Това са истории за малките градчета, за това да искаш

Това са истории за дребните градчета, за това да искаш най-нужното и за (не)възможната смяна. На 8 март гражданските сдружения “Дишай, Девня “ и “За Земята “ проведоха протестно шествие против изгарянето на боклуци в България и мръсния въздух. Денят приключи с галерия в Дома на киното, озаглавена “Малки истории “. Тя демонстрира битката на седем дами от Девня за чист въздух.

През последните години Девня е желано място за горене и депозиране на боклуци. Две компании на територията на общината горят RDF боклуци.

Единствената в страната компания, която може да гори и пестициди, се намира в Девня.

Медицински боклуци могат да се изгарят единствено на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня.

В началото на 2020 година седем дами учредяват гражданско съдружие „ Дишай, Девня “ . За първи път в историята на този промишлен град жители се провеждат и стартират общественополезна активност за запазване на околната среда.



Мирена Иванова от “Дишай Девня “ споделя в “Нашият ден “ истории за дребните градчета и болните тематики на България.

“Борбата за (въздуха в Девня) е битка освен на локалните дами, би трябвало да кажа, че се отнася за всички майки, дами, хора. Радвам се, че успяхме в един подобен ден да създадем това събитие и да предизвикваме публичния интерес. “

“Моят претекст да се включа в сдружението и да бъда един от учредителите беше, че желая просто по-добър въздух за моите деца, за моето семейство. Искам с персоналния си образец да увлека и други хора, уповавам се да се вдъхновят от нас, да трансформират нещо освен да чакаме и да недоволстваме против това, което се случва и което ни визира като жители. Имаме права надлежно за това да живеем в по-чиста околна среда. “

“Девня е един мъничък град, при нас има обилие на вода, има прелестен извор, който съставлява обект на туристически ползи, който е извънредно картинно място. Изобщо град Девня е правоприемник на остарелия римски град – Марцианопол, в който се намира и неповторимият за Европа “Музей на мозайките “. Всяко градче си има собствен темперамент, своя душа, би трябвало да се опитаме да ги съхраним . “

“ Надяваме се да има по-строг надзор върху това, което сега работи като мобилна апаратура за изгаряне на рискови и неопасни боклуци . И даже това, което съществува, още веднъж да се преразгледа решение за това дали работи според всички правила. Борим се за измервателна станция в кв. “Повеляново “. Реагираме на всевъзможни капиталови планове, свързани с това Девня и територията на общината да се третира като площадка за боклуци . Против внасянето и изгарянето на боклуци сме. “

“Аз съм читалищен библиотекар, екологичната тема ми е доста близка. Опитвам се да рециклирам у дома, в фамилията, даже и на работното място. Имам две момчета на 12 и 14 години, възпитаници са. “

“Вярвам, че можем да променим нещата, другояче не бих се присъединила. “



Ваня Захариева също разяснява тематиката в “Нашият ден “:

“Първото, което би трябвало да създадем, което направихме от “Дишай, Девня “, е дейните, будните жители да застанем с лицето и с гласа си и да приказваме за проблемите на града ни, да преодолеем страха. Не можем да крием, че хората в Девня се опасяват – да не бъдат нападнати, репресирани, да не им се стоварят след това непредвидени проблеми на главата, да нямат проблеми на работното място. “

“Изписаха се доста неща, изключително първоначално против нас. Тъкмо бяхме излезли на публичната сцена. Това е показателно, още нищо не бяхме създали, свършили и ни бяха нападнали . Но това ни даде мощ, че сме на прав път, че сме докоснали някаква доста мъчителна нервна струна и тъкмо това е нашият път, по който би трябвало да вървим – открити, смели. А другояче е мъчно, лишаваме се от времето, което би трябвало да дадем на своите родители, на специалността, на дома. “

“Нашата галерия се споделя “Малки истории “. Всеки от нас има своята дребна история. Моята дребна история е, аз бях със брачна половинка си в Германия, изкарвали сме си хляба там, само че постоянно сме мислели като поостареем да се върнем в родината , да се грижим за родителите си. “

Разговорите можете да чуете от звуковия файл.