Той умее да нанася непоправими поражения на нагласата, че сам

Той умее да нанася непоправими провали на настройката, че самичък човек с двете си ръце мъчно може да внесе огромна прохлада в уличния пейзаж на градовете. Той е Стефан де Крук. Белгиецът е свързал името си с творби, които нормално се възприемат отдалеко. И които водят началото си оттова, където свършва животът на дървения материал.

Стари мебели, изтъркани дюшемета, подови покрития с друга дебелина, дължина, широчина и багра, части от корабни палуби, каси на порти, рамки от прозорци, лишени от стъкла и какви ли не остатъци от здания, на които им следва главен ремонт. Дърво, което е дало своето, само че което е готово да даде още от себе си, стига една красива концепция да го събере в нова комбинация.

Такива са концепциите на Стефан де Крук. Запуснатите халета и улицата са сцена, а фасадите на постройките - основа за неговия фон. Изработването на стенните му шедьоври е същинско зрелище. То намира точното място за частите остаряло дърво, като следва цветовете и формата им или пък ги прекроява самоуверено в интерес на общата картина... /атм./

Краят на представлението е следващото начало. Фасадите заживяват с новите портрети - ярки, забележителни, въздействащи... Новата улична приказка е поучителна за едни. А на други, като Стефан де Крук, тя не дава мира. Защото градовете порастват... само че някой би трябвало да се грижи и за това да не стареят.