Отдръпват ли назад проф. Герджиков?
Това написа в разбор, оповестен в.
От там насетне обаче с тезите и политическото си говорене професорът безусловно умъртви цялата инерция на акцията си – прояви се като автентичен релативист, който на процедура не може да заеме съответна и ясна позиция по нито един от нашумелите проблеми в обществото, което несъмнено е забележителен недостиг за един кандидат-президент.
Тезите и говоренето му станаха толкоз уравновесени и стараещи да не обидят никого в търсене на по-широка поддръжка, че Герджиков стартира да губи всякаква достоверност и еднаквост. Така напълно разумно се стига до идващия фундаментален проблем в президентската акцията на ГЕРБ.
Структурите на ГЕРБ не наподобяват въодушевени
Бърза инспекция на отразяването на обиколките на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ в обществените мрежи разкрива, че измежду другояче извънредно лоялните структури и последователи на партията не се вижда необикновен възторг за визитите и като цяло утвърждение за кандидатурата на професора. С други думи, посещаемостта на събитията не е изключително огромна, а зарядът просто липсва. Характерната интензивност в обществените мрежи на фанатичните последователи на ГЕРБ също е доста по-ниска.
От една страна, тази реакция може да бъде обяснена с мекия и обран метод на професора, който е в несъгласие с налагания от ГЕРБ модел. Вероятно от структурите на партията чакат присъщата заостреност и конфронтация, който главните лица на партията показват.
За неналичието на органически интерес и поддръжка за проф. Герджиков измежду структурите на ГЕРБ има и друго по-просто пояснение и причина – обликът му е мъчно смилаем за междинния покровител на партията. Все отново приказваме за човек на науката, ерудиран и с учтив звук, което явно не кореспондира добре с желанията на почитателите на ГЕРБ, на които години наред бяха налагани по този начин да се каже по-„ народняшки “ и посредствени облици. Освен това стотиците хиляди фанатично настроени почитатели на партията евентуално биха се радвали повече да видят чисто партийна кандидатура, а не евентуален „ обединител “ на нацията, който приказва на нетипичен за ГЕРБ език.
Все отново пред акцията на ГЕРБ има разумно решение на създалия се проблем и той се споделя полк. Невяна Митева. На прима виста полк. Митева наподобява претендент, който твърдият електорат на ГЕРБ и структурите биха приели по-лесно, тъй че можем да чакаме тя да заема по-активна роля и да поеме по-голяма част от тежестта на акцията за напред.
В последна сметка, ГЕРБ се пробваха да играят прекомерно комплицирана игра – хем да предложат фигура, която да има капацитета да консолидира поддръжка отвън гласоподавателите на партията, хем да се стъпи върху твърдия електорат на ГЕРБ и да се разчита той да даде един отговарящ старт. От два стола най-лесно се пада на земята. За момента тази тактика наподобява запътила се към неуспех. В случай, че не станем очевидци на революционни промени в акцията на ГЕРБ, възможностите на Румен Радев за преизбиране неимоверно се усилват.
Новата роля на Румен Радев
Междувременно в тактиката и държанието на Румен Радев се вижда смяна. Все още липсва президентски спор или негово изявление в неконтролирана среда за някоя от огромните медии, само че за сметка на това настоящият президент пое по-активна роля във връзка с коронакризата и събитията в страната.
Президентът свика служебното държавно управление на неделна среща по отношение на коронакризата, на която се застъпи за зеления документ, само че подлага на критика метода на въвеждането му и метода към учебните заведения. Казано другояче, Радев зае по-твърда позиция във връзка с вирусната обстановка и за следващ път се прояви като гласа на всеобщите публични настроения у нас. Така Румен Радев пое отговорността, както и риска, да изрази ясна позиция по тематиката, която буди най-голямо разделяне у нас - коронакризата и съпътстващите я ограничения.
Шоуто го видяхме, само че дебатите къде са?
Последваха срещи с представители на организацията на магистър-фармацевтите у нас и представители на организациите на българите в РСМ.
