Към нов пробив в невротехнологиите
Това, което знаем за мозъка, е доста по-малко от това, което нe знаем за него. Знаем неща, свързани с преработката на тирада, на слухово и на образно усещане. Определено не може да кажем по какъв начин се конструира мисъл, възприятие, по какъв начин се синтезира облик, аромат, усет.
Това са огромни отворени въпроси. Наясно сме с съответни неща, свързани с неврологични заболявания и неврохирургични проблеми, които може да се повлияват - споделя доцент доктор Димитър Проданов. Поводът за срещата с учения е идното основаване на пробна лаборатория по невротехнологии към Института по осведомителни и информационни технологии (ИИКТ) при Българска академия на науките. Проект „ VIBraTE ” се финансира от програмата „ Хоризонт Европа ".
В лабораторията ще се следи взаимоотношението сред електродите и мозъка и ще се работи за основаването на интерфейси сред мозъка и машината. „ Новото познание ще е основа при създаването на нови генерации импланти и устройства. Този план е единствено едно семенце “, споделя доцент Проданов. Невротехнологиите са клас инженерни приложения за взаимоотношение с нервната система и предстоящите резултати по план „ VIBraTE ” ще допринесат за създаването на технологии за лекуване на неврологични болести и за основаването на ново потомство протези за незрящи или слухово увредени пациенти.
Цели на учените
С плана учените се насочват предпочитано към инвазивните интерфейси, а неинвазивните ще се развиват на по-късен стадий. Цел е да се сътвори конкурентна в интернационален проект група от учени. Тя ще си взаимодейства с българската и с европейската промишленост, само че и с европейски научни институции. Така ще се създават и ще се комерсиализират съответни приложения. „ Идеята не е да създадем чипове за хората, а да разберем по какъв начин взаимодействат клетките към вграден електрод, с цел да може да се създаде по-добра терапия против Паркинсоновата болест и някои мозъчни разстройства. Голямото предизвикателство е по-добре да се опознаят механизмите, по които действа мозъкът “.
Ползи
Този план е съгласуван с опциите на ИИКТ като българска академична институция. Той прави връзка с забавно изследователско направление, в което се влагат доста средства. Проекти в Европа (Human Brain Project), Съединени американски щати (BRAIN Initiative), Китай, Япония (MINDS Project) изследват функционалността на човешкия мозък, като основават технологии, които способстват това проучване. Технологичните решения ще оказват помощ на индивида да преодолява здравословни проблеми, да вземем за пример инсулти. Населението застарява и рехабилитацията в последната фаза на човешкия живот е във фокуса на доста проучвания. На европейско равнище има осъзната нужда да се създават такива технологии, има финансиране и по линия на планове България може да усили потенциала на свои софтуерни институции.
Гледната точка на доцент Проданов към “чипирането ”, за което се приказва в последно време:
За мен то е по-скоро тайна доктрина. Хората, които имат вяра в това, се доверяват прекомерно доста на научния ПР. Чипиране значи, че някой превъзхожда нашето познание като научна област. „ Чипирането “ към този момент е измислено, това е малкия екран, тя ни управлява. Но що се отнася до разбирането, че имплантът може да стартира да управлява държанието на индивида, това скоро няма да е допустимо, а може и в никакъв случай да не е допустимо със настоящето равнище на технологиите. Някой ден може да стане допустимо с избран тип биологични системи, за които има аналози в природата, които да вземат надзор върху страстите и базовите реакции на индивида. Контролът посредством биологични сътрудници може да е вероятен след 20-ина години, посредством чипове – евентуално ще отнеме 50-60 години.
Невротехнологиите се развиват съвсем 100 години. Един бърз взор обратно:
Първото най-просто приложение е електрокардиограмата. Проф. Вилем Ейнтховен основава електрокардиографа и прави първата ЕКГ, за което през 1924 година получава Нобелова премия. В момента неинвазивните технологии се ползват в семейството – неврошапки, посредством които може да си пуснете приятна музика, според от Алфа или Делта вълните на мозъка. В лечебен проект главното приложение са слуховите протези. При тях външен електрод подтиква избрани места във вътрешното ухо, което оказва помощ на хората да чуват. Мозъкът се учи да интерпретира сигналите и да попълня празнотите в стимулацията.
