Той твърди за себе си, че е стигнал до всички

Той твърди за себе си, че е стигнал до всички духовни проблясъци по сложния път – минавайки през пъкъла на житейския провал. Твърде млад излетява по кариерната стълбица прекомерно високо. Самонадеяността и егоцентризма го карат да надценява опциите си на просто човек и той работи като Бог по всички фронтове. Убеден, че може да управлява всичко и всички, че в никакъв случай не може да се подхлъзне, че това, което му е обещано, може единствено да се умножава и в никакъв случай да се губи. В последна сметка губи бизнеса си, вярата си, здравето си, жена му си потегля, изчезва и желанието за живот. Стига до мисълта за самоубийство преди да е навършил 30...
Той е Даниел Е. Валдшмидт и споделя за мъчителните уроци в книгата си „ Как елементарни хора реализират нечувани триумфи ".Всъщност триумфът не е поредност от дейности, а положение. Успехът не е това, което правиш, а това, което си.Само вие знаете същинския си капацитет. Но ще ви кажа следното: това е доста повече, в сравнение с можете да си визиите.И ето го въпроса, който би трябвало да си зададете: „ Кой съм аз, кой желая да стана и за какво ми е належащо това? " Не бързайте. Обмислете деликатно. Този въпрос е по-дълбок, в сравнение с наподобява. За страдание аз стигнах до отговора по сложния метод. Но в това време научих нещо. Нещо, което не може да се фалшифицира. Това, което би трябвало да се почувства: живейте. Трябва да се впишете в живота изцяло – това ще ви направи сполучливи.Не можете да избегнете бъдещи компликации. Те неизбежно ще зародят. Животът ще ви ласкае. Ще получите ъперкът в брадичката си и ще се сринете на пода. И най-вероятно това ще се случи в най-неочаквания миг, когато ръцете ви са спуснати и не можете да стоите крепко на краката си. Ето за какво всичко, което сте правили в предишното и ще вършиме в бъдеще, няма значение! В момента, в който лежите на кръга, облени в кръв, има значение единствено силата на духа ви. Това, което е вътре във вас, играе решаваща роля. Необузданата храброст е това, което ще ви вдигне от пода.В този случай няма магическа формула или специфичен супер проект, състоящ се от седем стъпки. Само безумна фикс идея за оцеляване, една едничка мисъл – да се изправиш. И колкото повече старания положите, с цел да си стъпите на краката още веднъж, толкоз по-бързо се възстановявате, толкоз по-бързо се втурвате към финала, а това се назовава триумф.Изисква се храброст. Не мозък. Не мускули – само че неотстъпчивост. Защото триумфът не се крие в количеството познания, а в силата на духа. Това не е лист, който може да бъде изтеглен от интернет, нито обява в блог, която може да бъде оповестена още веднъж в Twitter, или бизнес тактика, която може да бъде копирана от бизнес бестселър. Трябва да сте по-упорити. Трябва обезверено да желаете повече. Трябва да сте по-внимателни. Всъщност към този момент знаете какво да вършиме. Във всеки случай това не е толкоз значимо. По-важно е да знаете какво ще вършиме с постигнатото? Спрете да се оправдавате. Важното е какво вършиме. Каквото и да е то. Малки неща. Големи. Дори досадни пропуски. Да се ​​отървете от извиненията значи да поемете отговорност за всички аспекти на живота си и да създадете бъдеще, с което можете да се гордеете.Няма да бъдете победител, до момента в който не спрете да обръщате внимание на страха и неуспеха, които ви спъват. Първо, би трябвало да повярвате, че можете да бъдете страхотни, на който и стадий от живота си да сте.

Карл Джоузеф (с прякор Sugar Leg) е роден в Медисън, Флорида. Той е четвъртото от 10 деца, за които се грижи самотна майка. Семейството му е оскъдно, той няма никаква опция да посещава здравни и спортни заведения. Вероятно това е повода Карл да работи интензивно, с цел да стане извънреден състезател.
Докато пораства, той играе баскетбол и футбол на улицата. Бие се с по-големите момчета и се учи на устойчивост. Неведнъж е бил брутално събарян на земята, само че постоянно е скачал и още веднъж е влизал в багра. В седми клас Карл влиза в баскетболния тим на учебното заведение. Тренира баскетбол, футбол и тичане като слага върхове в плуването, хвърлянето на гюле и доста други дисциплини. Възходът му продължава и в университета. 
Но дано ви кажа една дребна детайлност – Карал е роден без ляв крайник. Всички надпревари, в които той взе участие, се организират в неравностойни условия: всички тичат, обръщат се и скачат на два крайници, а Карл прави всичко това, скачайки на един.
Без протези. Без патерици. Само храброст.
Когато кореспондент попитал Карл какви ограничавания има, Карл дава отговор: „ Никакви “.

И по този начин, какво беше идващото ви опрощение?