Георги Захариев пред ФрогНюз: Финансовите ни навици не са добри. ...
Това съобщи пред ФрогНюз Георги Захариев, изпълнителен шеф на " Файнънс академи ".
Ето и цялото изявление:
средствата си, а фрапантен % - 73% не икономисва въобще. Това сочи първото по рода си изследване за финансовата просветеност у нас, зад което стоите, дружно с организация “Тренд ”. Всъщност какъв е изводът от това изследване?
Изводът е, че към момента сме доста обратно, по отношение на средноевропейските равнища. Повечето хора безусловно живеят от заплата до заплата. Мнозинството от българите даже не знаят какво значи самата дума “инвестиране ” и имат съмнение към нея. Затова и толкоз дребен % влага - единствено 24% по отношение на средноевропейското равнище.
С какво се сблъскахте по време на това изследване? Изненада ли ви нещо? За равнищата на финансова просветеност у нас се приказва от известно време и е ясно, че българите нямат доста добра финансова просвета.
Може би това, което ме шокира, е че единствено 22% от хората икономисват пари. Очаквахме да са много повече, тъй като в българската просвета това да си пестелив като че ли е наложено като полезност. Но се оказа, че очевидно не е толкоз мощно залегнало.
Направихме същото изследване измежду нашите курсисти в академията, в която се занимаваме с обучение по темата- над 62% влагат, а над 90% икономисват. Разликата сред едните и другите е просто обучение и интерес към тематиката. Нищо друго.
Къде е връзката сред това да инвестираш и това да спестяваш? Кое е по-важно?
Това са стъпки, които би трябвало да предприемем в доста съответна последователност. На първо място би трябвало да забележим финансовите си привички и за какво не можем да спестим пари. Трябва да открием от какво можем да спестяваме пари съгласно нашия стандарт на живот и какво не е нужно да купуваме през днешния ден. Едва тогава можем да влагаме. Няма по какъв начин да прехвърлим стъпката със спестяването, с цел да влагаме.
Какви са финансовите привички на българина?
За страдание не са толкоз положителни. Българите обичат да теглят заеми и то най-вече за техника. По последни данни над 40% от заемите у нас са за някакъв тип техника. Един от петима българи взема заем за пътешестване. Тоест ние обичаме да употребяваме в този момент и да обедняваме в бъдеще, да плащаме лихвени проценти за неща, които действително няма да подобрят стандарта ни на живот.
Защо се влага най-вече в недвижими парцели? Това вярна тактичност ли е?
Първо - допускам, че от тези 7% един огромен % от хората в действителност са вложили в парцел. За българите това е най-позната тематика, тъй като през последните 30 години де факто те не са имали толкоз огромна информация и схващане за това какво съставляват акции, фондове, криптовалути, да вземем за пример. Апартаментът е нещо, което можеш да пипнеш, да видиш.
Има една схващане, че цената на парцела постоянно ще се подвига нагоре. Това си е нещо като обичаен спорт в България - да влагаме в парцели. Дали е вярно, или не - зависи от нашите капиталови цели. Първо, с цел да купим един парцел - това е солидна инвестиция. Можем да купим акция за доста дребна сума пари. В взаимозависимост от нашите капиталови цели и това, което желаеме да реализираме в живота си - може и да е вярно решение. Ако го вършим, тъй като сме чували, че инвестицията в парцели е сигурна, това е неверно.
Забелязва ли се повишение на интереса към различен вид вложения, или сме надалеч да приказваме от каквато и да било наклонност?
Да, към този момент се вижда. За 3 години в академията успяхме да обучим над 25 хиляди души. Проследяваме по-късно посредством анкета какво се случва с тези хора - дали влагат, в какво влагат.
Малко по малко българинът стартира да се интересува от тези тематики и то най-много тъй като сме по-глобални, изключително в огромните градове. Хората, които имат малко по-добри приходи се интересуват по какъв начин инфлацията да не изяде парите им.
Как можем да повишим финансовата си просветеност и за какво това е значимо?
Обучения сигурно ще оказват помощ, само че има и равнище на персонална отговорност. В нашата академия хората минават през фундаментални неща, само че по-късно би трябвало да продължат да се интересуват, да четат повече, да внимават до какви вложения да прибягваме. В днешни дни е доста елементарно някой да разгласява информация и тя да се окаже прикрит финансов съвет - хората отсреща да имат финансов интерес да ни продадат даден актив.
Георги Захариев е управлявал най-големият план на Гугъл за България – “Дигитален гараж ”, консултирайки стотици притежатели на бизнес. Професионалният му опит включва ръководство на стратегическите партньорства на SoftUni – най-голямата просветителна организация за цифрови специалности в България.
Създава планът Finance Academy с задачата да даде налично образование от практици в областта на бизнеса, финансите и стопанската система. Георги е измежду създателите на Airbnb общността в България, стартирайки компания за ръководство на парцели за кратковременен наем през 2015 година.
