Лудия цигулар Ара Маликян мечтае да свири българска народна музика
Той е ливанец с испански паспорт и арменска кръв. Наричат го още Лудия цигулар. Това е виртуозният музикант Ара Маликян, който ще излезе за повторно на българска сцена на 1 ноември в София.
3 седмици преди концерта му, Александра Кръстева се срещна с него в Мадрид.
- Защо доста хора плачат , когато чуят мелодията на цигулка ?
Някои плачат, други се усмихват или са допрени от музиката. Цигулката е може би най-близкият до сърцето тон. Звукът от струните е доста непосредствен до ритъма на сърцето. А методът, по който звучи цигулката е доста сходен на рева. Това е доста прочувствен инструмент.
Цигулката е любовта на живота му. Първите си музикални уроци получава от татко си, когато е единствено на 3.
Баща ми беше доста благ човек, само че беше и извънредно прецизен. Задължаваше ме да изсвирвам на цигулка от доста дребен. Спомням си, когато бях дете, че обичах цигулката, само че не желаех да заставам затворен и да изсвирвам часове наред. Мразех това! Исках да изляза и да играя с децата на открито. Но с помощта на татко ми съм това, което съм през днешния ден. Благодарен съм му.
Първият си концерт Ара Маликян изнася, когато е на 12 – в родния му Ливан.
- Какво си мислеше 12- годишният Ара , когато стъпи на сцената за първи път ?
Когато си на 12 не мислиш доста. Не мислех, не бях под напрежение, не се замислях какво ще се случи. Баща ми сподели „ Имаме концерт, би трябвало да свириш”. Отидох, свирих, даже не означих кой е в публиката. Нямах време да съм обезпокоен. Това е най-хубавото нещо, когато си дете – не знаеш кое е значимо и кое не.
Днес, несъмнено, съм доста по-притеснен, когато се качвам на сцената. Мисля си за всички тези хора в публиката, които би трябвало да направя щастливи. Това е такава огромна отговорност! Така, че през днешния ден съм доста по-нервен, в сравнение с преди 40 години.
На 15 печели стипендия за музикалното учебно заведение в Хановер, а по-късно отпътува за Лондон, където учи дружно с българския цигулар Васко Василев.
С Васко прекарахме ужасно време дружно! Винаги приказваме за този интервал с него, тъй като дружно преминахме през доста компликации. Днес Васко към този момент е необикновен цигулар, свири по целия свят, извънредно скъп е в Лондон. Когато се върнем обратно във времето и се сетим от кое място сме почнали, а по-късно погледнем къде сме през днешния ден – това ни прави доста щастливи! Гледаме на тези години с доста обич и доста носталгия, тъй като бяхме доста небогати по това време.
Снимка: bTV - Дори сте спали в едно легло ?
Да, даже това! Деляхме една ето толкоз огромна стая! Но имахме страхотни мигове! И към момента си прекарваме ужасно, когато се забележим. Това е другарство, което е отвън специалността.
Роден в Ливан, с арменски корени и испанско поданство, Ара не може да бъде комплициран в културни или музикални рамки.
- Кога разбрахте , че класическата музика не е задоволителна за вас ?
Класическата музика е толкоз огромна и велика, задоволителна е! Просто желаех да открия разнообразни неща. Открих нови музиканти, от които бях доста впечатлен. Открих музика от други култури, от други страни. Аз просто се влюбих във всички тези способи да свириш на цигулка – те бяха разнообразни от метода, по който ме бяха учили да изсвирвам.
Разбира се, към момента изсвирвам Бах, Моцарт, Паганини. Но открих музика, за която не бях чувал преди и в която откровено се влюбих. Това уголемява кръгозора ми. Никога не съм претендирал да съм експерт – изсвирвам фламенко, само че не съм специалист, същото е с джаза. Всичко, което върша го върша с моята характерност, по собствен метод, с моето схващане. Понякога се получава, различен път – не. Но е доста хубаво да опитваш, да експериментираш, да се наслаждаваш, да учиш. Това е всичко!
И съм благополучен, че през днешния ден, на 50-годишна възраст, всеки ден изучавам нови неща, нови способи да изсвирвам, нови способи на схващане, на мислене. Невероятно е!
- Харесвате ли българската музика ?
Обичам я! Наистина! Обожавам българската национална музика, тя е извънредно комплицирана. Народната музика е едно от най-сложните и сложни неща. А вашата е изумителна и вдъхновяваща. Една от фантазиите ми е някой ден да изсвирвам българска национална музика.
Снимка: bTV - Какви истории разказвате със своята цигулка ?
Първото и най-важно е, че желая да направя хората щастливи. Смятам, че музиката е метод да се почувстваш благополучен. Всичко, което изсвирвам, а огромна част са мои композиции, има своя история. В този концерт аз описвам историята на моята цигулка. Тя принадлежи на дядо ми. Той не е бил цигулар, само че има доста забавна история.
