Той нарича себе си интроверт, който позира като екстроверт. И

Той назовава себе си интроверт, който театралничи като екстроверт. И това е най-(не)точното определение за един от най-интересните, смислени и поредни в пътя си актьори. Той е богат – на гений, на мемоари, на житейски смисъл и правила, което демонстрира, че и най-хубавият авиатор е на първо място крепко обвързван и устойчиво стъпил на земята. Вал Кьосовски от Kultur Shock.

Броени дни разделят групата от началото на No Nostalgia Tour, на 5 април 2023 година турнето забива пънк рок гвоздей и в центъра на София. В очакване на следващия ваучър, явно – без носталгия по положителните остарели времена – тъй като те занапред предстоят. Доказателство са плануваните над 20 концерта в цяла Европа, нов албум и силата на няколко суперяки старчета, в чиято кръв тече музика.

Българският принос за този „ културен потрес “, овкусен с музиканти от целия свят, е не просто мотив за горделивост. Че наш човек към този момент толкоз години е част от гребена на рока. Вал въплъщава цялостен веднъж – една дребна галактика – от фантазии, стремежи, воля, труд, непримиримост, отново воля и още доста труд и доказване – с цел да стигне до простичкото положение на духа, при което сред обич, работа и живот има единствено знаци за тъждество.



Вал Кьосовски – за спомените от първото посещение на Kultur Shock у нас през 2006 година и за страховете на групата тогава, за новите планове, за винила и гибелта на компактдиска, за почитателите, противоположната връзка с тях и за какво приема публиката за свята, за границите на възрастта, за световно злополучие, новините и политиката. И още: Как би показал с по една дума всеки от сътрудниците си в групата. С какво не желае да свързват Kultur Shock и има ли път, по който в никакъв случай не би тръгнал като актьор. Промени ли се отношението му към страната през годините, в които е на открито...

Г-н Кьосовски, дано стартираме с турнето, програмата на концертите, подгряващата група, локациите, с новото и особеното...

- По време на пандемията групата не можеше да работи и миналогодишното лятно турне по фестивали и клубове беше по-скоро като опит – да се види дали машината работи, освен групата като група, само че и дали публиката е заинтригувана.

Светът толкоз се промени, че нямахме визия с какво се сблъскваме. Оказа се, че ползата е огромен. Беше доста окуражаващо. И настоящето турне има напълно друга концепция, тъй като е обвързвано с работата на групата от последната година по нов материал и съдействие с Alternative Tentacles Records и Джепо Биафра (Джепо Биафра е един от създателите на въпросния лейбъл – бел. а.) за издаване на 7-инчов винил на две наши остарели песни – King Country и Mohammed. До края на месеца се чака издаването на наш акустичен лайв – първи и единствен в живота ни, който беше на 2 февруари в Сиатъл.

Турнето е забавно, тъй като трябваше да се съобразяваме по кое време музикантите в групата са свободни. Оказа се, че през април има великденски празници, по тази причина трябваше да бъдем изобретателни. Концертите стартират в източните Балкани, където при започване на април няма Великден, минава през западните Балкани, където Великден към този момент ще е отминал, и по-късно през Централна Европа, до момента в който стигнем Англия, Франция и приключим на 1 май в Рим.



В първите три седмици на турнето, нашите другари от Белград – Erik & the Worldly Savages, ще ни гостуват като откриваща група. Така че ще ги видите и в София, и във всички останали концерти от Скопие до Кьолн.

Издавате на винил, съгласно една напълно нова статистика, през 2022 година продажбите на плочи в Съединени американски щати се надминали тези на дискове. Умира ли компактдискът като артикул?

- Те изцяло са умрели. В момента, единственото, което виждам, и то освен в Щатите, само че и като международна наклонност, е, че дисковете могат да се употребяват единствено за две неща. Едното е да бъдат подложки за халби с бира, а другото е да се хвърлят като фризби. Няма безусловно никаква друга причина, с цел да съществуват.

Онзи ден колата ми трябваше да влезе в сервиз и ми дадоха да карам друга кола от 2022 година. CD няма. Всичко е единствено стрийминг. Винилът се оказва освен притежател на музикална информация, само че и притежател на спомен, който се пази. Хората пазят винил и нямат афинитет за опазване на CD, защото то просто отживя като формат...

Какви са спомените Ви от първото посещение на Kultur Shock у нас през 2006 година? Беше ли особено прекарването?

