Светлозар Желев: “Книгите са моят живот – те са аз и аз съм те”
Той е първият шеф на първия Национален център за книгата в НДК. От 15 години Светлозар Желев се занимава с книгоиздаване, а от 35 години е... четец. Бил е строителен служащ, барман, сервитьор, търговски пасажер, продавач на книги на сергия, редактор и издател. Днес с изключение на шеф на Националния център за книгата, е и управител на онлайн книжарница, учител в Софийския университет, води предаването „ Литературен гид “ по радио „ Бинар “, поддържа едноименния блог за книги, основен редактор е на литературното списание „ Гранта България “, създател на литературните клубове „ Спирт енд Спирит “ и „ Галактики “, и основател на Движението за постепенно живеене и приятност от живота.
В какво се състои самодейността Център за книгата в НДК?
От една страна – да бъде построен физически дом на книгата в НДК, уповавам се до края на март това да се случи, а въпреки това – той да се трансформира в генератор на хрумвания, планове и благоприятни условия за подкрепяне популяризирането, разпространяването и реализирането на българската литература в България и чужбина. Първото нещо, което ще бъде направено, взаимно с всички креативен съюзи, книгоиздатели, академична общественост, писатели и преводачи, е основаването на тактика, стратегия за развиването на българската литература с всичко, което би трябвало да бъде направено, с цел да заеме тя полагащото й се място на международната литературна карта. Надявам се до края на януари да имаме този документ.
Какъв екип ще стои зад него?
Освен административния екип от самия НДК, към Националния център за книгата ще има съвещателен и експертни препоръки. Консултативният съвет към този момент работи; в него са Ани Илков, Алек Попов, Теодора Димова, Жаклин Вагенщайн, Манол Пейков, Милена Фучеджиева, Радослав Парушев, Александър Шпатов. Обмисляме да притеглим и хора с знания във финансите. Функцията му е първо да консолидираме предложенията и концепциите, които идват от страна на всички заинтересувани организации, по-късно да определим какво би могло да се свърши съответно от НДК, и какво да се опитаме да създадем дружно с партньорства в България и интернационално присъединяване, с цел да се случат най-вече неща. Този съвет е мисловният център на Центъра.Номинациите на „ Физика на тъгата ” на Георги Господинов за двете най-престижни италиански литературни награди са най-голямото международно самопризнание до момента за български публицист.Експертните препоръки ще се привикват, с цел да правят оценка плановете, които ще аплайват за финансиране и подкрепяне. В тях ще влизат експерти в разнообразни области, само че не писатели или издатели, а хора от университетските среди, литератори, експерти по финанси, реклама, пиар. Това е концепцията ни.
Кое е най-важното, което би трябвало да се направи за литературата през днешния ден в България?
Ужасно доста са нещата. Но преди всичко е в действителност да съберем в едно всички неща, които би трябвало да бъдат направени в кратковременен и дълготраен проект, и незабавно по-късно да задвижим процедурите по кандидатстване и партньорствата с всички вероятни институции в страната и чужбина, които биха могли да оказват помощ по реализирането на задачите, заложени в този документ. Трябва да стартираме поредно и интензивно да работим за развиването и популяризирането на този проект до 2021 година Седемгодишен проект е едно положително начало.
Кои са задачите, които самият ти си поставяш за 2015 година?
Това, което споделих – изработването на тактиката, програмата, „ Бялата книга на българската литература ”, в случай че щете, както и да бъде наречен този документ, и да стартираме да работим по заложените в него цели. Като планувани неща – бих желал, взаимно с Министерството на културата, Фонд “Култура ” и със Столична община да представим на Франкфуртския панаир на книгата през октомври опциите, които тези институции дават за подкрепяне превода и популяризирането на българската литература в чужбина. Разбира се, да осъществяваме най-малко една сесия за подкрепяне на преводи на български създатели в чужбина, както и най-малко няколко партньорства с към този момент съществуващи организации, отдадени на тази идея, каквато да вземем за пример са Фондация “Елизабет Костова ”, Асоциация “Българска книга ” и т. н. Ако създадем това, аз ще съм благополучен.
Кои по твоя преценка бяха невижданите явления в литературата през 2014 Г.?
Номинациите на „ Физика на тъгата ” на Георги Господинов за двете най-престижни италиански литературни награди – „ Стрега ” и „ Вон Рецори ”. Изключителният авторитет, който имат тези награди, медийното внимание, което им се обръща в целия свят, изключителната компания на писателите, номинирани за тях, е нещо, което слага един български публицист на международната литературна сцена. Най-голямото международно самопризнание до момента за български публицист.
