Проф. Евгений Дайнов: Владимир Путин се оказа човекът, който успя да убие руската култура
Това написа университетският учител проф. Евгений Дайнов. Вижте и целия текст:
" Чудесният руски стихотворец Евгений Евтушенко има едно незабавно запаметяващо се стихотворение, озаглавено " Ты спрашивала шепотом " ( " Ти попита шушукайки " ). Всички, които обичат тази творба обаче, я помнят като " А что потом? " ( " А след това какво? " ) съгласно нейния рефрен.
Ако приемем, че безусловно забавната жена, която е лирическата героиня, е притча за Русия, време е да попитаме и ние, същинските фенове и ценители на съветската лирика, литература, музика и живопис: " А что потом? ".
Русия ще загуби войната и ще се върне там, откъдето потегли
Да предвидим какво ще се случи с страната Русия - това не е мъчно. Тя ще загуби войната, която стартира в Украйна. А сетне ще се върне там, откъдето потегли преди половин хилядолетие. Ще можем да обобщим виталния път на тази страна по следния метод.
В началото бе московското княжество, събиращо от останалите съветски княжества " дан " за хановете на Златната орда. Иван Трети прави " Московия " независима от Ордата, а Иван Грозни я афишира за своя персонална " вотчина " ( " бащиния " ), която той има правото да плячкосва без оглед на всевъзможни закони.
Това мутренско формирование е преформатирано от Петър Велики в диктаторска империя под името " Россия ", в която всички са крепостни включително аристокрацията. Свободни хора, вземащи самостоятелно своите решения и предприемащи нови начинания, стъпили върху закрилата на закона и частната благосъстоятелност - такива в " Россия " няма.
В прилежаща Европа обаче те стават водещ типаж и в първите десетилетия на 19-ти век техните умонастроения проникват даже в тази страна, формирана от горе до долу от плебеи. Тези умонастроения са прекомерно хилави и Русия остава в плен на робството и на производните от него диви публични нрави и до през днешния ден, с някои спирания. При неналичието на модернизаторските настройки (напълно сбъркани, само че поне обявени), присъщи за Петър Велики, Александър Освободител и комунистите, вероятността пред Русия е да възпроизведе диващината на остаряла Московия.
А след това какво?
Това е политическата картина, която ще рисуваме " потом ". В нея няма нищо, за чиято загуба би било обичайно да страдаме. Подобна е философско-идейната картина. Още в средата на 19-ти век европейските гласове на хора като Белински и Херцен остават маргинални и заглушени от разрушително-революционните и маниакално-реакционните.
Първите са уверени, че всичко би трябвало да бъде разрушено незабавно, с цел да отиде властта директно в ръцете на " народа ", който ще преустрои робския съветски мравуняк в някаква федерация от свободни хипи комуни. Това, несъмнено, е въпиюща нелепост, като се има предвид за кой " народ " иде тирада - за голяма еднообразна маса, която с енергичното подпомагане на своите царе и императори се е трансформирала в необразована, дива и робска буря. От другата страна са реакционерите, които развиват не по-малко дивата идеология за това, че Русия е единствената страна, към този момент постигнала същинското християнство. Тя, затова, единствена няма причина да се развива повече. Идеална си е. Нейното предопределение, за разлика от европейските ѝ съседи, не е да се развива, а да ги избавя тях от ересите на индивидуализма, разединението, науката, напредъка и частната благосъстоятелност.
Накратко, като гледаме политическото и идейното завещание на Русия ние знаем " что потом ": следва ѝ дълго (ако не и вечно) битуване в границите на дивачеството и варварството. Тук няма никаква политическа или идейна загуба, нито драма за човечеството. Какво обаче да вършим с нейната просвета - с това неповторимо възвисяване на духа, което сред 1820-те и 1990-те години дефинира рамките на актуалната европейска просвета? Как след края на войната да мислим за стотиците създатели от Гогол до Амираджиби, от Мусоргски до Шнитке, от Кандински до Лисицки, от Пушкин до към този момент упоменатия Евтушенко?
Това явно не са диваци и варвари, но през днешния ден виждаме как след всички техни старания освен тяхната страна, само че и тяхното общество, техните съотечественици са стигнали до най-зловонните дълбини на най-дивото безчовечие.
