Той е роден преди 100 години и остава в историята

Той е роден преди 100 години и остава в историята като един от най-успешните разработчици на атомно оръжие в историята на света. Неговият план съумява да се усети по целия свят, като бързо съумява да изравни силите в Студената война. Любопитно или не, същият откривател получава Нобелова премия за мир. Как един от основателите на атомното оръжие печели това отличие? Нека се срещнем по-подробно с Андрей Дмитриевич Сакхаров. Неговият житейски път стартира в Москва на 21 май 1921 година в семейство на професор по физика, който ще уточни науката като единственото решение за Андрей, майка му е щерка на военачалник Алексей Софиано, който също ще помогне за образуването на младата персона.

През 1938 година Сакхаров влиза в Московския университет, само че няма доста време да го приключи, евакуацията на Москва ще го реалокира в сегашен Туркменистан, а по време на войната ще работи във военна лаборатория, а по-късно ще се върне в Москва, с цел да вземе докторска степен по теоретична физика. Първите му ползи са ориентирани към галактическите лъчи и въпреки неговите писания да демонстрират положителни основи за развиването на нови теории, скоро Съюз на съветските социалистически републики ще има потребност от всички научни служащи за основаването на атомна бомба. В този план Андрей ще даде едно много забавно решение, слага чист и необогатен уран към деутириума – изотоп, като уголемява границите на структурата.

По време на термоядрената реакция, уранът може да улови и личните си неутрони, гарантирайки по-висока мощ и радиус на резултат. Този резултат е наименуван от самия него „ тортата “. В началото излиза наяве, че първите проби не могат да сработят по този начин, както се чака. Разбира се, концепцията е задоволително истинска и благодарение на някои ускорители и слаби радиационни лъчи, Андрей съумява да даде нуклеарното оръжие в ръцете на Съюз на съветските социалистически републики. Първата атомна бомба с кодово име RDS-37 е създадена и детонирана, като истинската ѝ мощ е към 3 мегатона, за действителните проби, мощността ще се сведе до 50%. Само 6 години по-късно неговият модел ще бъде употребен и за добре познатата „ Цар Бомба “ с мощ от 50 мегатона – до през днешния ден тя остава една от най-силните атомни бомби в историята.

С демонстрацията на такава мощ е ясно, че светът в никакъв случай няма да бъде същият и триумфите в един миг се трансформират в един необикновен камшик за основателя. Подобна е ориста на Опенхаймер и Едуард Телър в това отношение. Мнозина в действителност виждат основаването на сходно оръжие като прекомерно последна мярка, само че тъкмо тук се появява и едно друго размишление. За самият откривател излиза наяве, че към 40 години след основаването на сходно оръжие, Третата Световна война е избегната и най-вероятно една огромна заслуга е фактът, че нуклеарният гнет и непрекъснатите закани, задържат всяка една от страните да влезе в открит спор.

През 1965 година стартира да работи върху теоретичната физика и да изследва протоновия разпад. Подобни теории към този момент са предлагани, само че към момента не са потвърдени. Изследва теорията на огромния гърмеж, а по-късно даже предлага наличието на по този начин наречената индуцирана гравитация – предложение, което се поява за първи път от Айнщайн и Бозе.

През 50-те години на предишния век, ученият ще изрази съществени терзания по отношение на детонирането на нуклеарно оръжие в атмосферата. През 1967 година ще бъде един от хората, които ще се пробват да вразумят Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики по отношение на основаването на балистичните далекобойни ракети, които най-вероятно се създават, съпроводени с възможното основаване на отбрани от сходни ракети. Генерално концепцията на учения е да покаже, че в случай че това въоръжаване продължи, атомната война ще се трансформира в единствената алтернатива.

Най-накрая написа собствен личен манифест и въпреки да разполага с позволение за издание, същият по този начин и не съумява да откри поле за изява в Съюз на съветските социалистически републики. От друга страна не би трябвало да забравяме, че същият има голям триумф отвън границите на страната. Защо обаче Сакхаров е толкоз разпален съперник? Както знаете, антирадарната система „ Дъга “ в един миг дефектира и оставя единствено един човек да реши дали в действителност би трябвало да извести началниците си за първа фаза на атомна война или просто да одобри, че това е особена неточност на системата. Именно в този интервал един човек избавя целия свят, а какво можем да си представим, в случай че радарите бяха повече от един. След литературната изява на Андрей, той получава публична давност да работи във военната промишленост, да организира разнообразни опити или да работи като научен физик.

11/14/1988 President Reagan Meeting with Soviet dissident Andrei Sakharov in Oval Office

12 години остава в заточение в личната си страна, само че това не го стопира да разяснява и подлага на критика своите сътрудници по отношение на продължителното въоръжение. На финалът даже е упрекнат в анти-съветска активност. Разбира се, това въобще не му пречи да получава нападателно и даже дискредитиращо отношение. При опити да се свърже с Хрушчов и да го стимулира да спре тестването на нуклеарни оръжия, получава един доста значим отговор – да стои надалеч от политиката и да прави това, което е правил най-добре. Впрочем това е един от дребното учени, които отхвърлят да влязат в партията и също така няма нищо срещу да каже истината на един от най-важните култове в това отношение – този на Сталин.

Сакхаров в никакъв случай не разбирал по какъв начин е допустимо да се уважава персона, която по един или различен метод е довела до гибелта на толкоз доста хора. След публикуването на едно от есетата му в The New York Times, същото се превежда на 17 езика и доближава мултиплициране от 18 милиона копия. След някои от главните изяви, с изключение на учредяването на комитет за човешките права, точно там се появяват първите рецензии против смъртната присъда, правото на емиграция и възбраната за изпращането на дисиденти в психиатрични клиники – нещо, което постоянно се е случвало в този интервал. Първите следи на Нобеловата премия се появяват през 1975 година, когато разгласява своята книга „ Моята страна и света “.

На церемонията е показан като един от безстрашните индивиди, отдадени на фундаменталните правила на мира. Наказанието за тези думи е, че Сакхаров в никакъв случай няма право да отиде до Осло и да вземе премията, изпратена е брачната половинка му. През 1979 година той продължава да е върха на острието и рецензията против личната си страна. Неговото име се появява измежду първите, които са срещу изпращането на руски бойци в Афганистан. Истината е, че му се постанова да остане още малко време на фронтовата линия, най-малко до момента в който на власт не идва Горбачов, с цел да открие труповете на идеалистите и съперници на поставения режим.

Единствено Сакхаров остава да се резервира и да одобри всички обвинявания, рецензии, следене и внимание от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Ученият се е трансформирал в човек, който не може да бъде отстранен, той е знак, който никой различен не може и няма по какъв начин да открие. През 1986 година Горбачов ще извика Сакхаров, с цел да смъкна всички негови обвинявания и да му върне независимост, като също така благодари за патриотичната работа. Подобна маневра в допълнение пречупва престижа на основния секретар, само че генералните рецензии оказват помощ за нещо изключително – прекъсването на нуклеарната полуда, която по един или различен метод може и вероятно ще докара до един мъчителен край.

Андрей в никакъв случай не доживява, с цел да види свободата, която Горбачов ще иницира, ученият умира от сърдечен удар на 14 декември 1989 година на 68 години. По това време хиляди руснаци отиват, с цел да се сбогуват с него, признавайки го за един от най-важните герои на човешките права в края на XX век, чийто съществени полезности остават свободата и човешкото достолепие.

Снимки: Wikipedia