Европейската литературна премия на Милен Русков – значимо събитие за подтекста в България и изключителна опция да се приказва за българската литература в европейски измерения. Медийното отразяване, срещите в Брюксел, церемонията са едно събитие, което прави България част от литературния подтекст на Европа.Писателят, преводачът, индивидът на изкуството, който работи самичък, има потребност от редактор, издател, галерист, аудитория, четец. Всичко е шерване, емпатия и взаимопомощ.Получаването на най-престижната френска премия за лирика от българската поетеса Аксиния Михайлова за стихосбирката й „ Небе за изгубване ”. Много, доста значимо литературно събитие. Често споделям, че по качество и мощ в българската литература най-силна е поезията, след това идват разказите и чак тогава романите. Поредното доказателство за това.
Някои книги, които може и да сме пропуснали през годината, тъй като не са били в топ 10 на най-продаваните, само че си заслужава да прочетем?
Моите персонални – „ Вечерята ” и „ Вила с басейн ” на Херман Кох, трансформирал се в обичан мой публицист тази година, „ Алекс ” на Пиер Льометр и „ Невидимият страж ” на Долорес Редондо – най-хубавите трилъри съгласно мен през тази година, дружно с българския „ Усмивката на кучето ” на Димана Трънкова, изключителни. Бих желал да опиша за още доста, само че хайде единствено „ Годината на дивия заек ” на Арто Паасилина, и наложително „ Гранта България, бр. 4: Без тематика ”. Уникално събитие за българската сцена, най-хубавата примес сред българска и международна литература, най-големите литературни имена и безспорни дебютанти. Задължително просто.
Издай ни някои от заглавията, които да не пропуснем през 2015 година
Новите книги на Юнас Юнасон, Робърт Галбрейт (или Дж. К. Роулинг), Пиер Льометр, разказ притежател на „ Гонкур ”, две български писателки с дебютни романи – Катерина Хапсали и Велина Минкова – изключителни са, Ричард Фланаган – притежател на „ Букър ”... и още доста други. Следете блога ми " Литературен гид ", ще ви държа в течение.
Неведнъж си казвал, че човек би трябвало всеки ден да отделя време на нещата, които обича. Кои са тези неща за теб?
Четене, диалози с другари – по телефон, персонално, през интернет, само че наложително, и, несъмнено, да мисля за някое пътешестване. Това са трите неща, които ме зареждат и ме карат да бленувам и пребивавам на цялостни обороти. Моето схващане за „ постепенно ” живеене.
Ти си управител на онлайн книжарница, водещ на блога „ Литературен гид “, основен редактор на списание „ Гранта България “, създател на литературните клубове „ Спирт енд Спирит “ и „ Галактики “. Как се справяш с всичко това?
И учител в Софийския университет. С голямо посвещаване, опит, организация, положителни другари и сътрудници, шерване и схващане от страна на всички, с които вършим нещата дружно. Защото има единствено едно-единствено нещо и това е общият път и общата цел, на която сме се посветили. Никой не може да се оправи с нищо самичък. Дори писателят, преводачът, индивидът на изкуството, който работи самичък, има потребност от редактор, издател, галерист, аудитория, четец. Всичко е шерване, емпатия и взаимопомощ.
Имало ли е в миналото миг, в който си мислел, че може да работиш в област, която не е обвързвана по никакъв метод с книги?
Имаше – когато напуснах издателство „ Сиела “ преди две години. Започнахме един план в региона на софтуерния бизнес с двама другари. Те повярваха в мен, само че се оказа, че аз не съм за това, не бях подготвен, не бях съответен, не бях задоволително окуражен и пореден, и го прекратихме. Благодаря им за това схващане през тези първи месеци, когато в действителност не знаех на кой свят съм и какво желая и мога да направя с живота си. Тогава осъзнах, че книгите са моят живот и не мога да избягам от тях, те са аз и аз съм те. Дишам, окуражавам се, мисля, съзнавам, вдъхновявам се, пламтя, влагам всичко от себе си, и най-важното – разбирам и съумявам, единствено посредством и за тях.
От продавач на сергия до шеф на Националния център за книгата в НДК – по какъв начин се изминава този път?
С жена, която постоянно е била до мен и ми е давала сигурността и спокойствието да преследвам фантазиите си; благодаря й и в действителност й дължа извънредно доста.С доверие от страна на доста хора, с шанс, доста труд, посвещаване, бодърствуване, мислене, нерви, отмалялост, прегаряне, другарства, врагове, злоба, обиди, благополучие, оценяване, яд, наслада, достижения, резултати, липса на логичност, поредност, най-прекрасните сътрудници и смислени сътрудници, и, както постоянно се майтапя, с два бели и един черен дроб, отдадени на българската литература.
Какво загуби по пътя и какво съумя да съхраниш?
Надявам се да съм съхранил усмивката си и опцията да бъда благополучен, а изгубих младостта си, косата си и вярата, че всичко е допустимо. Много неща не са вероятни, само че не пречи да се опитаме да ги създадем.
