Когато опре до входната врата
" Това са български жители, които, както всички останали, имат право на съответна здравна помощ. Това са хора със фамилии, деца и с непрекъсната работа ". Да прочетеш нещо сходно във ведомствено писмо е извънредно рядко събитие. И то - от Министерството на здравеопазването.
Държавната институция, виновна за закрилата на здравето на жителите, се почувства длъжна да припомня обикновени истини за конституционните права. От изтощение, меко казано.
Поводът е митингът на поданици от жк " Младост 1 " в София срещу настаняването на една от безплатните държавни метадонови стратегии под покрива на УМБАЛ " Св. Анна ".
Решението се оказва взето без авансово разискване с локалните жители по остаряла българска традиция. Взето е на крачка от началото на груба предизборна акция, която нито ръководещи, нито съпротива имат желание да губят със отбрана за " чувствителни " дела като правото на наркозависимите български мъже и дами на достъп до професионална грижа и избавление.
Тихата стъпка на Кирил Ананиев си има пояснение: единствено смътният намек за пренасяне на Центъра по наркомании в кв. " Банишора " през 2018 година докара до незабавно настръхване на локална опозиция, която утихна чак след експлицитни гаранции от Столичната община против сходен ход, като че ли става дума за вместилище за радиоактивни боклуци, а не за хуманно лечебно заведение.
Естествено, здравното министерство загуби войната и в " Младост "
Загуби я в секундата, в която гиздав претендент за областен кмет реши да подсети за топографията към новия център за лекуване на подвластни пациенти: на метри от Окръжна болница съжителстват три детски градини с имена " Надежда ", " Щастие " и " Мики Маус ".
Самата метадонова стратегия би трябвало да дава вяра и благополучие за тези хора, които в действителност желаят да се излекуват - за нея има лист на чакащите, които " чакат " за помощ с години. На всеки от тях би трябвало да се помогне за връщане към живот без отрова, без игли, без рани и нелечими болести, без самотно изтощение пред психическия и физическия тормоз на зависимостта, без безусловно отчуждение от всичко скъпо за един човек.
Програмата би трябвало да им помага да се оправят с абстинентните синдроми от хероина. Метадонът би трябвало да се приема като лекарство под медицински надзор, с последователно ограничение на количеството до цялостното му прекъсване.
Този развой в действителност би трябвало да се поддържа от цялото общество, без предубеждения и без затваряне на очите пред казуса със зависимостите. За достолепието на една общественост би трябвало да се съди не по друго, а по отношението й към най-слабите й хора.
Условното наклонение обаче свършва тук
Преди да се хвърли камък против предизборното безсрамие или против тесногръдието на уж-православно-милостивия " близък " съкварталец, ще е добре да се напомни повода за изваждането на метадоновата стратегия от досегашния й адрес на " Пиротска " 117. Жалбите на локални поданици - настрани. Десетките медийни следствия за черния пазар на метадон и превръщането му от медикамент в евтина дрога - също.
Самото Министерство на здравеопазването признава за крайни отклонения в цялата система на метадоновите стратегии (3 държавни, 7 общински, 20 частни) с отчет от 2014 година
Цитират се случаи, в които " огромна част от нормализираните пациенти получават дневна доза метадон, доста надвишаваща най-високата целесъобразна от 120 мг ". Предоставяни се огромни количества метадон за приложимост в домашни условия без интензивно лекарско наблюдаване. На места въобще не са провеждани проби за рецидив на наркотичния банкет, тук-там - тестванията са били с изминал период.
Метадон, задоволителен за 6-дневен банкет, е излъчен на родителите или съпрузите на пациентите, без самите пациенти да посетят програмата и да минат през наложително лекарско наблюдаване.
Никой не следи какво се е случило с изнесените от центровете количества,
само че отговорът елементарно може да се откри от всеки служител на реда, който поседи 15 минути наоколо до портала.
Всекидневен следен банкет се е провеждал единствено при 5% от всички участници в стратегиите. Терапевтичните логаритми не са спазвани, контролът е занижен, екипите от две разнообразни стратегии не си поддържат връзка, когато одобряват еднакъв пациент - това са изводите на Министерство на здравеопазването от преди 5 години и обстановката през днешния ден не е трагично усъвършенствана.
Сега " гледката " се мести от квартал в квартал. Както Министерство на здравеопазването си признава - и това решение е " краткотрайно ". Защото преди казусът да избуи до неналичието на непрекъснат адрес, той се е родил в неналичието на правила и надзор. Проблемът е в онази липса на дълготрайно мислене и сензитивност в обществото, което се сеща да приказва, да изисква и да търси отговорност единствено когато паниката опре до входната му врата.
