Това представление е чист късмет“, казва Захари Бахаров в едно

„ Това зрелище е чист шанс “, споделя Захари Бахаров в едно изявление. Така си е – безспорен шанс е за нас, публиката, че можем да гледаме толкоз прекрасен текст, отлично селектиран, великолепно поднесен като баланс сред съществено и иронично и прелестно изигран!  Всъщност Захари Бахаров има поради шанса събитията да се стекат по този начин добре за първия му моноспектакъл. И той, и Явор Гърдев са прочели книгата на Милен Русков съвсем по едно и също време, обадили му се с въпроса за правата настрана един от различен, само че едновременно. Накрая се оказало, че имат свободни два месеца, в които от 700 страници текст да основат монолог в границите на 40, който е не просто гръбнакът на романа, а есенция на една историческа ера, на една орис и на една страна – „ дребна, каръшка и хубава “. Знаем си коя е.

За прочелите и непрочелите романа „ Чамкория “ на Милен Русков – аз персонално съм от вторите – авансово е ясно какво следва да гледат. Русков е, изцяло справедливо, най-популярният в медиите публицист напоследък и сюжетът на последния му разказ е необятно разгласен и обсъждан на всички места.

Бае Слави Желязков, по специалност „ шефьор “, кара омнибуса си до Чамкория, където жителите вървят на отмора, на разходка, а някои дори и на работа. По пътя бае Слави, а с него и читателите/зрителите, стават част от неговия поток на съзнанието, привидно неуправляемите му мемоари и мисли, които прескачат с лекост от закръглените форми на Мици на седалката до него до Антарктида и от бае Коста Янков и разбойническите му каузи до Вселената, планетата и неведомите каузи божии.

Бае Славе е това, което несъмнено даже по негово време по нашите земи се е наричало „ дървен мъдрец “. Той не просто има мнение за всичко, мненията му са част от цяла онтологична система, със своя особена логичност и подчиненост. Фрагментите на текста следват изцяло непредвидена прочувствена логичност, тъй че има моменти, които са ужасно занимателни, и други, които са покъртително тъжни. И двете са еднообразно непредвидими. Най-важното е, че нито за секунда бае Слави не ни става досаден или неприятен. Той е просто един българин – тук, на тази земя, която си обичаме, питай ни за какво, всички сме потомци на бае Слави.

Захари Бахаров е не просто безусловно безапелационен, той Е бае Слави – нямам по-голяма хвалба. Страхотно, открай докрай българско зрелище, което заслужава да бъде забелязано и мощно приветствано от допустимо най-вече хора. Представления ще има из цялата страна, не пропускайте!