- Когато започнахме да свирим на Балканите – година по-рано, в случай че не се неистина, аз и останалите балканци в групата бяхме доста обезпокоени. Защото музиката ни има толкоз доста балкански претекстове, че, общо взето, се чувствахме сякаш отиваме да продаваме краставици на краставичар.

Но се оказа, още с първото ни шоу на Балканите – в Пула, Хърватия – че беше безусловно необикновено. Младата генерация аудитория, която беше там, напряко изяде комбинацията, фюжъна сред рок и балканска музика, който вършим, и това ни обнадежди.



И, когато стигнахме в София, си мислехме, че ще бъде нещо сходно. Не! Не беше нещо сходно. Беше стълпотворение. Не мога да опиша възприятието... Беше като завръщане у дома – освен за мен, който съм роден в София, само че и за останалата част от групата, която в този миг нямаше визия къде се намира.

Никога ли, най-малко първоначално, не сте имали подозрения, че концерт в нашия район може да се окаже неуспех – поради терзанието, че продавате краставици на краставичар?

- Ако сме имали някакви подозрения преди този момент, те не са били тъкмо за неуспех, а да не мислят хората, че не сме откровени. Защото всичко това, което вършим, и особено с балканска музика, идва с цялото почитание, което имаме към нея, и цялата обич, която имаме към нея. По този метод се надъхваме, до избрана степен, от този риск.

Защото балканската музика е употребена от доста хора – и на Изток, и на Запад, единствено с цел да се вършат пари. Парите в никакъв случай не са били главен и мотивираш фактор в това, което вършим. Най-важното е да запазим интегритета на това, което свирим, и по какъв начин се усещаме.

Има ли друга същинска противоположна връзка с почитателите, с изключение на тази по време на концерт?

- В доста случаи има връзка, която се е запазила години наред. Ние сме на път и по турнета от 22-23 години и с доста почитатели връзките ни се прераснали в другарства. Виждаме се с тях, когато сме в избран град, пием бира или ракия – преди или след концерта.



За нас публиката, която идва на концертите, е свята. Опитваме се това да се отрази освен по време на концерта, само че и да запазим естествени човешки връзки с почитателите и почитателите на групата в естествения живот. Защото цялата тази история с рокзвездите е нелепост. Това са 80-те години на 20-и век.

Така че – да, имаме фийдбек. Аз приказвам с хора от самото начало, за смут на жена ми. Ако някой има въпрос, би трябвало да му се отговори. Ако някой желае да каже нещо, би трябвало да го каже. Понякога хората ми изпращат някоя ария и ме питат за моето мнение.

Само Вие ли сте толкоз отворен към почитателите, или всички от групата са такива?

- Ооо, аз съм най-затвореният (Смее се – бел. а.). Това е въпрос на темперамент, тъй като, генерално, съм интроверт, който театралничи като екстроверт (Смее се – бел. а.). Групата обича да поддържа връзка в извънпрофесионални условия с хората, които ни имат вяра, и които заделят част от приходите си, с цел да дойдат да ни видят, и да се забавляват, с това което вършим.

Как бихте показал с по една дума всеки от сътрудниците си в групата ?

- Ха! Крис Стромкуист, барабанистът – неофициалното му име в групата е Генерала (Крис е от Съединени американски щати – бел. а.). Защото той безусловно командва нещата, които стават на сцената. Хората мислят, че това е Джино, артистът, само че не. Всичко идва от темпото на шоуто, което Крис задава. Неслучайно, споделят, че една група е толкоз добра, колкото е добър барабанистът. И аз имам щастието да изсвирвам с необикновен барабанист.



Джино, артистът, несъмнено е сърцето на групата (Джино Сърджан Йевджевич, от Босна и Херцеговина – вокали, тромпет, тарамбука – бел. а.). Почти 100 % от текстовете идват от него. Той е като мотор, като перпетуум мобиле. Не стопира.

Ейми, саксофонистка, кларинетистка – тя е гражданка на света, приказва купчина езици и във всяка просвета се усеща като вкъщи си (Ейми Денайо е от Мичиган, Съединени американски щати, – кларинет, саксофон, вокали – бел. а.).

Гай Дейвис, басистът, е занимателният темперамент в групата – когато би трябвало да се олекотят нещата, да стане шегичка, или просто да се посмеем за нещо (Гай е от Джакарта, Индонезия – бел. а.).