Науката продължава да учи мозъка на индивида. Докъде е стигнала:
Ако би трябвало по десетобалната система да определим напредъка: Три. Революционна стъпка би довела до стадий четири, само че към момента учените са на емпиричния стадий. Науките за мозъка не може да се сравнят с физиката, в която има доста работещи теории. Човешкият мозък е доста по-сложен обект, защото интегрира няколко разнообразни скали на всички сетива. Спомняме си събития от детството, имаме въображение, влияем се от обществото и от околната среда… Текат сложни процеси, които са несравнимо по-сложни от Теорията на относителността, лишила към 50 години за разработка.
Върху какво се работи в региона на невротехнологиите:
Продължават опитите да се направи устройство, което чете команди на мозъка: „ Паркирай колата. Отключи ключалката “. Това не е четена на мисли, а е дълъг развой, в който индивидът учи машината какво той желае тя да направи. Стивън Хокинг командваше системата с неинвазивен интерфейс. Интерфейс е даже четенето с посоката на погледа. С езика също може да се прави сходен надзор, в случай че в него се вграждат електроди, тогава с фини придвижвания може да се реализират команди. Има възможност тези технологии да са по-успешни, само че към този момент никой не може да каже това, защото е въпрос на приемане от обществото.
България губи част от научно-техническия си капацитет. Какво може да се направи:
Опитваме да преобърнем този развой. Намираме добра причина за това в просветителната система и в светогледа на хората. Инициативност и любознание са два доста значими детайла в науката, в технологиите, само че и в бизнеса. Учените в България може да ги задържим посредством положително възнаграждение и посредством познаването им в обществото. Комуникацията е доста значима. Медиите са добър медиатор.
Доц. доктор Димитър Проданов споделя позиция в центъра по нано-електроника Imec в Льовен, Белгия, който е водещ проучвателен център в региона на наноелектрониката и цифровите технологии в света. От 2008 година той стартира научна работа в Imec и организира разработки, свързани с развиването на дълбока мозъчна стимулация и записи с висока компактност от мозъка. От 2013 година е асоцииран откривател в института Neuroelectronics Research Flanders. Има разработки в изчислителната биология и лечебната модулация на мозъчната интензивност и оценката на риска на био- и нанотехнологиите. От 2009 година работи и в новата научна област Невроинформатика.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Това са огромни отворени въпроси. Наясно сме с съответни неща, свързани с неврологични заболявания и неврохирургични проблеми, които може да се повлияват - споделя доцент доктор Димитър Проданов. Поводът за срещата с учения е идното основаване на пробна лаборатория по невротехнологии към Института по осведомителни и информационни технологии (ИИКТ) при Българска академия на науките. Проект „ VIBraTE ” се финансира от програмата „ Хоризонт Европа ".
В лабораторията ще се следи взаимоотношението сред електродите и мозъка и ще се работи за основаването на интерфейси сред мозъка и машината. „ Новото познание ще е основа при създаването на нови генерации импланти и устройства. Този план е единствено едно семенце “, споделя доцент Проданов. Невротехнологиите са клас инженерни приложения за взаимоотношение с нервната система и предстоящите резултати по план „ VIBraTE ” ще допринесат за създаването на технологии за лекуване на неврологични болести и за основаването на ново потомство протези за незрящи или слухово увредени пациенти.
Цели на учените
С плана учените се насочват предпочитано към инвазивните интерфейси, а неинвазивните ще се развиват на по-късен стадий. Цел е да се сътвори конкурентна в интернационален проект група от учени. Тя ще си взаимодейства с българската и с европейската промишленост, само че и с европейски научни институции. Така ще се създават и ще се комерсиализират съответни приложения. „ Идеята не е да създадем чипове за хората, а да разберем по какъв начин взаимодействат клетките към вграден електрод, с цел да може да се създаде по-добра терапия против Паркинсоновата болест и някои мозъчни разстройства. Голямото предизвикателство е по-добре да се опознаят механизмите, по които действа мозъкът “.
