Да разсеем още веднъж нелепи страхове за еврозоната и еврото
За тях това е политика, която цели отделяне на страната ни от Европа и завличането й някъде другаде, където се ръководи с твърда ръка, а правото е постоянно и единствено на страната на мощния.
Да поговорим още един път за митовете и обстоятелствата към еврото и еврозоната.
1. Един от подправените легенди е, че от 1 януари, когато влизаме в еврозоната, ще се усилят цените.
Невярно. Опитът на последно включилите се към еврозоната страни демонстрира, че непосредственият резултат от приемането на еврото върху ценовите нива е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите страни в еврозоната. Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 година, малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше маркиран инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията стартира трайно да понижава. Тази наклонност не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 година Преминаването от куна към евро имаше едва влияние върху потребителските цени, като резултатът му се пресмята от Евростат взаимно с Хърватската централна банка в повишаване до 0,2 %.
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
2. Задава се обедняване и намаление на приходите.
Истината: Присъединяването към еврозоната е причина за по-бързо приближаване до междинните европейски приходи. Ако бъдат взети за съпоставяне балтийските страни, може да се види ясно процесът на действителна конвергенция в приходите в годините след приемането им в еврозоната. През 2022 година нивата на приход на глава от популацията в Литва са 89%, в Естония - 85% и 72% в Латвия (от Европейски Съюз 27 = 100). Още по-показателен е образецът със междинната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония междинната работна заплата пораства, респективно със 108%, 67% и 85% в интервала от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 година Следователно приходите на популацията нарастват с по-бързи темпове след присъединението към еврозоната.
3. Българската стопанска система не е подготвена за еврозоната.
Продъниха ни ушите с това изказване. Готовността на българската стопанска система за приемане на еврото се прави оценка в Докладите за конвергенция, изготвяни от Европейската централна банка и Европейската комисия на всеки две години или при поискване от съответната държава-членка.
4. България ще финансира стопански системи в рецесия в еврозоната.
Поредно подправено изказване. Европейският механизъм за непоклатимост (ЕМС) е инструментът за подкрепяне на страни от еврозоната, които имат финансови усложнения. Акционер в него е всяка страна от еврозоната. По предварителни оценки след приемане на еврото оптималният размер на капитала на България в Европейския механизъм за непоклатимост ще бъде към 7,29 милиарда евро, като страната ще би трябвало да внесе към 833 млн. евро на разсрочени вноски за интервал от 12 години. Останалата част до оптималния размер ще бъде импортирана единствено при поискване, при положение на дефицит в Европейския механизъм за непоклатимост, което не се е случвало в никакъв случай от основаването на този механизъм. Дали да бъде отпусната част от него в поддръжка на друга страна, се взема решение с гласоподаване с квалифицирано болшинство от две-трети, при което всяка страна има еднакъв глас. Отпуснатата помощ следва да бъде предоставяна на база на стратегия за икономическо и фискално пригаждане и след разбор на дълговата резистентност на държавата-членка на ЕМС, искаща поддръжка. Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на рецесия, това не са непрекъснати прехвърляния, те подлежат на връщане с дял за акционерите. Всички средства, с които България взе участие в капитала на Европейския механизъм за непоклатимост, остават благосъстоятелност на страната ни.
При приемането на нова държава-членка присъединяване в капитала и вноската се преизчисляват от ЕМС.
5. Българската национална банка няма да може да емитира евробанкноти и евромонети
Фактите: Българската национална банка ще обезпечава и управлява печатането на евробанкноти и сеченето на разменни, възпоменателни и колекционерски евромонети от благородни метали и мед в страната.
Българска народна банка ще емитира евромонети в обращение (разменни, с номинал 1, 2, 5, 10, 10, 50 цента и 1 и 2 евро с българска страна), възпоменателни (с номинал 2 евро и същите може да се емитират във връзка национална или европейска значима тема) и колекционерски евромонети от благородни метали и мед, като последните ще бъдат законно платежно средство единствено на територията на Република България.
Българската национална банка дефинира дизайна на националната страна на разменните и възпоменателни евромонети, които ще емитира, както и дизайна, номиналната стойност и техническите характерности на колекционерските евромонети, които ще емитира. Количествата възпоменателни евромонети, които националните централни банки имат намерение да емитират, се утвърждават от ЕЦБ.
6. В еврозоната България няма да може да прави независимо бюджета на страната.
