Който спаси един-единствен живот, спасява целия свят
„ Този, който избави един-единствен живот, избавя целия свят “ – гласи талмудският стих, гравиран върху пръстена, който евреите подаряват на Оскар Шиндлер. Оскар Шиндлер (28 април 1908 - 9 октомври 1974 г.) е немски фабрикант, който по време на Втората международна война избавя живота на близо 1200 изправителни служащи – евреи, от гибел в концентрационни лагери.
Роден е на 28 април 1908 година в Цвитау (днес Свитави), наследник на производителите на селскостопански машини Ханс Шиндлер и Лусия Франциска. Има по-малка сестра – Елфреде. Въпреки че е с католическо образование, той не е набожен и като дете постоянно играе със съседските еврейски деца. Оскар посещава главно и приблизително учебно заведение и приключва инженерство. На 20-годишна възраст се дами за Емилие Пелцл, щерка на състоятелен земеделец. Малко след годежа е извикан на военна работа.
След затваряне на предприятието на татко му, под влияние на икономическата рецесия, Шиндлер става сътрудник на Абвера (1935 – 1939), под управлението на Вилхелм Канарис. Пращан е в Острава и Бреслау (дн. Вроцлав). За прикритие е началник на отдела по продажби на остравски електроуреди в Бърно. През 1935 година става член на националсоциалистическата партия на Конрад Хенлайн.
Неговата работа като разузнавач е разкрита
и поради изменничество към чешките железопътни секрети е упрекнат в държавна измяна и наказан на гибел. Само хитлеровото нахлуване над Чехия предотвратява осъществяването на смъртната присъда.
През октомври 1939 година Шиндлер поема (отначало чартърен, по-късно купува) фабриката за емайлирани съдове „ Deutsche Emaillewaren-Fabrik (DEF) “, принадлежала преди този момент на евреин. Посредством покупко-продажби на черно и благодарение на своя счетоводител Ицхах Щерн, полски евреин, фабриката повишава капитала си. Малката фабрика покрай Краков, която създава кухненски съдове, се издига стремглаво. Само след 3 месеца има 250 полски служащи, от които 7 са евреи. До края на 1942 година тя е голяма фабрика с повърхност от над 45 000 m² и съвсем 800 служащи. От тях 370 са евреи от гетото в Краков.
Шиндлер, авантюрист и състезател, възприема нов жанр на живот и се любува на живота от все сърце. От съвременниците си е описван като добре изглеждащ висок мъж, бързо свикващ със обстановките.
Това, което го отличавало от другите, е човешкото му отношение в работата, изключително към евреите.
Шиндлеровата опозиция против режима не се заражда въз основа на идеологически аргументи. Преди непоследователен опортюнист, тогава се опълчва против бруталността на националсоциалистите към безпомощното еврейско население. Старае се да забогатее, с цел да избави живота на колкото се може повече евреи от националсоциалистите. Впоследствие освен дава всичко от себе си за задачата си, но
излага на заплаха и личния си живот.
Най-голямата помощ на Шиндлер за спасяванията била фабриката му, произвеждала „ значима за войната продукция “. Тя му разрешавала освен да завърже преференциални търговски контакти, само че също и да притегли еврейски служащи, стоящи под контрола на Секретен сътрудник. Шиндлер не се опасява да лъже или да фалшифицира документи на деца и учени като квалифицирани металоработници. Неколкократно е разпитван от Гестапо поради нередности или облагодетелстване на евреите, само че не е обезкуражен. През 1943 година Шиндлер пътува по покана на еврейска организация към Будапеща за среща с маджарски евреи. Описва раздвоената обстановка на полските евреи и дискутира благоприятни условия за помощ.
През март 1943 година краковското гето е разчистено, оставащите евреи са изпратени в трудовия лагер в Плашов, покрай Краков. Шиндлер убеждава бруталния комендант на лагера, СС-подполковник Амон Гьот, да позволи персоналната документи на служащите в завода му. С този документ Шиндлер съумява да предложи на служащите относително положителни условия за работа.