Елени Говетас – тя е най-новият член на групата (Елени Говетас – цигулка, саксофон, ударни, вокали – бел. а.). Освен, че е необикновен музикант, е набор на групата – родена е през 1996 година Независимо от възрастта си, тя има цялостния почит на всички, с които работи. Изпуснах ли някого?

Изпуснахте Вал...

- Ако Джино е сърцето на групата, то евентуално аз съм мозъкът (Смее се – бел. а.).

Джино споделя „ Можем да свирим, до момента в който полицията пристигна да ни разкара “. Колко пъти се е случвало?

- Доста пъти се е случвало, само че в по-стари времена, когато бяхме млади, буйни и не се съобразявахме доста със личните си граници на устойчивост. Сега е напълно друга историята. Защото множеството от нас бият 60-те. И би трябвало просто да се съсредоточим върху шоуто. Защото безусловно всичко, което се случва по време на турнето, има единствено един фокус – и това са двата часа на сцената.



Но сме имали случаи като тези, за които ме питате, и множеството от тях са били в Швейцария. Защото там има закони, които касаят децибелите, на които може да се организира един концерт. А законите, общо взето, са драконовски. На няколко пъти са се опитвали да ни смъкват от сцената...

Използвахте думата граница и това звучи малко некомфортно, казано от Вас...

- Просто би трябвало да се съобразяваме с действителностите на физическата устойчивост. Преди 15 години беше напълно друго нещо. Тогава концертът свършваше и първият въпрос беше: „ Окей, къде е афтърпартито? “. В момента, за мен особено, концертът свършва, прибира се оборудването и първото нещо, което ме вълнува, е къде ми е хотела, къде ми е чашата с вино и къде ми е книгата... Защото на другия ден се става в 7:00 сутринта и отново сме на път.

Какво четете сега?

- В момента – най-много, вести. Откровено казано, не съм имал опция да пипна книга през последните няколко месеца. Защото работим по толкоз доста планове, че работният ми ден безусловно е сред 16 и 18 часа. Но аз се интересувам от толкоз доста неща, че от време на време не чувствам по какъв начин е станало 3 и половина сутринта. Тогава се появява жена ми и споделя: „ Време е да си лягаш, старецо “.

Четете вести, по какъв начин Ви работят те?

- В момента светът е в безнадеждно, трагично, ужасна обстановка. Няма метод по какъв начин това да не ми се отразява отрицателно. И по какъв начин човек да не счита, че на света му е избила чивията. Всеки път, когато си помисля това, се сещам за една поговорка на Уинстън Чърчил – „ Когато минаваш през пъкъла, продължавай “. Защото, рано или късно, ще се свърши. Надеждата е от другата страна, по тази причина би трябвало да се продължи.

Брат Ви Огнян Кьосовски работи с Kultur Shock постоянно, само че имали ли сте хрумвания за взаимен план сред „ Контрол “ и Kultur Shock?

- С „ Контрол “ сме свирили дружно един или два пъти. Но това беше преди известно време. С Оги работим непрекъснато, тъй като той е единственият барабанист, който може да свири това, което Крис свири на турне с нас. Оги е бил на турне с нас три или четири пъти.



В момента, смесваме новия албум с него. Така че музикални файлове летят от Сиатъл до София пет-шест пъти дневно, настрана – пет-шест позвънявания по телефона, с цел да се координираме, да променим... Той смеси последния ни албум Dreams. Така че връзката ни с Оги, освен моята роднинска с него, само че на групата с него, е, че той на практика е получлен на групата.

С какво не желаете да свързват Kultur Shock?

- (Замисля се – бел. а.). С комерсиализъм.

Абсолютно нищо, което вършим във връзка с метода, по който пишем песни, или метода, по който градим концертите си, няма нищо общо с естествените тертипи по какъв начин да се вършат пари от музика.

Цялото нещо е labour of love (От англ. – да работиш за наслаждение – бел. а.). Правим го както си желаеме, тъй като го желаеме, и тъй като считаме, че това е нещо, което хората би трябвало да чуят. Ако не сме уверени, не го вършим.

Има ли в действителност световно злополучие, както казвате в едно изявление?

- Разбира се, че има. В момента светът се намира в студена, трета международна война, световен прелом сред демократично настроените хора и тези с тоталитарно мислене. Това е на всички места, безусловно на всички места – като се стартира от тук, с избирането на Тръмп преди години. Така е и в България, доколкото виждам, с по този начин наречените леви партии, които не са леви, а са крайнодесни по интернационални стандарти. Това е войната сред Украйна и Русия сега.

