Милен Керемедчиев пред Фрог: Украйна реагира нервно на всички изказвания за отношенията Москва-Киев
Това съобщи в изявление за ФрогНюз Милен Керемедчиев, някогашен заместник-министър на външните работи и на стопанската система.
Ето и цялото изявление:
Под пара ли е външната политика на България след президентския спор и изборите. Украйна недоволства поради изявлението на Румен Радев поради Крим. Съединени американски щати също показаха угриженост. Какво се случва?
Определено по време на изборите градусът на напрежението се подвигна - и със прилежаща Турция, и по тематиката с Украйна. Изказването на президента Радев разбуни духовете.
Основателно ли бе?
То бе ориентирано към избрана публика на гласоподаватели. Бе най-вече за вътрешна приложимост, тогава като кандидат-президент Радев се обърна към избрана група симпатизанти и политически настроени гласоподаватели, с цел да чуят обръщение, което биха желали.
По време на дебата обаче изявлението на Радев мина по линията н обстоятелството - че Крим сега е съветски, тъй като е анексиран. Не се ли разду изкуствено в разгара на акцията това изявление?
И аз слушах деликатно думите на Румен Радев. Има действителни обстоятелства и политически тълкувания. Реалният факт е, че сега в Крим се вее съветски байрак. Политическото тълкувание е това, че България като държава-членка на Европейския съюз и като страна в НАТО поддържа тезата, че Крим е анексиран от Русия нелегално и това деяние не се признава от международната общественост.
Изказването на Радев беше в действителност доста витиевато - той в действителност сподели, че сега обстановката е такава, че Крим е съветски, което не значи, че това е окончателен факт.
Но все пак последва интернационална реакция. Какво значи това за страната ни?
Украйна реагира мъчително и нервно. Но украинските водачи сега са извънредно напрегнати, тъй като Киев не получава поддръжката, която и бе обещана. От Съединени американски щати има внезапна смяна на връзките по време на мандата на Джо Байдън спрямо ръководството на Доналд Тръмп. Той бе доста по-рязък и окончателен в поддръжката си. Байдън прави отстъпки, включително и за “Северен поток - 2”, което е една от главните тематики на напрежение сред Европейски Съюз и Украйна.
Точно “Северен поток - 2” в действителност като че ли бе повода за повдигането на цените на енергийния пазар и опит на Владимир Путин да употребява това като енергийно оръжие за реализиране на геополитически цели. Целта на този план е в действителност да заобиколи Украйна.
Това е тъкмо по този начин. Президентът Путин сподели, че цените на газта за Европа могат да спаднат фрапантно след утвърждението и стартирането в употреба на “Северен поток - 2”, което за мен също бе сигнал за политически напън.
Путин в действителност сподели - да, Русия може да усили доставките на газ за Европа, само че газопроводът през Украйна не е кадърен да издържи на подобен капацитет…
Да, в тази връзка новонастъпващото немско държавно управление с предстоящ нов канцлер не бърза да го утвърди. Има сега административни спънки, които го забавят. Това прави и двете страни - и Русия, и Украйна доста нервни. Киев в действителност вижда, че в случай че “Северен поток - 2” влезе в употреба, ще намалее нейната опция за пренос и въздействие надлежно в енергийната политика в района. Затова всевъзможни изявления по тази тематика - било то Крим или връзките Украйна - Русия са мъчителни за Киев и страната реагира сензитивно. Напрежението там е непрекъснато и всяка казана или препредадена дума води до нещо такова.
Добре - Украйна реагира сензитивно поради насъбраното напрежение. Как обаче си обяснявате днешната позиция на Съединени американски щати?
Вашингтон несъмнено и изрично счита, че изрече би трябвало да е подобен, какъвто е бил в продължение на последните години. Смятат да втвърдят тона към България и освен по въпроса с Украйна. Съединените американски щати втвърдяват тона сега и по въпроса за връзките ни с Република Северна Македония и това, което се случва в преговорния развой. Вижда се, че ни гледат под лупа и очевидно ще е по този начин и след изборите - и във връзка с новото държавно управление, и що се отнася до президентската институция.