Успява да задоволи потребността от храна, като купува артикули на черния пазар.
На СС-пазачите на лагера било неразрешено стъпването в територията към фабриката. Прочутият „ лист на Шиндлер “ е формиран от секретаря на Амон Гьот - Митек Пемпер, непосредствен сподвижник на Шиндлер, който прибавя още няколко имена.
В края на 1944 година поради настъпването на Червената войска Плашов, дружно с всички изправителни служащи, трябвало да бъде разчистен. Близо 20 000 евреи са изпратени в лагери на гибелта. Шиндлер съумява да получи разрешението от Главното командване на Вермахта да продължи производството на военна техника във фабрика в Брюнлиц, която купува дружно с жена си. Работниците в тази фабрика са избавените от него хора. Освен евреите от Плашов към „ листата “ влизат имена на хора, добавени от секретарката му Хинге Бергер.
Опитва да избави над 800 мъже, от които 700 евреи, 300 дами. Преместването на мъжете в трудовия лагер Брюнлиц стартира на 15 октомври 1944 година в лагер Рогозница. Шиндлер обаче не съумява да избави дамите, които са пратени в концлагера Аушвиц. Оскар съумява да измъкне мъжете, а секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождението на дамите. Това е единственият случай, при който толкоз огромна група напуща лагер на гибелта.
Оскар и Емилие Шиндлер избавят още 120 евреи мъже от Аушвиц, работещи в каменоломна. През януари 1945 година заради настъплението на Червената войска те са натоварени на 2 конски вагона и евакуирани на запад. След 7-дневно пътешестване в рисково студени условия и без храна и вода вагоните са сложени от Секретен сътрудник службите пред вратата на фабриката на Шиндлер. Емилие попречва на СС-комендантите да изпращат вагоните нататък. Шиндлер убеждава комендантите на лагера, че пандизчиите са му нужни за фабриката. След отваряне на вагоните са открити 13 замръзнали и 107 души, нуждаещи се от незабавна здравна помощ. Никой от тях не стъпва във фабриката на Шиндлер. Той предотвратява изгарянето на труповете от СС-комендантите. Вместо това купува имот земя, където са заровени съгласно еврейския обред.
Инфо: Уикипедия
Роден е на 28 април 1908 година в Цвитау (днес Свитави), наследник на производителите на селскостопански машини Ханс Шиндлер и Лусия Франциска. Има по-малка сестра – Елфреде. Въпреки че е с католическо образование, той не е набожен и като дете постоянно играе със съседските еврейски деца. Оскар посещава главно и приблизително учебно заведение и приключва инженерство. На 20-годишна възраст се дами за Емилие Пелцл, щерка на състоятелен земеделец. Малко след годежа е извикан на военна работа.
След затваряне на предприятието на татко му, под влияние на икономическата рецесия, Шиндлер става сътрудник на Абвера (1935 – 1939), под управлението на Вилхелм Канарис. Пращан е в Острава и Бреслау (дн. Вроцлав). За прикритие е началник на отдела по продажби на остравски електроуреди в Бърно. През 1935 година става член на националсоциалистическата партия на Конрад Хенлайн.
Неговата работа като разузнавач е разкрита
и поради изменничество към чешките железопътни секрети е упрекнат в държавна измяна и наказан на гибел. Само хитлеровото нахлуване над Чехия предотвратява осъществяването на смъртната присъда.
През октомври 1939 година Шиндлер поема (отначало чартърен, по-късно купува) фабриката за емайлирани съдове „ Deutsche Emaillewaren-Fabrik (DEF) “, принадлежала преди този момент на евреин. Посредством покупко-продажби на черно и благодарение на своя счетоводител Ицхах Щерн, полски евреин, фабриката повишава капитала си. Малката фабрика покрай Краков, която създава кухненски съдове, се издига стремглаво. Само след 3 месеца има 250 полски служащи, от които 7 са евреи. До края на 1942 година тя е голяма фабрика с повърхност от над 45 000 m² и съвсем 800 служащи. От тях 370 са евреи от гетото в Краков.