Тази цигулка е избавила живота му по време на Арменския геноцид през 1915 година Дядо ми е изгубил цялото си семейство – родителите си, братята и сестрите си. Той се е избавил, тъй като се е преструвал на цигулар в една група. Така е съумял да излезе от страната и да заживее в Ливан.
Това е началото на историята на тази цигулка. Когато аз я взех, историята стана напълно друга, доста по-смешна. Аз съм доста по-голям късметлия от дядо си. Затова нарекох турнето " Невероятната история на една цигулка ". Тази цигулка не е Страдивариус, не е скъпа, не е известна, тя няма артистична или финансова стойност – напълно елементарна цигулка е.
Но когато дойдох в Европа видях всички мои сътрудници със страхотни цигулки и се засрамих. Затова измислих сюрреалистична история и сътрудниците ми бяха впечатлени!
Снимка: bTV - Казвате , че вие принадлежите на цигулката , а не тя – на вас . Защо ?
Да, по този начин е. Сега аз изсвирвам на тази цигулка, само че нейният живот е доста по-дълъг от нашия, човешкия живот. Всяка цигулка принадлежи на стотици цигулари. Аз съм единствено дребна част от нейния живот.
Ара Маликян безспорно е един от най-блестящите цигулари на своето потомство. А гениалността в музиката си съчетава с екстравагантен външен тип.
- Косата ви е ваша непокътната марка . Бихте ли я отрязала поради нещо ?
Разбира се! Имам дълга коса цялостен живот, от дребен, тъй като имам доста огромни уши! Сестра ми реши, че би трябвало да имам дълга коса, с цел да ги укривам! Но в случай че някой ден изгубя косата си – е, ще би трябвало да пребивавам по този начин. Случват се и по-лоши неща.
Днес Ара Маликян е концерт-майстор на Кралския симфоничен оркестър на Мадрид, концертитрал е във всички световноизвестни театри в света. Посвещава свои концерти в поддръжка на признаването на арменския геноцид и на бежанците в Ливан. А главното обръщение, което носи музиката му, е това за мир.
- Как виждате света през днешния ден ? И къде е мястото на изкуството в него ?
Аз в действителност считам, че изкуството е единственият метод хората да стигнат там, където са тръгнали. Живеем в мъчно време, в нечовечен свят, цялостен с принуждение, с закононарушения и несправедливости. И съм безусловно уверен, че изкуството – музиката, танцът, литературата, рисуването, културата е единственият метод да живеем в това общество, да се почитаме един различен, да се обичаме, да можем да се чуваме, да одобряваме разликите си. Единственият метод да реализираме всичко това е посредством изкуството и културата.
3 седмици преди концерта му, Александра Кръстева се срещна с него в Мадрид.
- Защо доста хора плачат , когато чуят мелодията на цигулка ?
Някои плачат, други се усмихват или са допрени от музиката. Цигулката е може би най-близкият до сърцето тон. Звукът от струните е доста непосредствен до ритъма на сърцето. А методът, по който звучи цигулката е доста сходен на рева. Това е доста прочувствен инструмент.
Цигулката е любовта на живота му. Първите си музикални уроци получава от татко си, когато е единствено на 3.
Баща ми беше доста благ човек, само че беше и извънредно прецизен. Задължаваше ме да изсвирвам на цигулка от доста дребен. Спомням си, когато бях дете, че обичах цигулката, само че не желаех да заставам затворен и да изсвирвам часове наред. Мразех това! Исках да изляза и да играя с децата на открито. Но с помощта на татко ми съм това, което съм през днешния ден. Благодарен съм му.
Първият си концерт Ара Маликян изнася, когато е на 12 – в родния му Ливан.
- Какво си мислеше 12- годишният Ара , когато стъпи на сцената за първи път ?
Когато си на 12 не мислиш доста. Не мислех, не бях под напрежение, не се замислях какво ще се случи. Баща ми сподели „ Имаме концерт, би трябвало да свириш”. Отидох, свирих, даже не означих кой е в публиката. Нямах време да съм обезпокоен. Това е най-хубавото нещо, когато си дете – не знаеш кое е значимо и кое не.
Днес, несъмнено, съм доста по-притеснен, когато се качвам на сцената. Мисля си за всички тези хора в публиката, които би трябвало да направя щастливи. Това е такава огромна отговорност! Така, че през днешния ден съм доста по-нервен, в сравнение с преди 40 години.
На 15 печели стипендия за музикалното учебно заведение в Хановер, а по-късно отпътува за Лондон, където учи дружно с българския цигулар Васко Василев.
С Васко прекарахме ужасно време дружно! Винаги приказваме за този интервал с него, тъй като дружно преминахме през доста компликации. Днес Васко към този момент е необикновен цигулар, свири по целия свят, извънредно скъп е в Лондон. Когато се върнем обратно във времето и се сетим от кое място сме почнали, а по-късно погледнем къде сме през днешния ден – това ни прави доста щастливи! Гледаме на тези години с доста обич и доста носталгия, тъй като бяхме доста небогати по това време.