Има отношение по изявлението на президента Радев, само че също така има и писмо на двама конгресмени към нашето посолство, в което се упорства България да вземе решение идната година за допускане на Албания и РСМ по пътя към европейското участие.
Това демонстрира, че Съединени американски щати към този момент доста по-отблизо следят региона, а България им е един от главните фокуси.
Разширяването на въздействието на Европейски Съюз в района Западни Балкани цели тъкмо това - да понижи въздействието на Русия. България ли се явява “препъни камък” за постигането на геополитическите цели на Запада? Ние ли сме спънка?
Не сме единствено ние, това и мощно казано. Има и съществени терзания от страна на западноевропейски страни, членки на Европейски Съюз за кандидатстването на Албания за присъединение към блока. Там върховенството на закона, битката с корупцията са сериозна тематика за безпокойствие. Има нерешителност в европейските институции, изключително с поемането на председателството на европейския съвет от страна на Франция. Едва ли Западните Балкани ще са главен фокус на ползи от страна на Париж.
Страната също получи доста съществени политически удари от Съединени американски щати, Австралия и Швейцария по тематиката за доставките на оръжия. Така че Франция ще гледа по време на своето председателство най-много да ускори основаването на Единна система за защита и въоръжени сили на Европейски Съюз, методът на връзка сред Съединени американски щати и Брюксел. Колкото до момента имаше фокус върху присъединението на Албания и РСМ към Европейски Съюз, толкоз идната година тази тематика ще е на по-заден проект сложена от Франция. Съединени американски щати по този метод влизат по-рязко - с цел да оставят фокуса върху това разширение към момента деен.
Очаквате ли смяна във външната политика на страната ни с оглед малко по-различната политическа конюнктура у нас след изборите?
Задължително. Това даже би трябвало да се случи допустимо най-бързо.
В каква посока?
Последните години ние се държахме високомерно като ядосани деца - позицията ни бе, че сме страна-членка на Европейски Съюз и не даваме пояснения на претенденти за присъединение по отношение на двустранните ни връзки. През това време министър председателят Зоран Заев обиколи всички европейски столици и Съединени американски щати, с цел да изяснява позицията на РСМ. България загуби доста време в това и западните ни сътрудници не престават да са в незнание по отношение на нашата позиция.
Колкото по-бързо ние се върнем на масата за диалози и разбираем защо в действителност става въпрос, толкоз по-бързо Скопие ще може да разбере, че с изнудване и шантаж няма да се получи това, което желаят.
Коя бе най-голямата ни неточност по отношение на разногласието със Скопие?
Точно това надменност и неналичието на диалогичност и връзка с европейските ни сътрудници. Останахме неразбрани и тази интензивност, която имаше македонският министър председател дръпна фокуса към тях - те се изкараха жертви в тези договаряния, а ние се оказахме в позицията на ядосаните деца, които вършат на инат, без да дават пояснения.
Всъщност показаната от наша страна позиция пред Брюксел - че проблемите са отнасят до език, история и впрочем, останаха неразбрани от Европейски Съюз. Простичкият проблем обаче е репресията, която се реализира върху македонци с българско самосъзнания.
Точно по този начин. Това е неналичието на ясната връзка. Ако не са го разбрали един път, ще би трябвало да им го разбираем 40 пъти. Това е главната теза - останахме неразбрани пред европейските институции.
Спа ли по време на оня интервал Министерството на външните работи? Проспахме ли неспазването на Договора за добросъседство и всичко останало?
Категорично. Министерство на външните работи бе по-скоро “пощенска кутия” за предаване и приемане на информация или избрани мнения от европейските институции. Министерството не беше самодейната част, отсъствахме от конференциите, слагахме ветото си непосредствено, без да има опция да се изясни по-подробно позицията ни. Абсолютно считам, че Министерство на външните работи е дебитор на останалите институции от позиция на дейната политика на България.
