Коледа без преяждане: Как да се насладим на празничната трапеза б...
Една от най-честите неточности е да не ядем съвсем нищо денем, с цел да „ компенсираме “ вечерта. Така обаче сядаме на масата мощно гладни и губим надзор. Апетитът взема превес, а сигналите за задоволеност идват прекомерно късно. По-добре е да хапнем нещо леко по-рано. Това оказва помощ да се усещаме по-спокойни и да вършим по-добър избор.
Коледната вечеря не е конкуренция. Когато ядем постепенно, имаме време да усетим усета и да се заситим в точния момент. Разговорите, паузите и спокойният темп са част от празника. Те оказват помощ и на тялото. Мозъкът има потребност от време, с цел да разбере, че сме се нахранили. Ако му го дадем, ще изядем по-малко, без да се лишаваме.
Много хора се усещат длъжни да опитат от всичко. Това води до претоварване. Няма нищо неприятно в това да изберем няколко ястия, които в действителност харесваме. Малките порции носят повече наслаждение от огромните чинии, изядени без мярка. Ако по-късно към момента сме гладни, постоянно можем да си прибавим.
Алкохолът също играе роля. Той усилва апетита и притъпява чувството за задоволеност. Често точно той ни кара да посегнем още веднъж към храната. Чаша вода сред напитките оказва помощ. Бавното пиянство също. Наздравиците са част от празника, само че не е нужно да са безкрайни.
Десертът постоянно идва по табиет, а не тъй като в действителност го желаеме. Ако към този момент сме сити, можем умерено да го пропуснем. Ако доста ни се яде, малко парче е изцяло задоволително. Удоволствието не е в количеството, а във усета.
След хранене е добре да се раздвижим. Кратка разходка оказва помощ на храносмилането и понижава тежестта. Тя ни оказва помощ и да излезем от цикъла „ сядане – ястие – още ястие “. Не е нужно да спортуваме. Движението е задоволително.
Най-важното е да не се упрекваме. Празниците не са тестване по дисциплинираност. Ако сме прекалили, това не е неуспех. Един ден не дефинира здравето ни. Важно е по какъв начин се връщаме към естествения си темп по-късно. Празникът би трябвало да остави прекрасен спомен, не възприятие за виновност.
Коледната вечеря не е конкуренция. Когато ядем постепенно, имаме време да усетим усета и да се заситим в точния момент. Разговорите, паузите и спокойният темп са част от празника. Те оказват помощ и на тялото. Мозъкът има потребност от време, с цел да разбере, че сме се нахранили. Ако му го дадем, ще изядем по-малко, без да се лишаваме.
Много хора се усещат длъжни да опитат от всичко. Това води до претоварване. Няма нищо неприятно в това да изберем няколко ястия, които в действителност харесваме. Малките порции носят повече наслаждение от огромните чинии, изядени без мярка. Ако по-късно към момента сме гладни, постоянно можем да си прибавим.
Алкохолът също играе роля. Той усилва апетита и притъпява чувството за задоволеност. Често точно той ни кара да посегнем още веднъж към храната. Чаша вода сред напитките оказва помощ. Бавното пиянство също. Наздравиците са част от празника, само че не е нужно да са безкрайни.
Десертът постоянно идва по табиет, а не тъй като в действителност го желаеме. Ако към този момент сме сити, можем умерено да го пропуснем. Ако доста ни се яде, малко парче е изцяло задоволително. Удоволствието не е в количеството, а във усета.
След хранене е добре да се раздвижим. Кратка разходка оказва помощ на храносмилането и понижава тежестта. Тя ни оказва помощ и да излезем от цикъла „ сядане – ястие – още ястие “. Не е нужно да спортуваме. Движението е задоволително.
Най-важното е да не се упрекваме. Празниците не са тестване по дисциплинираност. Ако сме прекалили, това не е неуспех. Един ден не дефинира здравето ни. Важно е по какъв начин се връщаме към естествения си темп по-късно. Празникът би трябвало да остави прекрасен спомен, не възприятие за виновност.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