Поредна операция, не се връзвайте. Всяка държава-членка на еврозоната независимо взема решения за бюджетната си политика.
Да поговорим още един път за митовете и обстоятелствата към еврото и еврозоната.
1. Един от подправените легенди е, че от 1 януари, когато влизаме в еврозоната, ще се усилят цените.
Невярно. Опитът на последно включилите се към еврозоната страни демонстрира, че непосредственият резултат от приемането на еврото върху ценовите нива е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите страни в еврозоната. Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 година, малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше маркиран инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията стартира трайно да понижава. Тази наклонност не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 година Преминаването от куна към евро имаше едва влияние върху потребителските цени, като резултатът му се пресмята от Евростат взаимно с Хърватската централна банка в повишаване до 0,2 %.
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
2. Задава се обедняване и намаление на приходите.
Истината: Присъединяването към еврозоната е причина за по-бързо приближаване до междинните европейски приходи. Ако бъдат взети за съпоставяне балтийските страни, може да се види ясно процесът на действителна конвергенция в приходите в годините след приемането им в еврозоната. През 2022 година нивата на приход на глава от популацията в Литва са 89%, в Естония - 85% и 72% в Латвия (от Европейски Съюз 27 = 100). Още по-показателен е образецът със междинната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония междинната работна заплата пораства, респективно със 108%, 67% и 85% в интервала от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 година Следователно приходите на популацията нарастват с по-бързи темпове след присъединението към еврозоната.
3. Българската стопанска система не е подготвена за еврозоната.
Продъниха ни ушите с това изказване. Готовността на българската стопанска система за приемане на еврото се прави оценка в Докладите за конвергенция, изготвяни от Европейската централна банка и Европейската комисия на всеки две години или при поискване от съответната държава-членка.
4. България ще финансира стопански системи в рецесия в еврозоната.
Поредно подправено изказване. Европейският механизъм за непоклатимост (ЕМС) е инструментът за подкрепяне на страни от еврозоната, които имат финансови усложнения. Акционер в него е всяка страна от еврозоната. По предварителни оценки след приемане на еврото оптималният размер на капитала на България в Европейския механизъм за непоклатимост ще бъде към 7,29 милиарда евро, като страната ще би трябвало да внесе към 833 млн. евро на разсрочени вноски за интервал от 12 години. Останалата част до оптималния размер ще бъде импортирана единствено при поискване, при положение на дефицит в Европейския механизъм за непоклатимост, което не се е случвало в никакъв случай от основаването на този механизъм. Дали да бъде отпусната част от него в поддръжка на друга страна, се взема решение с гласоподаване с квалифицирано болшинство от две-трети, при което всяка страна има еднакъв глас. Отпуснатата помощ следва да бъде предоставяна на база на стратегия за икономическо и фискално пригаждане и след разбор на дълговата резистентност на държавата-членка на ЕМС, искаща поддръжка. Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на рецесия, това не са непрекъснати прехвърляния, те подлежат на връщане с дял за акционерите. Всички средства, с които България взе участие в капитала на Европейския механизъм за непоклатимост, остават благосъстоятелност на страната ни.
При приемането на нова държава-членка присъединяване в капитала и вноската се преизчисляват от ЕМС.
5. Българската национална банка няма да може да емитира евробанкноти и евромонети
Фактите: Българската национална банка ще обезпечава и управлява печатането на евробанкноти и сеченето на разменни, възпоменателни и колекционерски евромонети от благородни метали и мед в страната.
Българска народна банка ще емитира евромонети в обращение (разменни, с номинал 1, 2, 5, 10, 10, 50 цента и 1 и 2 евро с българска страна), възпоменателни (с номинал 2 евро и същите може да се емитират във връзка национална или европейска значима тема) и колекционерски евромонети от благородни метали и мед, като последните ще бъдат законно платежно средство единствено на територията на Република България.
Българската национална банка дефинира дизайна на националната страна на разменните и възпоменателни евромонети, които ще емитира, както и дизайна, номиналната стойност и техническите характерности на колекционерските евромонети, които ще емитира. Количествата възпоменателни евромонети, които националните централни банки имат намерение да емитират, се утвърждават от ЕЦБ.
6. В еврозоната България няма да може да прави независимо бюджета на страната.
Поредна операция, не се връзвайте. Всяка държава-членка на еврозоната независимо взема решения за бюджетната си политика.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