изявление на Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление:
Под пара ли е външната политика на България след президентския спор и изборите. Украйна недоволства поради изявлението на Румен Радев поради Крим. Съединени американски щати също показаха угриженост. Какво се случва?
Определено по време на изборите градусът на напрежението се подвигна - и със прилежаща Турция, и по тематиката с Украйна. Изказването на президента Радев разбуни духовете.
Основателно ли бе?
То бе ориентирано към избрана публика на гласоподаватели. Бе най-вече за вътрешна приложимост, тогава като кандидат-президент Радев се обърна към избрана група симпатизанти и политически настроени гласоподаватели, с цел да чуят обръщение, което биха желали.
По време на дебата обаче изявлението на Радев мина по линията н обстоятелството - че Крим сега е съветски, тъй като е анексиран. Не се ли разду изкуствено в разгара на акцията това изявление?
И аз слушах деликатно думите на Румен Радев. Има действителни обстоятелства и политически тълкувания. Реалният факт е, че сега в Крим се вее съветски байрак. Политическото тълкувание е това, че България като държава-членка на Европейския съюз и като страна в НАТО поддържа тезата, че Крим е анексиран от Русия нелегално и това деяние не се признава от международната общественост.
Изказването на Радев беше в действителност доста витиевато - той в действителност сподели, че сега обстановката е такава, че Крим е съветски, което не значи, че това е окончателен факт.
Но все пак последва интернационална реакция. Какво значи това за страната ни?
Украйна реагира мъчително и нервно. Но украинските водачи сега са извънредно напрегнати, тъй като Киев не получава поддръжката, която и бе обещана. От Съединени американски щати има внезапна смяна на връзките по време на мандата на Джо Байдън спрямо ръководството на Доналд Тръмп. Той бе доста по-рязък и окончателен в поддръжката си. Байдън прави отстъпки, включително и за “Северен поток - 2”, което е една от главните тематики на напрежение сред Европейски Съюз и Украйна.
Точно “Северен поток - 2” в действителност като че ли бе повода за повдигането на цените на енергийния пазар и опит на Владимир Путин да употребява това като енергийно оръжие за реализиране на геополитически цели. Целта на този план е в действителност да заобиколи Украйна.
Това е тъкмо по този начин. Президентът Путин сподели, че цените на газта за Европа могат да спаднат фрапантно след утвърждението и стартирането в употреба на “Северен поток - 2”, което за мен също бе сигнал за политически напън.
Путин в действителност сподели - да, Русия може да усили доставките на газ за Европа, само че газопроводът през Украйна не е кадърен да издържи на подобен капацитет…
Да, в тази връзка новонастъпващото немско държавно управление с предстоящ нов канцлер не бърза да го утвърди. Има сега административни спънки, които го забавят. Това прави и двете страни - и Русия, и Украйна доста нервни. Киев в действителност вижда, че в случай че “Северен поток - 2” влезе в употреба, ще намалее нейната опция за пренос и въздействие надлежно в енергийната политика в района. Затова всевъзможни изявления по тази тематика - било то Крим или връзките Украйна - Русия са мъчителни за Киев и страната реагира сензитивно. Напрежението там е непрекъснато и всяка казана или препредадена дума води до нещо такова.
Добре - Украйна реагира сензитивно поради насъбраното напрежение. Как обаче си обяснявате днешната позиция на Съединени американски щати?
Вашингтон несъмнено и изрично счита, че изрече би трябвало да е подобен, какъвто е бил в продължение на последните години. Смятат да втвърдят тона към България и освен по въпроса с Украйна. Съединените американски щати втвърдяват тона сега и по въпроса за връзките ни с Република Северна Македония и това, което се случва в преговорния развой. Вижда се, че ни гледат под лупа и очевидно ще е по този начин и след изборите - и във връзка с новото държавно управление, и що се отнася до президентската институция.