Основният проблем съгласно мен е в това, че хората получиха опцията да се осведомят доста елементарно. И тъй като доста бързо се стигна до това състояние, човешкият разсъдък не е обработен задоволително, с цел да има критическото мислене да отсява плявата от житото.

Ситуацията, която описвате, по какъв начин се отразява на правенето на музика?

- Интересно е, тъй като си мислех, че по времето на годините на Тръмп, тук, в Америка, това би било необикновен бустер за креативност. И особено – за пънк рок групите. Но не стана! Все още не мога да си обясня този феномен.

Толкова отрицателни неща стават, че, в един миг, хората се затварят в себе си, в това число хората, които пишат музика и текстове. Затварят се, не могат да изразят това, което мислят – просто тъй като са задавени от отрицателна информация.



Най-доброто нещо, което съм чувал в последно време като музика, генерирана от тази сила, е, може би, албумът Tea Party Revenge Porn на Jello Biafra and the Guantanamo School of Medicine. Невероятен!

Колко постоянно се прибирате в България?

- Нещата малко се поразбъркаха с пандемията, само че всяка година, когато имаме шоу, съм там. И, когато имаме опция, със брачната половинка ми идваме да се забележим с брат ми, с родственици, другари. Планираме нещо такава през септември тази година.

Промени ли се отношението Ви към страната през годините, в които сте на открито?

- Да, несъмнено. Аз бях толкоз отчаян от това, което се случи в България при започване на 90-те години. Това беше една от аргументите, заради която емигрирах. Както се споделя, немах нерви повече. За известно време безусловно желаех да не помни всичко и не желаех да имам нищо общо с тази комунистическа и посткомунистическа реалност. Израснал съм в тоталитарен свят и не желаех да имам нищо общо с него. След това нещата започнаха да се трансформират и, значително, имах вярата, че страната ще прогресира доста по-бързо, след участието в Европейския съюз и в НАТО.

Има ли път, по който в никакъв случай не бихте тръгнал като актьор?

- (Смее се – бел. а.). Не би трябвало да го споделям. Не, няма да го кажа, тъй като за сътрудници не се приказва неприятно...

Кажете го по този начин, че да разберем правилото...

- (Смее се – бел. а.) Жена ми от време на време ме пита: „ Хей, в случай че тази група ти предложи да отидеш на 6-месечно турне с нея, би ли го направил “. Понякога споделям да, от време на време споделям не... Тя ме пита: „ А в случай че тази група, която се знае най-вече като джипси пънк, ти предложи да отидеш на турне с нея? “. Аз споделих: Абсолютно не. И за какво? Обичам нещата да се случват и да не изгубвам тонус...

Какво има персонално за Вас отвън музиката? Какво Ви вълнува?

- Политика, несъмнено. Трябва да проследявам и стопанската система с едно око, тъй като имам два бизнеса тук. И другото нещо е фамилията ми. Тези три неща окупират цялото ми време.

Докато говорехме, няколко пъти казвате „ Жена ми – това, жена ми – това “. Да не сте мъж под чехъл?

- (Смее се – бел. а.) Не съм мъж под чехъл. Не изчезвам по месец-два на година по необятния път. Жена ми не обича, когато съм на турне. Но схваща, че това е интегрална част от живота ми и че това е, което съм. И че без него бих бил просто един 60-годишен застаряващ глупак със мемоари. А сега нито тя, нито аз, сме сега, в който да се отдадем на спомените. Ние към момента ги вършим.

Не сте ли пътували дружно по турнета?

- О, не, не. Нашата саксофонистка Ейми назовава турнетата ни extreme touring (От англ. – рискови турнета – бел. а.). Защото ние не вършим естествени турнета. Това е пердах по нашите лични задници, до момента в който можем да го понесем.

Ето, даже това турне, което идва – сега, в който го видя, стартират да ме болят колената незабавно – единствено като си показва какъв брой време ще прекарам в пътешестване. Ако бяха единствено концертите, щеше да е супер.



Имахме едно турне през 2010 година с 40 концерта за 53 дни. Не бях прекарал нито една поредна вечер в същото легло и в същата страна. Беше някакъв пъкъл. Ако е същата страна, няма да е същото легло. Всеки ден се пътуваше. Не знам дали може да се оправим на тази възраст с такова напрежение, само че 22-23 концерта са окей.

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

- Ха! Интересно... Аз съм човек, който обича умни хора.