Ползи
Този план е съгласуван с опциите на ИИКТ като българска академична институция. Той прави връзка с забавно изследователско направление, в което се влагат доста средства. Проекти в Европа (Human Brain Project), Съединени американски щати (BRAIN Initiative), Китай, Япония (MINDS Project) изследват функционалността на човешкия мозък, като основават технологии, които способстват това проучване. Технологичните решения ще оказват помощ на индивида да преодолява здравословни проблеми, да вземем за пример инсулти. Населението застарява и рехабилитацията в последната фаза на човешкия живот е във фокуса на доста проучвания. На европейско равнище има осъзната нужда да се създават такива технологии, има финансиране и по линия на планове България може да усили потенциала на свои софтуерни институции.
Гледната точка на доцент Проданов към “чипирането ”, за което се приказва в последно време:
За мен то е по-скоро тайна доктрина. Хората, които имат вяра в това, се доверяват прекомерно доста на научния ПР. Чипиране значи, че някой превъзхожда нашето познание като научна област. „ Чипирането “ към този момент е измислено, това е малкия екран, тя ни управлява. Но що се отнася до разбирането, че имплантът може да стартира да управлява държанието на индивида, това скоро няма да е допустимо, а може и в никакъв случай да не е допустимо със настоящето равнище на технологиите. Някой ден може да стане допустимо с избран тип биологични системи, за които има аналози в природата, които да вземат надзор върху страстите и базовите реакции на индивида. Контролът посредством биологични сътрудници може да е вероятен след 20-ина години, посредством чипове – евентуално ще отнеме 50-60 години.
Невротехнологиите се развиват съвсем 100 години. Един бърз взор обратно:
Първото най-просто приложение е електрокардиограмата. Проф. Вилем Ейнтховен основава електрокардиографа и прави първата ЕКГ, за което през 1924 година получава Нобелова премия. В момента неинвазивните технологии се ползват в семейството – неврошапки, посредством които може да си пуснете приятна музика, според от Алфа или Делта вълните на мозъка. В лечебен проект главното приложение са слуховите протези. При тях външен електрод подтиква избрани места във вътрешното ухо, което оказва помощ на хората да чуват. Мозъкът се учи да интерпретира сигналите и да попълня празнотите в стимулацията.
Науката продължава да учи мозъка на индивида. Докъде е стигнала:
Ако би трябвало по десетобалната система да определим напредъка: Три. Революционна стъпка би довела до стадий четири, само че към момента учените са на емпиричния стадий. Науките за мозъка не може да се сравнят с физиката, в която има доста работещи теории. Човешкият мозък е доста по-сложен обект, защото интегрира няколко разнообразни скали на всички сетива. Спомняме си събития от детството, имаме въображение, влияем се от обществото и от околната среда… Текат сложни процеси, които са несравнимо по-сложни от Теорията на относителността, лишила към 50 години за разработка.
Върху какво се работи в региона на невротехнологиите:
Продължават опитите да се направи устройство, което чете команди на мозъка: „ Паркирай колата. Отключи ключалката “. Това не е четена на мисли, а е дълъг развой, в който индивидът учи машината какво той желае тя да направи. Стивън Хокинг командваше системата с неинвазивен интерфейс. Интерфейс е даже четенето с посоката на погледа. С езика също може да се прави сходен надзор, в случай че в него се вграждат електроди, тогава с фини придвижвания може да се реализират команди. Има възможност тези технологии да са по-успешни, само че към този момент никой не може да каже това, защото е въпрос на приемане от обществото.
България губи част от научно-техническия си капацитет. Какво може да се направи:
Опитваме да преобърнем този развой. Намираме добра причина за това в просветителната система и в светогледа на хората. Инициативност и любознание са два доста значими детайла в науката, в технологиите, само че и в бизнеса. Учените в България може да ги задържим посредством положително възнаграждение и посредством познаването им в обществото. Комуникацията е доста значима. Медиите са добър медиатор.
Доц. доктор Димитър Проданов споделя позиция в центъра по нано-електроника Imec в Льовен, Белгия, който е водещ проучвателен център в региона на наноелектрониката и цифровите технологии в света. От 2008 година той стартира научна работа в Imec и организира разработки, свързани с развиването на дълбока мозъчна стимулация и записи с висока компактност от мозъка. От 2013 година е асоцииран откривател в института Neuroelectronics Research Flanders. Има разработки в изчислителната биология и лечебната модулация на мозъчната интензивност и оценката на риска на био- и нанотехнологиите. От 2009 година работи и в новата научна област Невроинформатика.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