София Филм Фест: „Нелюбов“ или адът без превод
Този филм ще разбие сърцето ви…
„ Нелюбов “ е дума, която не съществува нито в съветския, нито в българския език. Режисьорът Андрей Звягинцев е измислил това заглавие и твърди, че то не се превежда на нито един език. На български то звучи изцяло идентично и това е единствено една от многото аргументи този трогателен филм да отеква дълго в душата на родния фен.
Обърнете внимание на медийната среда, в която живеят героите на кино лентата. Радиото в колата и телевизорът у дома бълват непрекъснато, непрекъснато неприятни вести, истерични монолози, говоренето е на политически диалект, проявяващ обилно безочливост и надменност. Държавата е нелюбов. Такива са и хората й.
Приликите са неизбежни. Държавата ни е нелюбов…
Женя (Мариана Спивак) и Борис (Алексей Розин) се развеждат. Оженили са се напълно млади поради нейната непланирана бременност, само че към този момент всяка толерантност е изчезнала, двамата имат други връзки – тя има богат ухажор, той е с младичката си бременна другарка. Свързва ги единствено общият апартамент. Впрочем, не, свързва ги и общият наследник, 12-годишният Альоша (Матвей Новиков) – ангелоподобно русо дете, безмълвен очевидец на фамилната война.
Апартаментът ще се продаде и подели, а Альоша е никому непотребен. Една вечер след следващия фамилен скандал, пъстър с грозни обиди, закани и нецензурни изрази, родителите вземат решение, че Альоша ще отиде в пансион. След това камерата се реалокира зад вратата на кухнята, където детето слуша и плаче – непосилен, трогателен рев, без да се чува и едничък тон. Дори единствено тези първи 10 минути на кино лентата са задоволителни, с цел да опишат всичко. На идващия ден Альоша изчезва.
Втората част на кино лентата е търсенето на изчезналото дете. Разбира се, полицията просто прави дописка, никой там няма време или предпочитание да търси липсващ младеж. Търсят го доброволци и това е най-поразителната част на тази история, тъй като отрядите за търсене на изчезнали хора в Русия съществуват в реалност и те са тъкмо толкоз ефикасни, колкото ги демонстрират във кино лентата. Доброволците във кино лентата са действителни членове на организацията, а успеваемостта им в намиране на изчезнали деца е 89%. Доброволци, които работят гратис, в свободното си време. Действаща организация в бездействаща страна.
В този филм никой не обича никого. Това е доста по-всеобхватна нелюбов от тази към Альоша, който е наследник на необичаща го майка, която е щерка на необичаща я майка (потресаващ монолог на Наталия Потапова в ролята на бабата). Подобно на кино лентата „ “ на Звягинцев, и „ Нелюбов “ е история, в която малко на брой ще се припознаят непосредствено, само че всеки ще разбере всичко – пъкълът на нелюбовта. Остава ни единствено последната разтуха на Сартр, че „ пъкълът, това са другите “.
„ Нелюбов “ е дума, която не съществува нито в съветския, нито в българския език. Режисьорът Андрей Звягинцев е измислил това заглавие и твърди, че то не се превежда на нито един език. На български то звучи изцяло идентично и това е единствено една от многото аргументи този трогателен филм да отеква дълго в душата на родния фен.
Обърнете внимание на медийната среда, в която живеят героите на кино лентата. Радиото в колата и телевизорът у дома бълват непрекъснато, непрекъснато неприятни вести, истерични монолози, говоренето е на политически диалект, проявяващ обилно безочливост и надменност. Държавата е нелюбов. Такива са и хората й.
Приликите са неизбежни. Държавата ни е нелюбов…
Женя (Мариана Спивак) и Борис (Алексей Розин) се развеждат. Оженили са се напълно млади поради нейната непланирана бременност, само че към този момент всяка толерантност е изчезнала, двамата имат други връзки – тя има богат ухажор, той е с младичката си бременна другарка. Свързва ги единствено общият апартамент. Впрочем, не, свързва ги и общият наследник, 12-годишният Альоша (Матвей Новиков) – ангелоподобно русо дете, безмълвен очевидец на фамилната война.
Апартаментът ще се продаде и подели, а Альоша е никому непотребен. Една вечер след следващия фамилен скандал, пъстър с грозни обиди, закани и нецензурни изрази, родителите вземат решение, че Альоша ще отиде в пансион. След това камерата се реалокира зад вратата на кухнята, където детето слуша и плаче – непосилен, трогателен рев, без да се чува и едничък тон. Дори единствено тези първи 10 минути на кино лентата са задоволителни, с цел да опишат всичко. На идващия ден Альоша изчезва.
Втората част на кино лентата е търсенето на изчезналото дете. Разбира се, полицията просто прави дописка, никой там няма време или предпочитание да търси липсващ младеж. Търсят го доброволци и това е най-поразителната част на тази история, тъй като отрядите за търсене на изчезнали хора в Русия съществуват в реалност и те са тъкмо толкоз ефикасни, колкото ги демонстрират във кино лентата. Доброволците във кино лентата са действителни членове на организацията, а успеваемостта им в намиране на изчезнали деца е 89%. Доброволци, които работят гратис, в свободното си време. Действаща организация в бездействаща страна.
В този филм никой не обича никого. Това е доста по-всеобхватна нелюбов от тази към Альоша, който е наследник на необичаща го майка, която е щерка на необичаща я майка (потресаващ монолог на Наталия Потапова в ролята на бабата). Подобно на кино лентата „ “ на Звягинцев, и „ Нелюбов “ е история, в която малко на брой ще се припознаят непосредствено, само че всеки ще разбере всичко – пъкълът на нелюбовта. Остава ни единствено последната разтуха на Сартр, че „ пъкълът, това са другите “.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