Истории от миналото: Обредите и ритуалите, които са формирали бъл...
Бъдни вечер е празник на границата сред остарялото и новото, сред забележимото и невидимото. В предишното това не е била просто вечеря, а обред, който оформя обществените функции в фамилията, прогонва злите сили и притегля положителната орис.
Трапезата като обреден език
В основата на традицията стои постната софра с разнородни ястия, които не са единствено за изтощения от глада пасажер, а носят алегорични послания. Вареното жито, бобът, орехите и медът имат своите смисли – изобилие, здраве, мощ и „ сладостен “ живот.
Регионалните практики придават спомагателна дълбочина на празника. В Странджа и Добруджа питата се меси с шансове вътре, като всяка записка или монета предсказва благополучие и благополучие за член на фамилията. В Родопите се прибавя ябълка в питата за богат дом и дълъг живот. Сламата, сложена под чергата или към масата, символизира виталния цикъл и плодородието на нивите.
Огънят и бъдникът
Особено в Северна България и по поречието на Велека бъдникът е бил сърцето на Бъдни вечер. Дървото се отсича рано сутринта и се внася в дома с благословии. Огънят не се гаси през нощта, тъй като се има вяра, че всяка искра пази дома и носи топлота. В Тракия и Шоплука стопаните също съблюдават ритуала с бъдника, а от време на време се прибавят разнообразни билки и плодове, с цел да се усилят магическите свойства.
Духове и предшественици
След вечерята трапезата рядко се прибира. В Шоплука и Тракия оставят празни чаши и пай самун за душите на предците. Вярва се, че те слизат назад вкъщи, с цел да споделят празника и да оставят благословията си. В Пиринско пък съществуват поверия, че в случай че кучето лае към вратата, пази дома от зли сили, а в Северозападна България се приказва за „ Бъдняр “ – дух, който може да донесе както шанс, по този начин и тествания.
Коледуване и песни
В Родопите, Стара планина и Северна България коледарите стартират своите обходи след среднощ. Те освен пеят, само че и носят прътове и ритуални принадлежности, които алегорично прогонват злото и носят благословия на дома. В някои села артистите и инструментите са толкоз значими, че се смятат за част от фамилията, а песните предават благословията за здраве, изобилие и наслада.
Съвременни измерения
В модерните градове доста от обредите звучат екзотично. Някои семейства резервират постната софра, питата с шансове или ритуала с бъдника. Други приспособяват традициите към новите действителности – палят свещ, описват истории или пеят фамилни песни. Но даже и в градска среда остава чувството за общественост и съгласуваност – завещание от вековните ритуали.
Бъдни вечер в България продължава да е вечер, в която предишното оживява посредством знаци, храни и песни, а традициите, въпреки и приспособени, към момента припомнят за дълбоката връзка сред човек, природа и предшественици.
Трапезата като обреден език
В основата на традицията стои постната софра с разнородни ястия, които не са единствено за изтощения от глада пасажер, а носят алегорични послания. Вареното жито, бобът, орехите и медът имат своите смисли – изобилие, здраве, мощ и „ сладостен “ живот.
Регионалните практики придават спомагателна дълбочина на празника. В Странджа и Добруджа питата се меси с шансове вътре, като всяка записка или монета предсказва благополучие и благополучие за член на фамилията. В Родопите се прибавя ябълка в питата за богат дом и дълъг живот. Сламата, сложена под чергата или към масата, символизира виталния цикъл и плодородието на нивите.
Огънят и бъдникът
Особено в Северна България и по поречието на Велека бъдникът е бил сърцето на Бъдни вечер. Дървото се отсича рано сутринта и се внася в дома с благословии. Огънят не се гаси през нощта, тъй като се има вяра, че всяка искра пази дома и носи топлота. В Тракия и Шоплука стопаните също съблюдават ритуала с бъдника, а от време на време се прибавят разнообразни билки и плодове, с цел да се усилят магическите свойства.
Духове и предшественици
След вечерята трапезата рядко се прибира. В Шоплука и Тракия оставят празни чаши и пай самун за душите на предците. Вярва се, че те слизат назад вкъщи, с цел да споделят празника и да оставят благословията си. В Пиринско пък съществуват поверия, че в случай че кучето лае към вратата, пази дома от зли сили, а в Северозападна България се приказва за „ Бъдняр “ – дух, който може да донесе както шанс, по този начин и тествания.
Коледуване и песни
В Родопите, Стара планина и Северна България коледарите стартират своите обходи след среднощ. Те освен пеят, само че и носят прътове и ритуални принадлежности, които алегорично прогонват злото и носят благословия на дома. В някои села артистите и инструментите са толкоз значими, че се смятат за част от фамилията, а песните предават благословията за здраве, изобилие и наслада.
Съвременни измерения
В модерните градове доста от обредите звучат екзотично. Някои семейства резервират постната софра, питата с шансове или ритуала с бъдника. Други приспособяват традициите към новите действителности – палят свещ, описват истории или пеят фамилни песни. Но даже и в градска среда остава чувството за общественост и съгласуваност – завещание от вековните ритуали.
Бъдни вечер в България продължава да е вечер, в която предишното оживява посредством знаци, храни и песни, а традициите, въпреки и приспособени, към момента припомнят за дълбоката връзка сред човек, природа и предшественици.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