изявление на Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление:
средствата си, а фрапантен % - 73% не икономисва въобще. Това сочи първото по рода си изследване за финансовата просветеност у нас, зад което стоите, дружно с организация “Тренд ”. Всъщност какъв е изводът от това изследване?
Изводът е, че към момента сме доста обратно, по отношение на средноевропейските равнища. Повечето хора безусловно живеят от заплата до заплата. Мнозинството от българите даже не знаят какво значи самата дума “инвестиране ” и имат съмнение към нея. Затова и толкоз дребен % влага - единствено 24% по отношение на средноевропейското равнище.
С какво се сблъскахте по време на това изследване? Изненада ли ви нещо? За равнищата на финансова просветеност у нас се приказва от известно време и е ясно, че българите нямат доста добра финансова просвета.
Може би това, което ме шокира, е че единствено 22% от хората икономисват пари. Очаквахме да са много повече, тъй като в българската просвета това да си пестелив като че ли е наложено като полезност. Но се оказа, че очевидно не е толкоз мощно залегнало.
Направихме същото изследване измежду нашите курсисти в академията, в която се занимаваме с обучение по темата- над 62% влагат, а над 90% икономисват. Разликата сред едните и другите е просто обучение и интерес към тематиката. Нищо друго.
Къде е връзката сред това да инвестираш и това да спестяваш? Кое е по-важно?
Това са стъпки, които би трябвало да предприемем в доста съответна последователност. На първо място би трябвало да забележим финансовите си привички и за какво не можем да спестим пари. Трябва да открием от какво можем да спестяваме пари съгласно нашия стандарт на живот и какво не е нужно да купуваме през днешния ден. Едва тогава можем да влагаме. Няма по какъв начин да прехвърлим стъпката със спестяването, с цел да влагаме.
Какви са финансовите привички на българина?
За страдание не са толкоз положителни. Българите обичат да теглят заеми и то най-вече за техника. По последни данни над 40% от заемите у нас са за някакъв тип техника. Един от петима българи взема заем за пътешестване. Тоест ние обичаме да употребяваме в този момент и да обедняваме в бъдеще, да плащаме лихвени проценти за неща, които действително няма да подобрят стандарта ни на живот.
Защо се влага най-вече в недвижими парцели? Това вярна тактичност ли е?
Първо - допускам, че от тези 7% един огромен % от хората в действителност са вложили в парцел. За българите това е най-позната тематика, тъй като през последните 30 години де факто те не са имали толкоз огромна информация и схващане за това какво съставляват акции, фондове, криптовалути, да вземем за пример. Апартаментът е нещо, което можеш да пипнеш, да видиш.
Има една схващане, че цената на парцела постоянно ще се подвига нагоре. Това си е нещо като обичаен спорт в България - да влагаме в парцели. Дали е вярно, или не - зависи от нашите капиталови цели. Първо, с цел да купим един парцел - това е солидна инвестиция. Можем да купим акция за доста дребна сума пари. В взаимозависимост от нашите капиталови цели и това, което желаеме да реализираме в живота си - може и да е вярно решение. Ако го вършим, тъй като сме чували, че инвестицията в парцели е сигурна, това е неверно.
Забелязва ли се повишение на интереса към различен вид вложения, или сме надалеч да приказваме от каквато и да било наклонност?
Да, към този момент се вижда. За 3 години в академията успяхме да обучим над 25 хиляди души. Проследяваме по-късно посредством анкета какво се случва с тези хора - дали влагат, в какво влагат.
Малко по малко българинът стартира да се интересува от тези тематики и то най-много тъй като сме по-глобални, изключително в огромните градове. Хората, които имат малко по-добри приходи се интересуват по какъв начин инфлацията да не изяде парите им.
Как можем да повишим финансовата си просветеност и за какво това е значимо?
Обучения сигурно ще оказват помощ, само че има и равнище на персонална отговорност. В нашата академия хората минават през фундаментални неща, само че по-късно би трябвало да продължат да се интересуват, да четат повече, да внимават до какви вложения да прибягваме. В днешни дни е доста елементарно някой да разгласява информация и тя да се окаже прикрит финансов съвет - хората отсреща да имат финансов интерес да ни продадат даден актив.
Георги Захариев е управлявал най-големият план на Гугъл за България – “Дигитален гараж ”, консултирайки стотици притежатели на бизнес. Професионалният му опит включва ръководство на стратегическите партньорства на SoftUni – най-голямата просветителна организация за цифрови специалности в България.
Създава планът Finance Academy с задачата да даде налично образование от практици в областта на бизнеса, финансите и стопанската система. Георги е измежду създателите на Airbnb общността в България, стартирайки компания за ръководство на парцели за кратковременен наем през 2015 година.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