В началото бе Печорин, а в края - Пригожин… Как се осмисля това?
Русия ще е изчезнала. А съветската просвета?
Започнах тази публикация с въпроса " А что потом? " през октомври 2022 година... и стопирах, защото нямах визия какъв е отговорът. Вече имам.
В близкото бъдеще Русия няма да бъде на нашия радарен екран по метода, по който беше в продължение на епохи. Ще е изчезнала. Тук е и отговорът, който ми убягваше през последните девет месеца: ще можем да осмисляме великата съветска просвета по този начин, както осмисляме писменото завещание на Класическа Гърция. Онази страна от дълго време не съществува, нейният език е " мъртъв ". Но има едни към 200 години, случили се преди над две хилядолетия, които вечно остават вградени в основата на европейското схващане.
Двата гръцки века стартират с Талес и завършват със гибелта на Аристотел и с поглъщането на гръцките полиси от империята на Александър Македонски и след това - на Рим. Между Талес и Аристотел са натъпкани всички, за които може да се сети човек - от Сократ и Платон до Аристофан, Софокъл и Тукидид. Онази Гърция я няма и в никакъв случай повече няма да я има. Тези имена обаче ще знаем, до момента в който по планетата бродят индивиди.
В случая с Русия също приказваме за едни (непълни) два века. Покрай Наполеоновите войни образованата съветска класа открива Европа. И незабавно си дава сметка, че следи цивилизация, доста по-висша от това, което мъждука в Москва и Петербург. Следва могъщо културно разтърсване, което поражда в Русия една чисто европейска просвета. В началото тя е имитативна: Пушкин и Лермонтов явно копират Байрон и Шели, а Белински е явен следовник на Шелинг и Хайне. С развихрянето на Гогол обаче тази просвета се отърсва от имитацията и излиза начело на европейската. В края на идващия век огромната английска писателка Айрис Мърдок ще заключи: " Всички ние произлизаме от " Шинел " на Гогол ".
Между повестта " Шинел " на Гогол и спечелилия " Букър " роман на Мърдок " Морето, морето " се разполагат елегантността на Тургенев и Чехов, проницателността на Достоевски и Бунин, размахът на Толстой и Солженицин, " магическият натурализъм " на " Майсторът и Маргарита " и " Алтистът Данилов ", звънящите като камбани стихове на Есенин и Евтушенко, " националната " романтика на Шукшин и Распутин, пронизителният жанр на Бабел и Замятин, майсторската ирония на Аверченко и братята Стругацки… И още, и още, и още. Музиката изостава, само че след появяването на " Могучая кучка " тя мощно нахълтва на европейската сцена, с цел да сложи същинското начало, малко по-късно, на романтизма. На този стадий в микса се включват и изобразителните изкуства, вградили се в основите на европейските школи на експресионизма, абстракционизма, футуризма, фовизма, конструктивизма.
Сталин прави вероятното, с цел да ликвидира всичко това, само че то продължава макар неговите старания. Не се отхвърлят да творят Ахматова, Шостакович, Булгаков, Пастернак. Родените при започване на Сталиновия гнет след неговата гибел се трансформират в поколението на " шестдесетниците ", които са се пробвали, въпреки и несполучливо, да включат Съюз на съветските социалистически републики в възобновеното търсене на свободата в международен мащаб. Две десетилетия по-късно, отново от тях произлизат последните огромни съветски писатели, декларирали се по време на " перестройката ".
Европа в Русия беше убита
И след това - нищо. От днешните дейните писатели можем да се сетим за Пелевин, който никой в никакъв случай не е виждал и за който нищо не се знае, и Акунин, който от дълго време не живее в Русия. Значими музиканти и художници няма.
Свърши. Пресъхна. Няма повече. Няма и да има.
Защо? В случая с Древна Гърция знаем какво се е случило: империите са удавили градските средища на културно развиване, подчинявайки ги на своите политически императиви. Знаем ли какво стана в тази ситуация с Русия? Знаем, тъй като стана пред очите ни. Случи се формалното ликвидиране на Европа на територията на Руската федерация.
