Той натрупа над 150 гола във футболната си кариера и

Той натрупа над 150 гола във футболната си кариера и като че ли постоянно беше кадърен да се измъкне на стотна пред бранителя до себе си, с цел да го изпревари.

Без да е най-бързият на терена, чувството му за намиране на точното място в точния миг го превръщаше в призрачен сън за съперниците. И му обезпечи място във безконечната история на футбола.

Единствено при последното си пътешестване Паоло Роси избърза – и си отиде прекомерно рано, единствено на 64 години.

Вчерашната вест за гибелта му потопи в тъга италианците, за които Роси беше измежду най-големите любимци, дори освен в областта на футбола.

Паоло е родом от Прато, наоколо до Флоренция, и се построява като футболист в школата на Ювентус.

Тънък и тънък, постоянно радостен и с афинитет към изкуството, той прави усещане с голмайсторския си усет и получава своя късмет в първия тим на Юве.

Но за три сезона по този начин и не съумява да се наложи, най-много поради непрекъснатите си травми, и изиграва едвам три мача за Купата на Италия, като в това време претърпява три интервенции на колената. Даден е чартърен първо на Комо, а след това на Виченца в Серия Б, където кариерата му потегля внезапно нагоре.

Треньорът на Виченца Фабри го мести от крилото в центъра на офанзивата и Роси става голмайстор на Серия Б с 21 попадения.

Головете му вкарват Виченца в първа дивизия, където тимът прави още един страховит сезон и приключва втори, само зад първенеца Ювентус. Роси към този момент е голмайстор и на Серия А с 24 гола, разумно селекционерът Енцо Беардзот го взима в състава на Италия за Мондиал 1978 в Аржентина.

На Световното състезание Паоло Роси затвърждава възхода си и демонстрира пред целия свят, че е измежду най-хубавите на поста си все още. Той приключва шампионата с 3 гола и 4 асистенции, а Италия доближава до четвърто място.

Ювентус желае да си го върне, само че Виченца дава луди пари, с цел да го задържи. После отборът на Роси пагубно изпада в Серия Б в сезон, в който играчът съумява да вкара 15 гола, само че пропуща много мачове поради контузии.

За да продължи да играе в елита, голмайсторът е преотстъпен на Перуджа и там го заварва аферата с черно тото „ Тотонеро “, поради която е осъден да не играе три години (по-късно понижени на две).

Скандалът е голям и с изключение на Перуджа са наранени тимове като Милан, Лацио, Болоня и Палермо.

Цели 22-ма футболисти са отстранени от футбола за интервали сред 3 и 6 години. Стига се до съд и Паоло Роси е гласен да влезе в пандиза, само че апелира присъдата и тя е изменена на условна.

Играчът постоянно е твърдял, че е почтен и че е станал жертва на неправда, само че все пак е заставен да изкара две години отвън футбола и да пропусне Евро 1980.

Естествено, интервалът е тежък за него и той обмисля даже отричане от спорта, гледа към допустима кариера като юрист и съчетаване с обичаното му занимание – рисуването.

В края на същата година наказването е понижено и Паоло се завръща на терена.

Да си възвърне предходната форма се оказва мъчно и той по никакъв начин не впечатлява в първите си срещи, само че Енцо Беардзот не се поколебава да го вземе в групата за Мондиал 1982.

Журналистите и тифозите се чудят какво прави Роси в състава, в случай, че е в такова нежелано положение, а поради абсурда „ Тотонеро “ упованията към Италия така и така не са огромни.

„ Скуадра адзура “ се показва много едва в груповата фаза на Световното състезание и прави три равенства с Камерун, Полша и Перу, с цел да продължи напред едва-едва – с равни точки и един вкаран гол повече от камерунците. Паоло Роси е бледа сянка на себе си и медиите го разказват като „ фантом, който се шляе напразно по игрището “.

Във втората групова фаза Италия наподобява обречена против международния първенец Аржентина и любимеца на шампионата Бразилия със звезди като Зико, Сократес и Фалкао.

Именно тогава „ адзурите “ се разсънват и съумяват да победят Аржентина с 2:1, като Роси не вкарва и успеха по-скоро се дължи на твърдата игра в отбрана на Клаудио Джентиле и Гаетано Ширеа против младата звезда на противника Диего Марадона.

Идва решаващият мач с Бразилия, в който италианците преследват наложителна победа. Това е прославен мач, провел се в Барселона и апетитен за един от най-великите на международни шампионати.

Оттам нататък няма кой да спре Италия и Роси. В полуфинала против Полша нападателят забива двата гола за успеха с 2:0, а на финала против Федерална Република Германия още веднъж той открива резултата и след триумфа с 3:1 международната купа отива на Ботуша.

Роси става голмайстор и най-хубав състезател на Световното състезание с 6 гола, маркирани напълно в решаващата фаза. Когато се завръща на родна земя, той към този момент е легенда, през същата година печели и „ Златната топка “.

Успява да употребява стремежа, с цел да запише няколко положителни сезона в Ювентус, само че си остава фигурата, свързвана най-вече с оня Мондиал.

След края на дейните си години на терена, Паоло Роси не се впуска в треньорска кариера, само че прави разнообразни неща към футбола, става футболен анализатор за няколко малките екрани и води своя колонка във вестник „ Гадзета дело спорт “.

Две следващи международни шампионати, минали като един момент и родили своите митове за безконечни времена.

Роси в никакъв случай не доближи още веднъж равнището си от това лято в Испания, само че от време на време с цел да станеш легенда е задоволително да знаеш по какъв начин да бъдеш на точното място в точния миг.

И Паоло си беше все там – на безконечната една стотна пред бранителя.