Разкажи ни една приказка...
Всеки има своята приказка; моята и вашите не престават, до момента в който сме подготвени да пътуваме и да се борим. Затворете очи и пишете. Не се тормозете, не се ограничавайте с натурализъм – това е приказка, в нея може да се случи всичко. Весела Коледа и прелестна Нова година на вас!
Още текстове на Бела можете да прочетете в блога й.
В какво се състои самодейността Център за книгата в НДК?
От една страна – да бъде построен физически дом на книгата в НДК, уповавам се до края на март това да се случи, а въпреки това – той да се трансформира в генератор на хрумвания, планове и благоприятни условия за подкрепяне популяризирането, разпространяването и реализирането на българската литература в България и чужбина. Първото нещо, което ще бъде направено, взаимно с всички креативен съюзи, книгоиздатели, академична общественост, писатели и преводачи, е основаването на тактика, стратегия за развиването на българската литература с всичко, което би трябвало да бъде направено, с цел да заеме тя полагащото й се място на международната литературна карта. Надявам се до края на януари да имаме този документ.
Какъв екип ще стои зад него?
Освен административния екип от самия НДК, към Националния център за книгата ще има съвещателен и експертни препоръки. Консултативният съвет към този момент работи; в него са Ани Илков, Алек Попов, Теодора Димова, Жаклин Вагенщайн, Манол Пейков, Милена Фучеджиева, Радослав Парушев, Александър Шпатов. Обмисляме да притеглим и хора с знания във финансите. Функцията му е първо да консолидираме предложенията и концепциите, които идват от страна на всички заинтересувани организации, по-късно да определим какво би могло да се свърши съответно от НДК, и какво да се опитаме да създадем дружно с партньорства в България и интернационално присъединяване, с цел да се случат най-вече неща. Този съвет е мисловният център на Центъра.Номинациите на „ Физика на тъгата ” на Георги Господинов за двете най-престижни италиански литературни награди са най-голямото международно самопризнание до момента за български публицист.Експертните препоръки ще се привикват, с цел да правят оценка плановете, които ще аплайват за финансиране и подкрепяне. В тях ще влизат експерти в разнообразни области, само че не писатели или издатели, а хора от университетските среди, литератори, експерти по финанси, реклама, пиар. Това е концепцията ни.
Кое е най-важното, което би трябвало да се направи за литературата през днешния ден в България?
Ужасно доста са нещата. Но преди всичко е в действителност да съберем в едно всички неща, които би трябвало да бъдат направени в кратковременен и дълготраен проект, и незабавно по-късно да задвижим процедурите по кандидатстване и партньорствата с всички вероятни институции в страната и чужбина, които биха могли да оказват помощ по реализирането на задачите, заложени в този документ. Трябва да стартираме поредно и интензивно да работим за развиването и популяризирането на този проект до 2021 година Седемгодишен проект е едно положително начало.
Кои са задачите, които самият ти си поставяш за 2015 година?
Това, което споделих – изработването на тактиката, програмата, „ Бялата книга на българската литература ”, в случай че щете, както и да бъде наречен този документ, и да стартираме да работим по заложените в него цели. Като планувани неща – бих желал, взаимно с Министерството на културата, Фонд “Култура ” и със Столична община да представим на Франкфуртския панаир на книгата през октомври опциите, които тези институции дават за подкрепяне превода и популяризирането на българската литература в чужбина. Разбира се, да осъществяваме най-малко една сесия за подкрепяне на преводи на български създатели в чужбина, както и най-малко няколко партньорства с към този момент съществуващи организации, отдадени на тази идея, каквато да вземем за пример са Фондация “Елизабет Костова ”, Асоциация “Българска книга ” и т. н. Ако създадем това, аз ще съм благополучен.
Кои по твоя преценка бяха невижданите явления в литературата през 2014 Г.?
Номинациите на „ Физика на тъгата ” на Георги Господинов за двете най-престижни италиански литературни награди – „ Стрега ” и „ Вон Рецори ”. Изключителният авторитет, който имат тези награди, медийното внимание, което им се обръща в целия свят, изключителната компания на писателите, номинирани за тях, е нещо, което слага един български публицист на международната литературна сцена. Най-голямото международно самопризнание до момента за български публицист.
Европейската литературна премия на Милен Русков – значимо събитие за подтекста в България и изключителна опция да се приказва за българската литература в европейски измерения. Медийното отразяване, срещите в Брюксел, церемонията са едно събитие, което прави България част от литературния подтекст на Европа.Писателят, преводачът, индивидът на изкуството, който работи самичък, има потребност от редактор, издател, галерист, аудитория, четец. Всичко е шерване, емпатия и взаимопомощ.Получаването на най-престижната френска премия за лирика от българската поетеса Аксиния Михайлова за стихосбирката й „ Небе за изгубване ”. Много, доста значимо литературно събитие. Често споделям, че по качество и мощ в българската литература най-силна е поезията, след това идват разказите и чак тогава романите. Поредното доказателство за това.