Има отношение по изявлението на президента Радев, само че също така има и писмо на двама конгресмени към нашето посолство, в което се упорства България да вземе решение идната година за допускане на Албания и РСМ по пътя към европейското участие.
Това демонстрира, че Съединени американски щати към този момент доста по-отблизо следят региона, а България им е един от главните фокуси.
Разширяването на въздействието на Европейски Съюз в района Западни Балкани цели тъкмо това - да понижи въздействието на Русия. България ли се явява “препъни камък” за постигането на геополитическите цели на Запада? Ние ли сме спънка?
Не сме единствено ние, това и мощно казано. Има и съществени терзания от страна на западноевропейски страни, членки на Европейски Съюз за кандидатстването на Албания за присъединение към блока. Там върховенството на закона, битката с корупцията са сериозна тематика за безпокойствие. Има нерешителност в европейските институции, изключително с поемането на председателството на европейския съвет от страна на Франция. Едва ли Западните Балкани ще са главен фокус на ползи от страна на Париж.
Страната също получи доста съществени политически удари от Съединени американски щати, Австралия и Швейцария по тематиката за доставките на оръжия. Така че Франция ще гледа по време на своето председателство най-много да ускори основаването на Единна система за защита и въоръжени сили на Европейски Съюз, методът на връзка сред Съединени американски щати и Брюксел. Колкото до момента имаше фокус върху присъединението на Албания и РСМ към Европейски Съюз, толкоз идната година тази тематика ще е на по-заден проект сложена от Франция. Съединени американски щати по този метод влизат по-рязко - с цел да оставят фокуса върху това разширение към момента деен.
Очаквате ли смяна във външната политика на страната ни с оглед малко по-различната политическа конюнктура у нас след изборите?
Задължително. Това даже би трябвало да се случи допустимо най-бързо.
В каква посока?
Последните години ние се държахме високомерно като ядосани деца - позицията ни бе, че сме страна-членка на Европейски Съюз и не даваме пояснения на претенденти за присъединение по отношение на двустранните ни връзки. През това време министър председателят Зоран Заев обиколи всички европейски столици и Съединени американски щати, с цел да изяснява позицията на РСМ. България загуби доста време в това и западните ни сътрудници не престават да са в незнание по отношение на нашата позиция.
Колкото по-бързо ние се върнем на масата за диалози и разбираем защо в действителност става въпрос, толкоз по-бързо Скопие ще може да разбере, че с изнудване и шантаж няма да се получи това, което желаят.
Коя бе най-голямата ни неточност по отношение на разногласието със Скопие?
Точно това надменност и неналичието на диалогичност и връзка с европейските ни сътрудници. Останахме неразбрани и тази интензивност, която имаше македонският министър председател дръпна фокуса към тях - те се изкараха жертви в тези договаряния, а ние се оказахме в позицията на ядосаните деца, които вършат на инат, без да дават пояснения.
Всъщност показаната от наша страна позиция пред Брюксел - че проблемите са отнасят до език, история и впрочем, останаха неразбрани от Европейски Съюз. Простичкият проблем обаче е репресията, която се реализира върху македонци с българско самосъзнания.
Точно по този начин. Това е неналичието на ясната връзка. Ако не са го разбрали един път, ще би трябвало да им го разбираем 40 пъти. Това е главната теза - останахме неразбрани пред европейските институции.
Спа ли по време на оня интервал Министерството на външните работи? Проспахме ли неспазването на Договора за добросъседство и всичко останало?
Категорично. Министерство на външните работи бе по-скоро “пощенска кутия” за предаване и приемане на информация или избрани мнения от европейските институции. Министерството не беше самодейната част, отсъствахме от конференциите, слагахме ветото си непосредствено, без да има опция да се изясни по-подробно позицията ни. Абсолютно считам, че Министерство на външните работи е дебитор на останалите институции от позиция на дейната политика на България.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