Предшествениците на Путин, колкото и малоумни да изглеждаха някои от тях, в никакъв случай не се отхвърлиха от европейската цивилизация. Напротив, множеството от тях твърдяха, че са по-европейци от европейците: по-прогресивни, по-справедливи, по-отдадени на научно-техническия напредък. Докато съществуваше концепцията, че Русия е част от Европа, колкото и самобитна, никакви преследвания и репресии не успяваха да убият нейната европейска по наличие просвета. Комунистическата власт даже влагаше големи средства в изкуствата. Голяма част от резултата беше откровена слама, само че едни 5-10 % бяха както би трябвало.
Владимир Путин се оказа индивидът, който съумя там, където се бяха провалили даже откровени сатрапи като Николай Първи, Александър Трети, Сталин и Брежнев: съумя да убие съветската просвета.
Обиден от това, че първоначално си бе подритван от международните водачи, Путин бързо се отхвърли от концепцията за европейска Русия. В началото издигна като идеолог Владислав Сурков, който изясни на руснаците, че са извънредно тъпи и по тази причина се постанова да бъдат ръководени не демократично, а от " вертикала на властта ". После Путин стартира Александър Дугин, който на собствен ред изясни на руснаците освен, че са тъпи и би трябвало да бъдат тъпкани, но и им разкри техното предопределение като народ и страна: да сеят гибел.
Няма да има Русия, само че културата ще остане
Накратко, посланието на Путиновата идеология е: " Вие сте неповторими тъпанари и вашето само предопределение е да срещнете гибелта, до момента в който носите гибел за други хора. " Както неотдавна обясни върховен съветски духовник, обръщайки се към съветските мъже: " И без друго ще пукнете от пиянство, по-добре ходете да мрете на фронта в Украйна, да има най-малко някаква изгода от вас. "
Няма по какъв начин в тази атмосфера да вирее каквато и да е просвета, камо ли това, което беше великата съветска просвета. Всичко европейско в съветския народ е счупено, а обществото е сменено от дива навалица, почитаща жестокостта, гибелта и разрухата.
Да привикваме занапред. Няма да има Русия. Възможно е да изчезне и съветският език, трансформирайки се в " мъртъв " като древногръцкия или латинския. Руската просвета обаче, разгърнала се сред 1820-1999 година, ще остане. Ще я почитаме по метода, по който почитаме гръцката просвета, развила се сред раждането на Талес и гибелта на Аристотел.
***
Заглавието на публикацията е на редакцията на ФрогНюз.
" Чудесният руски стихотворец Евгений Евтушенко има едно незабавно запаметяващо се стихотворение, озаглавено " Ты спрашивала шепотом " ( " Ти попита шушукайки " ). Всички, които обичат тази творба обаче, я помнят като " А что потом? " ( " А след това какво? " ) съгласно нейния рефрен.
Ако приемем, че безусловно забавната жена, която е лирическата героиня, е притча за Русия, време е да попитаме и ние, същинските фенове и ценители на съветската лирика, литература, музика и живопис: " А что потом? ".
Русия ще загуби войната и ще се върне там, откъдето потегли
Да предвидим какво ще се случи с страната Русия - това не е мъчно. Тя ще загуби войната, която стартира в Украйна. А сетне ще се върне там, откъдето потегли преди половин хилядолетие. Ще можем да обобщим виталния път на тази страна по следния метод.
В началото бе московското княжество, събиращо от останалите съветски княжества " дан " за хановете на Златната орда. Иван Трети прави " Московия " независима от Ордата, а Иван Грозни я афишира за своя персонална " вотчина " ( " бащиния " ), която той има правото да плячкосва без оглед на всевъзможни закони.
Това мутренско формирование е преформатирано от Петър Велики в диктаторска империя под името " Россия ", в която всички са крепостни включително аристокрацията. Свободни хора, вземащи самостоятелно своите решения и предприемащи нови начинания, стъпили върху закрилата на закона и частната благосъстоятелност - такива в " Россия " няма.
В прилежаща Европа обаче те стават водещ типаж и в първите десетилетия на 19-ти век техните умонастроения проникват даже в тази страна, формирана от горе до долу от плебеи. Тези умонастроения са прекомерно хилави и Русия остава в плен на робството и на производните от него диви публични нрави и до през днешния ден, с някои спирания. При неналичието на модернизаторските настройки (напълно сбъркани, само че поне обявени), присъщи за Петър Велики, Александър Освободител и комунистите, вероятността пред Русия е да възпроизведе диващината на остаряла Московия.
