Грег Брейдън е автор на бестселъри, учен и международен педагог.

Грег Брейдън е създател на бестселъри, академик и интернационален възпитател. Убеден е, че човешките страсти въздействат на ДНК и че груповата молитва може да има лечебни физически резултати. Той сплотява актуалната просвета и мъдростта от нашето минало, с цел да разкрие действителни решения на проблемите, които изправят провокации пред битието ни. По негови книги са снимани 15 научно-популярни кино лентата, 12 от книгите му са удостоени с влиятелни награди и преведени на няколко езика. Ето някои от прозренията на Грег Брейдън.Никога не сме освен това от една религия. Никога не сме надалеч от нашата най-голяма обич, от най-дълбокото излекуване и най-невероятните чудеса.Живеем в свят, в който всичко е обвързвано. Вече не можем да мислим от своя позиция и от гледната точка на другите, когато става въпрос за следствията от метода, по който живеем. Днес всички сме едно, всички сме ние.Можете да изживеете живота, който в действителност желаете, с ясно желание, прочувствена просветеност и въображение... Дали ви харесва или не, само че животът ви е това, което вие сте избрали да бъде.Проявлението стартира с желанието да създадем място в нашите вярвания за нещо, което се допуска, че не съществува. Ние сътворяваме това „ нещо “ посредством силата на съзнанието и осъзнаването.Тайната по какъв начин да възстановим изгубената си дарба за молитва - би трябвало да променим гледната си точка за живота като почувстваме, че чудото към този момент се е случило и молитвите ни са получили отговор. Сега имаме опцията да внесем тази мъдрост в живота си като молебствия на признателност за това, което към този момент съществува, вместо да молим на молитвите ни да бъде отговорено.За да създадете действителност, концентрирайте се оттатък резултата, като че ли към този момент се е случил.Древните духовни обичаи ни припомнят, че във всеки миг от деня ние вършим избори, които или утвърждават, или отхвърлят ​​живота ни. Всяка секунда ние избираме да се храним по метод, който поддържа или изтощава живота в нас, да дишаме надълбоко и жизнеутвърждаващо или плитко, отричайки даровете, и да мислим и приказваме за други хора по метод, който носи чест или непочтеност.Да живеем по този начин, като че ли светът на открито е някак си обособен от нас това отваря вратата към системата от вярвания за преценка и химическите изрази на тази преценка в нашите тела. Така ние сме склонни да виждаме нашия свят от позиция на положителни и неприятни микроби и използваме думи като отрови и боклуци, с цел да опишем страничните артикули на самите функционалности, които ни дават живот. Именно в подобен свят телата ни могат да се трансфорат в бойна зона за противоборстващи между тях сили, създавайки биологични бойни полета, които са в непрекъсната битка. Човекът не е изплел мрежата на живота – той е просто нишка в нея. Каквото и да прави с мрежата, прави и със себе си. Чрез силата на нашата забравена вътрешна конструкция ние можем да лекуваме, да се местим, да бъдем на всички места по едно и също време, да виждаме от разстояние, да се свързваме телепатично, да избираме мира и да вършим всичко в мир.Може да има единствено едно решение на всеки проблем: смяна в отношението и в съзнанието.Новата смяна в мисленето е вратата към човешката промяна. И заради огромния брой хора, участващи в тази смяна, и възходящия мащаб на рецесиите, които ни карат да променим метода, по който мислим, ние стоим на прага на човешката промяна на равнище, друго от всичко, познато до момента на Земята.Всеки от нас е цялостен и приключен самичък за себе си.И науката, и мистицизмът разказват мощност, която свързва всичко дружно и ни дава силата да влияем на държанието на материята и на самата действителност – просто посредством метода, по който възприемаме света към нас.Точно по метода, по който звукът основава забележими талази, до момента в който пътува през капчица вода, нашите „ талази на вярата “ се вълнуват през квантовата тъкан на Вселената, с цел да станат нашите тела и изцелението, и изобилието и мира (или заболяването, неналичието и страданието които преживяваме). И тъкмо както можем да настроим звука, с цел да промени моделите си, можем да настроим нашите вярвания, с цел да запазим или унищожим всичко, което ценим, в това число самия живот.Чрез Божествената матрица ние участваме в непрекъснатата смяна, която дава смисъл на живота. Въпросът в този момент е не толкоз дали сме пасивни наблюдаващи или не, а дали и по какъв начин можем умишлено да сътворяваме.