Икономист: Бюджет 2024 е на ръба на дефицита, но близо до реалист...
Това съобщи пред Българската национална телевизия Любомир Дацов, някогашен зам.-министър на финансите.
В петък стана ясно, че няма основни корекции по проектобюджета за 2024 година Поддържа се методът за 3% недостиг годишно (около 6-7 милиарда лева) до 2026 година, няма изменение и в макропрогнозата за 3.2% растеж на Брутният вътрешен продукт.
По думите му, този бюджет е узаконил неправилната идеология на повдигане на всички разноски и в него няма фискално пространство за вложения, нито за промени.
Той добави, че през последните три години бюджетът се ръководи на най-много. Има проблем с контрабандата на земеделска продукция.
" Продажбата на земя не отива като доход в бюджета, не усъвършенства недостига, служи за понижаване на дълга, само че не влиза като доход в бюджета. Ще се запуши нещо от дълга, само че нищо повече ", изясни още той.
Петър Ганев, икономист от Института за пазарна стопанска система счита, че в този бюджет има “голяма инерция ”.
“Ние преминахме с лекост от обичайната средносрочна цел - уравновесен бюджет, към цел 3-процентен недостиг, което разрешава да не правиш някакви доста тежки промени, т.е. като вдигаш разноските, вдигаш всичко - пенсии, прехрана, заплати на администрацията, без потребност да приоритизираш и това е главният проблем ”, добави той.
Според него бюджетът не е задоволително самоуверен в разходната и приходната си част. Допълни обаче, че някои нови хрумвания може да бъдат вкарани сред първо и второ четене.
В петък стана ясно, че няма основни корекции по проектобюджета за 2024 година Поддържа се методът за 3% недостиг годишно (около 6-7 милиарда лева) до 2026 година, няма изменение и в макропрогнозата за 3.2% растеж на Брутният вътрешен продукт.
По думите му, този бюджет е узаконил неправилната идеология на повдигане на всички разноски и в него няма фискално пространство за вложения, нито за промени.
Той добави, че през последните три години бюджетът се ръководи на най-много. Има проблем с контрабандата на земеделска продукция.
" Продажбата на земя не отива като доход в бюджета, не усъвършенства недостига, служи за понижаване на дълга, само че не влиза като доход в бюджета. Ще се запуши нещо от дълга, само че нищо повече ", изясни още той.
Петър Ганев, икономист от Института за пазарна стопанска система счита, че в този бюджет има “голяма инерция ”.
“Ние преминахме с лекост от обичайната средносрочна цел - уравновесен бюджет, към цел 3-процентен недостиг, което разрешава да не правиш някакви доста тежки промени, т.е. като вдигаш разноските, вдигаш всичко - пенсии, прехрана, заплати на администрацията, без потребност да приоритизираш и това е главният проблем ”, добави той.
Според него бюджетът не е задоволително самоуверен в разходната и приходната си част. Допълни обаче, че някои нови хрумвания може да бъдат вкарани сред първо и второ четене.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