А след това какво?
Това е политическата картина, която ще рисуваме " потом ". В нея няма нищо, за чиято загуба би било обичайно да страдаме. Подобна е философско-идейната картина. Още в средата на 19-ти век европейските гласове на хора като Белински и Херцен остават маргинални и заглушени от разрушително-революционните и маниакално-реакционните.
Първите са уверени, че всичко би трябвало да бъде разрушено незабавно, с цел да отиде властта директно в ръцете на " народа ", който ще преустрои робския съветски мравуняк в някаква федерация от свободни хипи комуни. Това, несъмнено, е въпиюща нелепост, като се има предвид за кой " народ " иде тирада - за голяма еднообразна маса, която с енергичното подпомагане на своите царе и императори се е трансформирала в необразована, дива и робска буря. От другата страна са реакционерите, които развиват не по-малко дивата идеология за това, че Русия е единствената страна, към този момент постигнала същинското християнство. Тя, затова, единствена няма причина да се развива повече. Идеална си е. Нейното предопределение, за разлика от европейските ѝ съседи, не е да се развива, а да ги избавя тях от ересите на индивидуализма, разединението, науката, напредъка и частната благосъстоятелност.
Накратко, като гледаме политическото и идейното завещание на Русия ние знаем " что потом ": следва ѝ дълго (ако не и вечно) битуване в границите на дивачеството и варварството. Тук няма никаква политическа или идейна загуба, нито драма за човечеството. Какво обаче да вършим с нейната просвета - с това неповторимо възвисяване на духа, което сред 1820-те и 1990-те години дефинира рамките на актуалната европейска просвета? Как след края на войната да мислим за стотиците създатели от Гогол до Амираджиби, от Мусоргски до Шнитке, от Кандински до Лисицки, от Пушкин до към този момент упоменатия Евтушенко?
Това явно не са диваци и варвари, но през днешния ден виждаме как след всички техни старания освен тяхната страна, само че и тяхното общество, техните съотечественици са стигнали до най-зловонните дълбини на най-дивото безчовечие.
В началото бе Печорин, а в края - Пригожин… Как се осмисля това?
Русия ще е изчезнала. А съветската просвета?
Започнах тази публикация с въпроса " А что потом? " през октомври 2022 година... и стопирах, защото нямах визия какъв е отговорът. Вече имам.
В близкото бъдеще Русия няма да бъде на нашия радарен екран по метода, по който беше в продължение на епохи. Ще е изчезнала. Тук е и отговорът, който ми убягваше през последните девет месеца: ще можем да осмисляме великата съветска просвета по този начин, както осмисляме писменото завещание на Класическа Гърция. Онази страна от дълго време не съществува, нейният език е " мъртъв ". Но има едни към 200 години, случили се преди над две хилядолетия, които вечно остават вградени в основата на европейското схващане.
Двата гръцки века стартират с Талес и завършват със гибелта на Аристотел и с поглъщането на гръцките полиси от империята на Александър Македонски и след това - на Рим. Между Талес и Аристотел са натъпкани всички, за които може да се сети човек - от Сократ и Платон до Аристофан, Софокъл и Тукидид. Онази Гърция я няма и в никакъв случай повече няма да я има. Тези имена обаче ще знаем, до момента в който по планетата бродят индивиди.
В случая с Русия също приказваме за едни (непълни) два века. Покрай Наполеоновите войни образованата съветска класа открива Европа. И незабавно си дава сметка, че следи цивилизация, доста по-висша от това, което мъждука в Москва и Петербург. Следва могъщо културно разтърсване, което поражда в Русия една чисто европейска просвета. В началото тя е имитативна: Пушкин и Лермонтов явно копират Байрон и Шели, а Белински е явен следовник на Шелинг и Хайне. С развихрянето на Гогол обаче тази просвета се отърсва от имитацията и излиза начело на европейската. В края на идващия век огромната английска писателка Айрис Мърдок ще заключи: " Всички ние произлизаме от " Шинел " на Гогол ".
Между повестта " Шинел " на Гогол и спечелилия " Букър " роман на Мърдок " Морето, морето " се разполагат елегантността на Тургенев и Чехов, проницателността на Достоевски и Бунин, размахът на Толстой и Солженицин, " магическият натурализъм " на " Майсторът и Маргарита " и " Алтистът Данилов ", звънящите като камбани стихове на Есенин и Евтушенко, " националната " романтика на Шукшин и Распутин, пронизителният жанр на Бабел и Замятин, майсторската ирония на Аверченко и братята Стругацки… И още, и още, и още. Музиката изостава, само че след появяването на " Могучая кучка " тя мощно нахълтва на европейската сцена, с цел да сложи същинското начало, малко по-късно, на романтизма. На този стадий в микса се включват и изобразителните изкуства, вградили се в основите на европейските школи на експресионизма, абстракционизма, футуризма, фовизма, конструктивизма.
Сталин прави вероятното, с цел да ликвидира всичко това, само че то продължава макар неговите старания. Не се отхвърлят да творят Ахматова, Шостакович, Булгаков, Пастернак. Родените при започване на Сталиновия гнет след неговата гибел се трансформират в поколението на " шестдесетниците ", които са се пробвали, въпреки и несполучливо, да включат Съюз на съветските социалистически републики в възобновеното търсене на свободата в международен мащаб. Две десетилетия по-късно, отново от тях произлизат последните огромни съветски писатели, декларирали се по време на " перестройката ".
Европа в Русия беше убита
И след това - нищо. От днешните дейните писатели можем да се сетим за Пелевин, който никой в никакъв случай не е виждал и за който нищо не се знае, и Акунин, който от дълго време не живее в Русия. Значими музиканти и художници няма.
Свърши. Пресъхна. Няма повече. Няма и да има.
Защо? В случая с Древна Гърция знаем какво се е случило: империите са удавили градските средища на културно развиване, подчинявайки ги на своите политически императиви. Знаем ли какво стана в тази ситуация с Русия? Знаем, тъй като стана пред очите ни. Случи се формалното ликвидиране на Европа на територията на Руската федерация.
Предшествениците на Путин, колкото и малоумни да изглеждаха някои от тях, в никакъв случай не се отхвърлиха от европейската цивилизация. Напротив, множеството от тях твърдяха, че са по-европейци от европейците: по-прогресивни, по-справедливи, по-отдадени на научно-техническия напредък. Докато съществуваше концепцията, че Русия е част от Европа, колкото и самобитна, никакви преследвания и репресии не успяваха да убият нейната европейска по наличие просвета. Комунистическата власт даже влагаше големи средства в изкуствата. Голяма част от резултата беше откровена слама, само че едни 5-10 % бяха както би трябвало.
Владимир Путин се оказа индивидът, който съумя там, където се бяха провалили даже откровени сатрапи като Николай Първи, Александър Трети, Сталин и Брежнев: съумя да убие съветската просвета.
Обиден от това, че първоначално си бе подритван от международните водачи, Путин бързо се отхвърли от концепцията за европейска Русия. В началото издигна като идеолог Владислав Сурков, който изясни на руснаците, че са извънредно тъпи и по тази причина се постанова да бъдат ръководени не демократично, а от " вертикала на властта ". После Путин стартира Александър Дугин, който на собствен ред изясни на руснаците освен, че са тъпи и би трябвало да бъдат тъпкани, но и им разкри техното предопределение като народ и страна: да сеят гибел.
Няма да има Русия, само че културата ще остане
Накратко, посланието на Путиновата идеология е: " Вие сте неповторими тъпанари и вашето само предопределение е да срещнете гибелта, до момента в който носите гибел за други хора. " Както неотдавна обясни върховен съветски духовник, обръщайки се към съветските мъже: " И без друго ще пукнете от пиянство, по-добре ходете да мрете на фронта в Украйна, да има най-малко някаква изгода от вас. "
Няма по какъв начин в тази атмосфера да вирее каквато и да е просвета, камо ли това, което беше великата съветска просвета. Всичко европейско в съветския народ е счупено, а обществото е сменено от дива навалица, почитаща жестокостта, гибелта и разрухата.
Да привикваме занапред. Няма да има Русия. Възможно е да изчезне и съветският език, трансформирайки се в " мъртъв " като древногръцкия или латинския. Руската просвета обаче, разгърнала се сред 1820-1999 година, ще остане. Ще я почитаме по метода, по който почитаме гръцката просвета, развила се сред раждането на Талес и гибелта на Аристотел.
***
Заглавието на публикацията е на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