Ние, децата от малкия град
Този град, в който аз съм роден
за мнозина вероятно е отегчителен,
разпиляваш се ден след ден -
просто няма какво да се случи
Тук трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма.
Тук по мрачно стартира денят
и приключва със първа стратегия.
Ала въпреки всичко и тук
хора раждат се, дишат, мечтаят,
във паники и слънчеви дни
след своето благополучие бягат.
Да, по този начин е във дребния град,
този град демодиран и отегчителен,
в който друго, с изключение на да се влюбиш
просто няма какво да се случи.
За нас, децата от дребния град, този текст значи доста, само че сигурно не можем да се съгласим изцяло с него. На нас постоянно имаше какво да ни се случи и напълно не ни липсваха места за игри и завършения. Не ни пречеше, че има единствено едно кино, една сладкарница, един повсеместен магазин, че не шумяха трамваи и денят ни несъмнено не свършваше с първа стратегия. Този дребен град не ни се стори стеснен даже за момент и където и да ходехме, най-после нямахме самообладание да се приберем вкъщи и да описваме на бандата за претърпяното и видяното. Дори, когато се фукахме, че нашите са ни завели в огромния град и са ни купили „ страшниии неща ", знаехме, че най-хубавото от всичко е, че още веднъж сме си у дома - в града, в квартала, в блока, в който всички сме едно огромно семейство.
Тогава живеехме с насладите и проблемите на всичките си съседи, с рождените дни, сватбите и погребенията, с взетата назаем захар или сол, с другарската конкуренция на дамите от блока на коя сладкишът е най-хубав, от която печелившите постоянно бяхме ние, децата. Със ядосаната вуйна Ваня, която ни хокаше, че подвигаме звук в часовете за отмора от 2 до 4. С върлата неприятелка на мама вуйна Елка, която си изтупваше килимите, тъкмо когато тя простреше бялото пране. С това по този начин омразно провикване от терасата " Хайдееее, прибирай се за вечеря! ". Със стълбището, което имаше най-страхотния парапет за пързаляне и нямаше потребност от никакъв асансьор. С вечерните събирания пред блока, в общото мазе или на покрива (където скрито се промъквахме), с цел да си описваме страшни истории или да викаме дама Пика, а по-късно групово да се изпращаме по етажите. С тези съботи и недели на село, когато всичко опустяваше, с цел да се завърне с препълнен багажник. С казаните пред входа, в които се варяха буркани до полунощ...
Беше напълно естествена процедура родителите от блока да се редуват кой ще вземе децата от детската градина. Така постоянно, вместо мама или баща, ни прибираше някоя съседка.
Големият проблем в дребния град беше, че в случай че се издъниш, рано или късно ще стигне до вашите. Шансът да те изпорти съседката Елка, задето си пушил зад блока или сътрудника на татко ти да те срещне, когато би трябвало да си на учебно заведение, беше в действителност сериозен. Въпреки всичко, този дребен град беше нашият свят и той ни даде доста, в действителност доста!
Снимки: socbg.com
Още от Детството:
