Той е бил един от най-заможните хора в Европа -

Той е бил един от най-заможните хора в Европа - и един от най-жестоките. Смята се, че е предизвикал гибелта на 10 милиона души в Конго. Белгийският крал Леополд Втори е индивидът, потопил в кръв цяла една страна.

Ако някой към момента се съмнява какъв човек е бил крал Леополд Втори - популярен властник или един от най-големите нарушители в човешката история, дано прочете това: в случай че налеем в кофи пролятата от него почтена кръв, подредени една до друга, тези кофи биха образували права с дължина 2 хиляди мили; в случай че труповете на десетте милиона жертви, починали от оръжие или апетит, можеха да се изправят и да манифестират един след различен, биха им трябвали 7 месеца и 4 дни, с цел да минат всички около трибуната.

Така през 1905 година Марк Твен разказва зверствата на белгийския крал в Конго. Твен не е първият публицист, който обръща внимание на геноцида в Централна Африка. Още през 1899 година Джоузеф Конрад издава повестта " Сърце на мрака ", написана след едно негово пътешестване до реката Конго. Произведението, което е част от международното литературно завещание, приключва по този начин: "...ужасът! Ужасът! ".

Паметник на Леополд Втори в столицата на Конго Киншаса, която в предишното се наричала Леополдвил

" Малка страна, дребни хора "

Да се пита човек за какво му е било всичко това на крал Леополд, който познаваме като един от най-заможните хора в Европа. От родителите си той наследява голямо благосъстояние, което съумява да усили благодарение на поредност от спекулативни покупко-продажби с дялове от Суецкия канал. Още като принц-престолонаследник той стартира да се интересува от международната политика и със свито сърце следи по какъв начин другите европейски страни печелят от своите задгранични колонии - за разлика от младата страна Белгия, която по това време била от напълно скоро на картата на Европа и била заключена сред двете тогавашни сили Франция и Англия. " Малка страна, дребни хора ", оплаквал се Леополд. Когато през 1865 година поема престола от татко си, Леополд Втори към този момент е уверен, че с цел да стане могъща, Белгия се нуждае от колонии.

И тъй като по това време великите сили към този момент са си поделили света, младият белгийски крал е заставен да се задоволи с едно бяло леке върху картата - Централна Африка. Тера инкогнита - непозната земя. Той знае доста добре, че Европа и Америка няма да му разрешат да се снабди с колония, която по територия е съвсем колкото цяла Западна Европа. Затова Леополд Втори се показва за човеколюбец, който има за цел да цивилизова Африка, да се бори против търговията с плебеи и да трансформира Конго в зона за свободна търговия. С този проект той съумява да завоюва на своя страна Америка, а също и Бисмарк. Така на конференцията за Конго от 1884-85 в Берлин е учредена свободната страна Конго, подчинена директно на белгийския крал. В този смисъл Конго не е колония, а персонална благосъстоятелност на Леополд Втори.

Берлин, 26 февруари 1885 година: конференцията, след която Леополд Втори става едноличен притежател на Конго

Нечовешки жестокости

Леополд събира армия от наемнници, отваря търговски представителства, строи пътища, железница и градове. Всичко това се прави с една-единствена цел - да заграби и изнесе от Конго колкото може повече благосъстояния. Първоначално белгийският крал се интересува най-много от слоновата кост. Но откакто през 1888 година Джон Бойд Дънлоп изобретява пневматичната гума, внезапно се усилва търсенето на каучук. Войските на краля, прословутите Force Publique, състоящи се от наемници, стартират да атакуват села и да заробват локалното население - до момента в който дамите биват брутално изнасилвани, мъжете събират каучук в горите. Който не съобщи задоволително каучук, бива грубо изтезаван или напряко екзекутиран.

В един миг на Леополд му хрумва концепцията да забрани на Force Publique да убива животни. Наемниците към този момент би трябвало да потвърждават, че всеки патрон е бил изстрелян против човек. За да е несъмнено, че фактически са умъртвили съответния брой хора, бойците би трябвало да показват отрязаната ръка на мъртвеца. Но защото избиването на животни продължава, наемниците стартират да режат ръцете и на живите. Има непокътнати фотографии, на които се виждат деца без крака и големи кошове, цялостни с отрязани човешки ръце. Други фотоси от това време документират свиреп изтезания, виждат се отрязани глави, побити на колове.

Дълго време зверствата в Конго остават скрити за света, защото малцината бели мисионери са предпочитали да си мълчат. Американският свещеник Джордж Вашингтон Уилямс е първият, който повдига въпроса. През 1890 година той изпраща отворено писмо до Леополд Втори, в което жигосва жестокостите, вършени от подчинените му.

Началото на края

Леополд Втори (1835 - 1909)

Истинските мащаби на закононарушенията проличават едвам откакто един чиновник на белгийското параходно сдружение, което държи монопола на търговията с Конго, основава първото правозащитно придвижване. На Едмънд Дене Морел му прави усещане, че тръгващите за Африка кораби се товарят единствено с оръжие и боеприпаси. През 1900 година в The Speaker илиза негова обява, подплатена с богат снимков материал за зверствата в Конго. Вследствие на тази обява английското държавно управление разпорежда на дипломата Роджър Кейсмънт да посети Конго. Неговият отчет удостоверява изказванията на Морел. През 1908 година интернационалният напън е към този момент толкоз мощен, че крал Леополд е заставен да се откаже от колонията си. Конго е продадено на белгийската страна против сумата от 50 милиона франка. Година по-късно Леополд умира. В историята той остава като един от най-омразните владетели в Европа.

Каква част от благосъстоянията на Леополд Втори се дължат на Конго, остава неразбираемо и до през днешния ден. Според някои оценки в интервала 1885-1908 от Конго са изнесени благосъстояния на стойност 700 милиона евро, по днешни цени. От тях близо 250 милиона са заграбени персонално от краля. Броят на жертвите също не е конкретизиран, само че се допуска, че те са сред 5 и 15 милиона.