За пациентите обаче казусът е на живот и гибел. А решаването на тази политическа - само че на първо място човешка - задача е непостижима за n-тия следващ здравен министър, без значение от все по-големия бюджет на системата.
Държавната институция, виновна за закрилата на здравето на жителите, се почувства длъжна да припомня обикновени истини за конституционните права. От изтощение, меко казано.
Поводът е митингът на поданици от жк " Младост 1 " в София срещу настаняването на една от безплатните държавни метадонови стратегии под покрива на УМБАЛ " Св. Анна ".
Решението се оказва взето без авансово разискване с локалните жители по остаряла българска традиция. Взето е на крачка от началото на груба предизборна акция, която нито ръководещи, нито съпротива имат желание да губят със отбрана за " чувствителни " дела като правото на наркозависимите български мъже и дами на достъп до професионална грижа и избавление.
Тихата стъпка на Кирил Ананиев си има пояснение: единствено смътният намек за пренасяне на Центъра по наркомании в кв. " Банишора " през 2018 година докара до незабавно настръхване на локална опозиция, която утихна чак след експлицитни гаранции от Столичната община против сходен ход, като че ли става дума за вместилище за радиоактивни боклуци, а не за хуманно лечебно заведение.
Естествено, здравното министерство загуби войната и в " Младост "
Загуби я в секундата, в която гиздав претендент за областен кмет реши да подсети за топографията към новия център за лекуване на подвластни пациенти: на метри от Окръжна болница съжителстват три детски градини с имена " Надежда ", " Щастие " и " Мики Маус ".
Самата метадонова стратегия би трябвало да дава вяра и благополучие за тези хора, които в действителност желаят да се излекуват - за нея има лист на чакащите, които " чакат " за помощ с години. На всеки от тях би трябвало да се помогне за връщане към живот без отрова, без игли, без рани и нелечими болести, без самотно изтощение пред психическия и физическия тормоз на зависимостта, без безусловно отчуждение от всичко скъпо за един човек.
Програмата би трябвало да им помага да се оправят с абстинентните синдроми от хероина. Метадонът би трябвало да се приема като лекарство под медицински надзор, с последователно ограничение на количеството до цялостното му прекъсване.
Този развой в действителност би трябвало да се поддържа от цялото общество, без предубеждения и без затваряне на очите пред казуса със зависимостите. За достолепието на една общественост би трябвало да се съди не по друго, а по отношението й към най-слабите й хора.
Условното наклонение обаче свършва тук
Преди да се хвърли камък против предизборното безсрамие или против тесногръдието на уж-православно-милостивия " близък " съкварталец, ще е добре да се напомни повода за изваждането на метадоновата стратегия от досегашния й адрес на " Пиротска " 117. Жалбите на локални поданици - настрани. Десетките медийни следствия за черния пазар на метадон и превръщането му от медикамент в евтина дрога - също.
Самото Министерство на здравеопазването признава за крайни отклонения в цялата система на метадоновите стратегии (3 държавни, 7 общински, 20 частни) с отчет от 2014 година
Цитират се случаи, в които " огромна част от нормализираните пациенти получават дневна доза метадон, доста надвишаваща най-високата целесъобразна от 120 мг ". Предоставяни се огромни количества метадон за приложимост в домашни условия без интензивно лекарско наблюдаване. На места въобще не са провеждани проби за рецидив на наркотичния банкет, тук-там - тестванията са били с изминал период.
Метадон, задоволителен за 6-дневен банкет, е излъчен на родителите или съпрузите на пациентите, без самите пациенти да посетят програмата и да минат през наложително лекарско наблюдаване.
Никой не следи какво се е случило с изнесените от центровете количества,
само че отговорът елементарно може да се откри от всеки служител на реда, който поседи 15 минути наоколо до портала.
Всекидневен следен банкет се е провеждал единствено при 5% от всички участници в стратегиите. Терапевтичните логаритми не са спазвани, контролът е занижен, екипите от две разнообразни стратегии не си поддържат връзка, когато одобряват еднакъв пациент - това са изводите на Министерство на здравеопазването от преди 5 години и обстановката през днешния ден не е трагично усъвършенствана.
Сега " гледката " се мести от квартал в квартал. Както Министерство на здравеопазването си признава - и това решение е " краткотрайно ". Защото преди казусът да избуи до неналичието на непрекъснат адрес, той се е родил в неналичието на правила и надзор. Проблемът е в онази липса на дълготрайно мислене и сензитивност в обществото, което се сеща да приказва, да изисква и да търси отговорност единствено когато паниката опре до входната му врата.
За пациентите обаче казусът е на живот и гибел. А решаването на тази политическа - само че на първо място човешка - задача е непостижима за n-тия следващ здравен министър, без значение от все по-големия бюджет на системата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