволна “ и „ леснощастлива “. Да умее да се зарадва и на най-дребните неща.
Има ли моменти, в които се натъжаваш? От какво?
От началото на годината започнахме да отделяме по 1000 лева от приходите на Кутията за културно-образователни планове. Ремонтирахме класна стая за изобразяване в Каварна и учебна библиотека в Ямбол. Купихме за децата в село Бутан 50 чифта зимни обувки. Оказа се, че когато падне сняг, стопират да вървят на учебно заведение, тъй като няма какво да обуят. Последната самодейност пък пристигна от приятелите ни от блога „ Майко Мила “, които ни описаха за братче и сестриче, които имат потребност от по 1 лева дневно за закуски. Говорим за 1 лева дневно! Това ще е идеята ни за октомври. Натъжава ме, че има ужасно доста такива случаи. Затова като общество би трябвало да сме малко по-активни. Не споделям да заместваме страната, само че да й оказваме помощ. А когато вършим такива дребни жестове, оказваме помощ и на себе си да сме по-добри хора. В новия сезон на Кутията ще търсим още такива планове. Пишете ни на имейла.
Научи ли се българинът да чете повече?
Кутията търпи рецензии, че литературата, която представяме, е някакъв нов тип чалга. Това за мен е комплимент – значи, че сме елементарно налични, че сме леки за разбиране, и съм сигурна, че огромна част от хората, които си купуват книгите ни, по принцип не четат. Страхотен култ е да вкарваш книги в ръцете на хора, които по принцип няма да се заинтересуват от нов български създател, още по-малко незнаен подобен. Защото издаваме единствено дебюти и единствено създатели, които вземат участие в Кутията. Така че да, най-малко хората, с които аз се срещам, четат повече.
Как се роди Кутията?
През 2010 година издадох разказ с поета Стоян Динков – „ Приказка за вечността “. Понеже съм била на министър председателите на доста книги, не желаех гостите ми да останат отегчени и взех решение да направя нещо по-интересно. Книгата се състои от любовна преписка сред мъж и жена и техните писма. По този мотив сложих алена пощенска кутия на представянето и приканих гостите да пуснат любовни послания. После я отворих и започнах да ги чета. Направих втора премиера на „ Приказка за вечността “, на която с другари актьори прочетохме тези истории. Накрая на вечерта ме попитаха „ Кога ще има отново? “. Идеята беше да се събираме 50 индивида родственици и другари и да си пишем и четем. На всеки идващ път всеки се връщаше с по още двама-трима души, те водеха още двама-трима и по този начин стигнахме до Sofia Live Club. Въпреки скептицизма на Пепи (собственика на клуба), че „ тая работя няма да я бъде “, събрахме 600 индивида. И до през днешния ден продължаваме да се събираме „ родственици и другари “ към този момент 7 години, като сме стигали и до 1000 индивида.
Какво ново следва за Кутията и при теб ?
Първото ни есенно издание ще бъде на 5 октомври, а заглавието е „ Произход на типовете “. Ще включва напълно разказите на Георги Блажев. За първи път пускаме и „ мърчандайз “ на Кутията. През октомври ще има издания в Бургас и Варна, надлежно на 13 и 14 октомври. В края на ноември сме възнамерявали представянето на новата книга на Димитър Калбуров. Много желая да издам най-сетне книгата и на Мила Михова. Събрали сме задоволително материал, само че заради механически аргументи (една от котките й препика преносимия компютър един път...) към момента не сме събрали файловете. Мила, хайде, време е за нова книга. А за мен персонално не остава доста време. В последните пет години се поканвам да пусна стихосбирка и се надявам скоро да стане факт... Казва се „ Бюро за изгубени в нещо си “.
Гери, с твоя брачен партньор Ясен работите дружно. Каква е тайната за хармонични връзки?
„ Няма по какъв начин да сбъркаш, в случай че просто става каквото аз кажа. “ Истината е, че той е със ужасно възприятие за комизъм, доста е изобретателен и елементарно се работи и живее с него. Единственият ни проблем е кой ще готви, тъй като и аз доста желая, и той. Вкъщи са същински кулинарни войни.
Пиете ли вино?
Да, пием вино. Да не приказваме, че и приятелите ни непрекъснато звънят изненадващо с „ аз съм долу, какво сте готвили? “... В такива моменти е хубаво да си зареден. От алените сортове избирам Каберне совиньон, само че не съм някакъв винен парвеню. Харесвам също по-светли розета като това New Bloom , което в този момент пробваме.
Да, виното нормално е за моментите, в които се възнаграждаваме за постигнатото. На теб остава ли ти време за равносметки и просто да останеш уединено със себе си?
Все по-рядко. След като Аника заспи, от време на време се измъквам, наливам си вино и... играя компютърни игри. Обожавам ги. Това е моят метод мозъкът ми да изключи за малко. В момента съм се запалила по Angry Birds 2.
С поддръжката на New Bloom Winery
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