Шиндлер, авантюрист и състезател, възприема нов жанр на живот и се любува на живота от все сърце. От съвременниците си е описван като добре изглеждащ висок мъж, бързо свикващ със обстановките.
Това, което го отличавало от другите, е човешкото му отношение в работата, изключително към евреите.
Шиндлеровата опозиция против режима не се заражда въз основа на идеологически аргументи. Преди непоследователен опортюнист, тогава се опълчва против бруталността на националсоциалистите към безпомощното еврейско население. Старае се да забогатее, с цел да избави живота на колкото се може повече евреи от националсоциалистите. Впоследствие освен дава всичко от себе си за задачата си, но
излага на заплаха и личния си живот.
Най-голямата помощ на Шиндлер за спасяванията била фабриката му, произвеждала „ значима за войната продукция “. Тя му разрешавала освен да завърже преференциални търговски контакти, само че също и да притегли еврейски служащи, стоящи под контрола на Секретен сътрудник. Шиндлер не се опасява да лъже или да фалшифицира документи на деца и учени като квалифицирани металоработници. Неколкократно е разпитван от Гестапо поради нередности или облагодетелстване на евреите, само че не е обезкуражен. През 1943 година Шиндлер пътува по покана на еврейска организация към Будапеща за среща с маджарски евреи. Описва раздвоената обстановка на полските евреи и дискутира благоприятни условия за помощ.
През март 1943 година краковското гето е разчистено, оставащите евреи са изпратени в трудовия лагер в Плашов, покрай Краков. Шиндлер убеждава бруталния комендант на лагера, СС-подполковник Амон Гьот, да позволи персоналната документи на служащите в завода му. С този документ Шиндлер съумява да предложи на служащите относително положителни условия за работа.
Успява да задоволи потребността от храна, като купува артикули на черния пазар.
На СС-пазачите на лагера било неразрешено стъпването в територията към фабриката. Прочутият „ лист на Шиндлер “ е формиран от секретаря на Амон Гьот - Митек Пемпер, непосредствен сподвижник на Шиндлер, който прибавя още няколко имена.
В края на 1944 година поради настъпването на Червената войска Плашов, дружно с всички изправителни служащи, трябвало да бъде разчистен. Близо 20 000 евреи са изпратени в лагери на гибелта. Шиндлер съумява да получи разрешението от Главното командване на Вермахта да продължи производството на военна техника във фабрика в Брюнлиц, която купува дружно с жена си. Работниците в тази фабрика са избавените от него хора. Освен евреите от Плашов към „ листата “ влизат имена на хора, добавени от секретарката му Хинге Бергер.
Опитва да избави над 800 мъже, от които 700 евреи, 300 дами. Преместването на мъжете в трудовия лагер Брюнлиц стартира на 15 октомври 1944 година в лагер Рогозница. Шиндлер обаче не съумява да избави дамите, които са пратени в концлагера Аушвиц. Оскар съумява да измъкне мъжете, а секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождението на дамите. Това е единственият случай, при който толкоз огромна група напуща лагер на гибелта.
Оскар и Емилие Шиндлер избавят още 120 евреи мъже от Аушвиц, работещи в каменоломна. През януари 1945 година заради настъплението на Червената войска те са натоварени на 2 конски вагона и евакуирани на запад. След 7-дневно пътешестване в рисково студени условия и без храна и вода вагоните са сложени от Секретен сътрудник службите пред вратата на фабриката на Шиндлер. Емилие попречва на СС-комендантите да изпращат вагоните нататък. Шиндлер убеждава комендантите на лагера, че пандизчиите са му нужни за фабриката. След отваряне на вагоните са открити 13 замръзнали и 107 души, нуждаещи се от незабавна здравна помощ. Никой от тях не стъпва във фабриката на Шиндлер. Той предотвратява изгарянето на труповете от СС-комендантите. Вместо това купува имот земя, където са заровени съгласно еврейския обред.
Инфо: Уикипедия
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