Снимка: bTV - Дори сте спали в едно легло ?
Да, даже това! Деляхме една ето толкоз огромна стая! Но имахме страхотни мигове! И към момента си прекарваме ужасно, когато се забележим. Това е другарство, което е отвън специалността.
Роден в Ливан, с арменски корени и испанско поданство, Ара не може да бъде комплициран в културни или музикални рамки.
- Кога разбрахте , че класическата музика не е задоволителна за вас ?
Класическата музика е толкоз огромна и велика, задоволителна е! Просто желаех да открия разнообразни неща. Открих нови музиканти, от които бях доста впечатлен. Открих музика от други култури, от други страни. Аз просто се влюбих във всички тези способи да свириш на цигулка – те бяха разнообразни от метода, по който ме бяха учили да изсвирвам.
Разбира се, към момента изсвирвам Бах, Моцарт, Паганини. Но открих музика, за която не бях чувал преди и в която откровено се влюбих. Това уголемява кръгозора ми. Никога не съм претендирал да съм експерт – изсвирвам фламенко, само че не съм специалист, същото е с джаза. Всичко, което върша го върша с моята характерност, по собствен метод, с моето схващане. Понякога се получава, различен път – не. Но е доста хубаво да опитваш, да експериментираш, да се наслаждаваш, да учиш. Това е всичко!
И съм благополучен, че през днешния ден, на 50-годишна възраст, всеки ден изучавам нови неща, нови способи да изсвирвам, нови способи на схващане, на мислене. Невероятно е!
- Харесвате ли българската музика ?
Обичам я! Наистина! Обожавам българската национална музика, тя е извънредно комплицирана. Народната музика е едно от най-сложните и сложни неща. А вашата е изумителна и вдъхновяваща. Една от фантазиите ми е някой ден да изсвирвам българска национална музика.
Снимка: bTV - Какви истории разказвате със своята цигулка ?
Първото и най-важно е, че желая да направя хората щастливи. Смятам, че музиката е метод да се почувстваш благополучен. Всичко, което изсвирвам, а огромна част са мои композиции, има своя история. В този концерт аз описвам историята на моята цигулка. Тя принадлежи на дядо ми. Той не е бил цигулар, само че има доста забавна история.
Тази цигулка е избавила живота му по време на Арменския геноцид през 1915 година Дядо ми е изгубил цялото си семейство – родителите си, братята и сестрите си. Той се е избавил, тъй като се е преструвал на цигулар в една група. Така е съумял да излезе от страната и да заживее в Ливан.
Това е началото на историята на тази цигулка. Когато аз я взех, историята стана напълно друга, доста по-смешна. Аз съм доста по-голям късметлия от дядо си. Затова нарекох турнето " Невероятната история на една цигулка ". Тази цигулка не е Страдивариус, не е скъпа, не е известна, тя няма артистична или финансова стойност – напълно елементарна цигулка е.
Но когато дойдох в Европа видях всички мои сътрудници със страхотни цигулки и се засрамих. Затова измислих сюрреалистична история и сътрудниците ми бяха впечатлени!
Снимка: bTV - Казвате , че вие принадлежите на цигулката , а не тя – на вас . Защо ?
Да, по този начин е. Сега аз изсвирвам на тази цигулка, само че нейният живот е доста по-дълъг от нашия, човешкия живот. Всяка цигулка принадлежи на стотици цигулари. Аз съм единствено дребна част от нейния живот.
Ара Маликян безспорно е един от най-блестящите цигулари на своето потомство. А гениалността в музиката си съчетава с екстравагантен външен тип.
- Косата ви е ваша непокътната марка . Бихте ли я отрязала поради нещо ?
Разбира се! Имам дълга коса цялостен живот, от дребен, тъй като имам доста огромни уши! Сестра ми реши, че би трябвало да имам дълга коса, с цел да ги укривам! Но в случай че някой ден изгубя косата си – е, ще би трябвало да пребивавам по този начин. Случват се и по-лоши неща.
Днес Ара Маликян е концерт-майстор на Кралския симфоничен оркестър на Мадрид, концертитрал е във всички световноизвестни театри в света. Посвещава свои концерти в поддръжка на признаването на арменския геноцид и на бежанците в Ливан. А главното обръщение, което носи музиката му, е това за мир.
- Как виждате света през днешния ден ? И къде е мястото на изкуството в него ?
Аз в действителност считам, че изкуството е единственият метод хората да стигнат там, където са тръгнали. Живеем в мъчно време, в нечовечен свят, цялостен с принуждение, с закононарушения и несправедливости. И съм безусловно уверен, че изкуството – музиката, танцът, литературата, рисуването, културата е единственият метод да живеем в това общество, да се почитаме един различен, да се обичаме, да можем да се чуваме, да одобряваме разликите си. Единственият метод да реализираме всичко това е посредством изкуството и културата.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