Някои книги, които може и да сме пропуснали през годината, тъй като не са били в топ 10 на най-продаваните, само че си заслужава да прочетем?
Моите персонални – „ Вечерята ” и „ Вила с басейн ” на Херман Кох, трансформирал се в обичан мой публицист тази година, „ Алекс ” на Пиер Льометр и „ Невидимият страж ” на Долорес Редондо – най-хубавите трилъри съгласно мен през тази година, дружно с българския „ Усмивката на кучето ” на Димана Трънкова, изключителни. Бих желал да опиша за още доста, само че хайде единствено „ Годината на дивия заек ” на Арто Паасилина, и наложително „ Гранта България, бр. 4: Без тематика ”. Уникално събитие за българската сцена, най-хубавата примес сред българска и международна литература, най-големите литературни имена и безспорни дебютанти. Задължително просто.
Издай ни някои от заглавията, които да не пропуснем през 2015 година
Новите книги на Юнас Юнасон, Робърт Галбрейт (или Дж. К. Роулинг), Пиер Льометр, разказ притежател на „ Гонкур ”, две български писателки с дебютни романи – Катерина Хапсали и Велина Минкова – изключителни са, Ричард Фланаган – притежател на „ Букър ”... и още доста други. Следете блога ми " Литературен гид ", ще ви държа в течение.
Неведнъж си казвал, че човек би трябвало всеки ден да отделя време на нещата, които обича. Кои са тези неща за теб?
Четене, диалози с другари – по телефон, персонално, през интернет, само че наложително, и, несъмнено, да мисля за някое пътешестване. Това са трите неща, които ме зареждат и ме карат да бленувам и пребивавам на цялостни обороти. Моето схващане за „ постепенно ” живеене.
Ти си управител на онлайн книжарница, водещ на блога „ Литературен гид “, основен редактор на списание „ Гранта България “, създател на литературните клубове „ Спирт енд Спирит “ и „ Галактики “. Как се справяш с всичко това?
И учител в Софийския университет. С голямо посвещаване, опит, организация, положителни другари и сътрудници, шерване и схващане от страна на всички, с които вършим нещата дружно. Защото има единствено едно-единствено нещо и това е общият път и общата цел, на която сме се посветили. Никой не може да се оправи с нищо самичък. Дори писателят, преводачът, индивидът на изкуството, който работи самичък, има потребност от редактор, издател, галерист, аудитория, четец. Всичко е шерване, емпатия и взаимопомощ.
Имало ли е в миналото миг, в който си мислел, че може да работиш в област, която не е обвързвана по никакъв метод с книги?
Имаше – когато напуснах издателство „ Сиела “ преди две години. Започнахме един план в региона на софтуерния бизнес с двама другари. Те повярваха в мен, само че се оказа, че аз не съм за това, не бях подготвен, не бях съответен, не бях задоволително окуражен и пореден, и го прекратихме. Благодаря им за това схващане през тези първи месеци, когато в действителност не знаех на кой свят съм и какво желая и мога да направя с живота си. Тогава осъзнах, че книгите са моят живот и не мога да избягам от тях, те са аз и аз съм те. Дишам, окуражавам се, мисля, съзнавам, вдъхновявам се, пламтя, влагам всичко от себе си, и най-важното – разбирам и съумявам, единствено посредством и за тях.
От продавач на сергия до шеф на Националния център за книгата в НДК – по какъв начин се изминава този път?
С жена, която постоянно е била до мен и ми е давала сигурността и спокойствието да преследвам фантазиите си; благодаря й и в действителност й дължа извънредно доста.С доверие от страна на доста хора, с шанс, доста труд, посвещаване, бодърствуване, мислене, нерви, отмалялост, прегаряне, другарства, врагове, злоба, обиди, благополучие, оценяване, яд, наслада, достижения, резултати, липса на логичност, поредност, най-прекрасните сътрудници и смислени сътрудници, и, както постоянно се майтапя, с два бели и един черен дроб, отдадени на българската литература.
Какво загуби по пътя и какво съумя да съхраниш?
Надявам се да съм съхранил усмивката си и опцията да бъда благополучен, а изгубих младостта си, косата си и вярата, че всичко е допустимо. Много неща не са вероятни, само че не пречи да се опитаме да ги създадем.
Разкажи ни една приказка...
Всеки има своята приказка; моята и вашите не престават, до момента в който сме подготвени да пътуваме и да се борим. Затворете очи и пишете. Не се тормозете, не се ограничавайте с натурализъм – това е приказка, в нея може да се случи всичко. Весела Коледа и прелестна Нова година на вас!
Още текстове на Бела можете да прочетете в блога й.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