За момента президентът наподобява повече в режим на осъществяване на настоящите държавни каузи, в сравнение с в акция. Само по себе си това също съставлява кампаниен ход, който работи в негова изгода – изважда го от дотегналото политиканстване в акциите и го показва в светлината на действен общественик. Подходът към този момент работи, само че въпреки всичко не изключва въпиещата потребност за българската народна власт да забележим президентски спор.
Какво ни споделя фейсбук за акциите на кандидат-президентите?
Във времена на здравна рецесия и обезценка на политическата система и партии, фейсбук се явява както главен инструмент в акцията, по този начин и мерило за успеваемостта на посланията. В това отношение Румен Радев е фаворизиран в ролята си на настоящ президент и се радва на страница с над 360 хиляди почитатели, а от там разумно и на хиляди реакции и мнения под постовете си.
При проф. Анастас Герджиков обстановката е притеснителна. Първо, той няма един формален канал на акцията си, а две страници, които имат скромните над 2 хиляди почитатели, мненията под постовете му се броят на пръсти, а реакциите са в границите на стотици. Съществуват още няколко фейсбук групи в негова поддръжка, в които всеки може да написа и поства. Всъщност те се явяват типичен канали за агитация, като в една от тях виждаме 11 хиляди консуматори. Това е още едно доказателство, че зарядът зад кандидатурата на проф. Герджиков просто липсва.
За съпоставяне, през септември, когато се шумеше към влизането на харвардския тандем в политиката, свободната фейсбук група в поддръжка на Кирил Петков събра над 100 хиляди консуматори безусловно в границите на дни.
Университетски учител, който не се радва на поддръжка от студентите?
Тук е редно да прибавим и още един сладкодумен фактор. Проф. Герджиков като ректор на СУ (в рамките на акцията излезе в отпуск) се очакваше най-малко да консолидира поддръжката на студентите и учещите в Алма матер. Подобна наклонност не се вижда за момента, а и няма по какъв начин да бъде другояче. Връщайки се към написаното при започване на текста, посредством особената си позиция за митингите от предходната година и пасивността му в отбраната на битите младежи, професорът направи по този начин, че окончателно да загуби част от естествения си електорален капацитет – студентите и тези, които се асоциират с него като представително лице на Софийския университет.
От там насетне обаче с тезите и политическото си говорене професорът безусловно умъртви цялата инерция на акцията си – прояви се като автентичен релативист, който на процедура не може да заеме съответна и ясна позиция по нито един от нашумелите проблеми в обществото, което несъмнено е забележителен недостиг за един кандидат-президент.
Тезите и говоренето му станаха толкоз уравновесени и стараещи да не обидят никого в търсене на по-широка поддръжка, че Герджиков стартира да губи всякаква достоверност и еднаквост. Така напълно разумно се стига до идващия фундаментален проблем в президентската акцията на ГЕРБ.
Структурите на ГЕРБ не наподобяват въодушевени
Бърза инспекция на отразяването на обиколките на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ в обществените мрежи разкрива, че измежду другояче извънредно лоялните структури и последователи на партията не се вижда необикновен възторг за визитите и като цяло утвърждение за кандидатурата на професора. С други думи, посещаемостта на събитията не е изключително огромна, а зарядът просто липсва. Характерната интензивност в обществените мрежи на фанатичните последователи на ГЕРБ също е доста по-ниска.
От една страна, тази реакция може да бъде обяснена с мекия и обран метод на професора, който е в несъгласие с налагания от ГЕРБ модел. Вероятно от структурите на партията чакат присъщата заостреност и конфронтация, който главните лица на партията показват.
За неналичието на органически интерес и поддръжка за проф. Герджиков измежду структурите на ГЕРБ има и друго по-просто пояснение и причина – обликът му е мъчно смилаем за междинния покровител на партията. Все отново приказваме за човек на науката, ерудиран и с учтив звук, което явно не кореспондира добре с желанията на почитателите на ГЕРБ, на които години наред бяха налагани по този начин да се каже по-„ народняшки “ и посредствени облици. Освен това стотиците хиляди фанатично настроени почитатели на партията евентуално биха се радвали повече да видят чисто партийна кандидатура, а не евентуален „ обединител “ на нацията, който приказва на нетипичен за ГЕРБ език.
Все отново пред акцията на ГЕРБ има разумно решение на създалия се проблем и той се споделя полк. Невяна Митева. На прима виста полк. Митева наподобява претендент, който твърдият електорат на ГЕРБ и структурите биха приели по-лесно, тъй че можем да чакаме тя да заема по-активна роля и да поеме по-голяма част от тежестта на акцията за напред.
В последна сметка, ГЕРБ се пробваха да играят прекомерно комплицирана игра – хем да предложат фигура, която да има капацитета да консолидира поддръжка отвън гласоподавателите на партията, хем да се стъпи върху твърдия електорат на ГЕРБ и да се разчита той да даде един отговарящ старт. От два стола най-лесно се пада на земята. За момента тази тактика наподобява запътила се към неуспех. В случай, че не станем очевидци на революционни промени в акцията на ГЕРБ, възможностите на Румен Радев за преизбиране неимоверно се усилват.
Новата роля на Румен Радев
Междувременно в тактиката и държанието на Румен Радев се вижда смяна. Все още липсва президентски спор или негово изявление в неконтролирана среда за някоя от огромните медии, само че за сметка на това настоящият президент пое по-активна роля във връзка с коронакризата и събитията в страната.
Президентът свика служебното държавно управление на неделна среща по отношение на коронакризата, на която се застъпи за зеления документ, само че подлага на критика метода на въвеждането му и метода към учебните заведения. Казано другояче, Радев зае по-твърда позиция във връзка с вирусната обстановка и за следващ път се прояви като гласа на всеобщите публични настроения у нас. Така Румен Радев пое отговорността, както и риска, да изрази ясна позиция по тематиката, която буди най-голямо разделяне у нас - коронакризата и съпътстващите я ограничения.
Шоуто го видяхме, само че дебатите къде са?
Последваха срещи с представители на организацията на магистър-фармацевтите у нас и представители на организациите на българите в РСМ.
За момента президентът наподобява повече в режим на осъществяване на настоящите държавни каузи, в сравнение с в акция. Само по себе си това също съставлява кампаниен ход, който работи в негова изгода – изважда го от дотегналото политиканстване в акциите и го показва в светлината на действен общественик. Подходът към този момент работи, само че въпреки всичко не изключва въпиещата потребност за българската народна власт да забележим президентски спор.
Какво ни споделя фейсбук за акциите на кандидат-президентите?
Във времена на здравна рецесия и обезценка на политическата система и партии, фейсбук се явява както главен инструмент в акцията, по този начин и мерило за успеваемостта на посланията. В това отношение Румен Радев е фаворизиран в ролята си на настоящ президент и се радва на страница с над 360 хиляди почитатели, а от там разумно и на хиляди реакции и мнения под постовете си.
При проф. Анастас Герджиков обстановката е притеснителна. Първо, той няма един формален канал на акцията си, а две страници, които имат скромните над 2 хиляди почитатели, мненията под постовете му се броят на пръсти, а реакциите са в границите на стотици. Съществуват още няколко фейсбук групи в негова поддръжка, в които всеки може да написа и поства. Всъщност те се явяват типичен канали за агитация, като в една от тях виждаме 11 хиляди консуматори. Това е още едно доказателство, че зарядът зад кандидатурата на проф. Герджиков просто липсва.
За съпоставяне, през септември, когато се шумеше към влизането на харвардския тандем в политиката, свободната фейсбук група в поддръжка на Кирил Петков събра над 100 хиляди консуматори безусловно в границите на дни.
Университетски учител, който не се радва на поддръжка от студентите?
Тук е редно да прибавим и още един сладкодумен фактор. Проф. Герджиков като ректор на СУ (в рамките на акцията излезе в отпуск) се очакваше най-малко да консолидира поддръжката на студентите и учещите в Алма матер. Подобна наклонност не се вижда за момента, а и няма по какъв начин да бъде другояче. Връщайки се към написаното при започване на текста, посредством особената си позиция за митингите от предходната година и пасивността му в отбраната на битите младежи, професорът направи по този начин, че окончателно да загуби част от естествения си електорален капацитет – студентите и тези, които се асоциират с него като представително лице на Софийския университет.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