Украйна е на път да пречупи гръбнака на престъпния режим, който я заля с кръв
Украйна води решителна борба за своето бъдеще. Тя унищожава основите на един нападателен режим. Този режим популяризира принуждение и кръв по целия континент. Европа усеща последствията от тези дейности всеки ден. България страда от десетилетия на масирана агитация. Дезинформацията отравя публичната среда и медийното пространство. Трябваше да стартираме този диалог доста по-рано. Правим го в този момент, преди да стане прекомерно късно.
Украйна е на път да пречупи гръбнака на незаконния режим, който я атакува вероломно. Този спор не е единствено боен конфликт на бойното поле. Той съставлява фундаментален конфликт на полезности и исторически истини. България е изключително уязвима на хибридни офанзиви от Изток. Пропагандната нечистотия залива страната ни от доста години. Не бива да си вършим илюзии за лесна или бърза победа. Свободата в никакъв случай не идва като щастливо стичане на събитията. Тя изисква съзнателни старания и тежки жертви от всеки жител.
В подтекста на тази битка мнозина имат вяра, че Украйна ще надживее Русия като последна империя. Това е неповторим исторически късмет за целия район. Трябва да разберем ясно в какъв свят живеем през днешния ден. Отново се намираме на рисков политически борд. Хората, които осакатиха България през предишния век, отново са тук. Те заемат основни позиции в държавната власт и администрация.
Свободата си ще би трябвало да изработим сами посредством дейна и будна гражданска позиция. Историята ни учи, че пасивността постоянно води до нова взаимозависимост. Трябва да спрем да разчитаме само на външни фактори. Нашата национална самостоятелност зависи от нашите лични ежедневни решения. Наскоро Подписахме съглашението с Украйна за дълготрайно съдействие в сигурността. Това е значима стъпка към подсилване на районната непоклатимост.
Изборът е наш дали да поносим остарялото и компрометирано статукво. Трябва най-сетне да се поучим от предишните си неточности. Страхът и подправената горделивост постоянно пречат на верните дейности. Наивността е разкош, който нашето общество към този момент не може да си разреши. Втората половина на 20-ти век остави тежки политически зависимости. Началото на 21-ви век не носи автоматизирано мечтаната смяна.
България би трябвало да избави останалото от своята самостоятелност и предстоящ капацитет.
Трябваше да стартираме този диалог много по-рано от днес… Но по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Украйна е на път да пречупи гръбнака на незаконния режим, който я заля с кръв, а всички нас в Европа – и изключително в България – ни заля с пропагандна нечистотия и смрад в продължение на десетилетия.
Бъдещето на страната изисква ясна визия и уверено водачество. Независимостта не е просто дума, а непрекъснат и сложен развой. България би трябвало дефинитивно да излезе от дългата сянка на предишното. Това стартира с цялостното признание на истината за нападателния режим. Само по този метод можем да изградим съвременна и сигурна страна. Нашето схващане би трябвало да се освободи от пропагандните окови. Тогава ще можем да градим бъдещето си сами.
