Надявам се просто да искат да крадат, а не да правят завой. Какво разбрахме за три години непрекъснати избори
Това, което става в България, е развой, който минава и през Европа. Навсякъде страните се разделят на две елементи - демократична и диктаторска. Така и ще остане, до момента в който Путин наподобява мощен, а Западът - слаб, споделя Евгений Дайнов. Как наподобява една страна, в случай че ѝ се постановат 6 избора за 3 години?
След толкоз доста избори, към този момент виждаме накъде вървят нещата в България:
ГЕРБ печели изборите, само че е изгубила близо половината си гласоподаватели сред април 2021 година и юни 2024 г.;Повечето нови партии споделят, че се борят против статуквото, само че бързо изчезват или губят огромна част от поддръжката си. Така стана с " Изправи се! Мутри вън! " на Мая Манолова и Николай Хаджигенов, продължи с " Български напредък " на Стефан Янев, с " ИТН " (ИТН) и " Продължаваме промяната " (ПП) ;Само Движение за права и свободи не се трансформира. Тя има съвсем идентичен брой гласоподаватели в целия 3-годишен интервал.
Ето къде сме през днешния ден: ГЕРБ, следвана от Движение за права и свободи. ПП-ДБ е трета, само че е изгубила огромна част от гласоподавателите си.
" Процесите в България са същите, които минават през европейската и международната общественост, леко видоизменени. Вече не сме гето, към този момент сме част от огромния свят ", споделя за Свободна Европа политологът проф. Евгений Дайнов.
Според него сега Европа, както и България, се разделят на две елементи - демократична и диктаторска, пропутинска част. " Докато Путин наподобява мощен, а Западът слаб, по този начин ще бъде ", споделя той. На изборите за Европейски парламент (ЕП) евроскептичните партии и тези, близки до Кремъл,
В поредицата от парламентарни избори социологът от " Галъп " Кънчо Стойчев вижда " опит за смяна на политическия модел и смяна на главните политически играчи ".
" Всички тези опити се оказват несполучливи, както виждаме ", споделя той.
Смяна на партиите
През април 2021 година ГЕРБ провежда постоянни избори за парламент. Те пристигнаха след всеобщите против корупцията и ръководството на ГЕРБ.
Макар партията на Бойко Борисов да завоюва, тя остана изолирана и. Това даде началото на поредност от избори през идващите години с разнообразни резултати.
Само през 2021 година българите гласоподаваха три пъти за парламент, а резултатите от тях бяха радикално разнообразни:
На 4 април - ГЕРБ-СДС завоюва първото място, а Има Такъв Народ - второто;На 11 юли - Има Такъв Народ завоюва първото място, а ГЕРБ се подреди след тях;На 14 ноември - Политическа партия завоюва първото място, ГЕРБ остана втора политическа мощ, а Има Такъв Народ - пета.
Същевременно в Народното събрание влязоха и други нови партии - на Мая Манолова и Николай Хаджигенов, която беше считана за партия на митинга. На изборите през октомври 2022 година в Народното събрание влезе и на някогашния длъжностен министър на защитата Стефан Янев . На идващите избори обаче партията не съумя да прескочи четирипроцентовата преграда.
" Времената на ясните неща свършиха, пристигна времето, в което на от ден на ден хора им е все по-малко ясно какво се случва и накъде би трябвало да вървят " - по този начин проф. Дайнов изяснява динамичната промяна на гласоподавателя от една партия към друга.
Кънчо Стойчев дефинира този развой по промяна на партиите в Народното събрание като " търсене на гласоподавателя ".
" В желанието си да види смяна, да смени омръзнали, остарели фигури от политическия живот прибягва до наивни решения, гласоподава за играчи, които най-често нито са съществени, нито имат потенциала, нито познанията, нито честността за оня прогрес, който е нужен за България ", споделя той.
Възход на националистическите партии?
Макар преди изборите някои социологически организации да предвиждаха второто място за проруската " Възраждане ", това не се реализира. При 99.31% преброени бюлетини от ЦИК партията е четвърта политическа мощ с 293 хиляди гласа - това е спад от предходните избори, когато " Възраждане " получи 358 хиляди гласа и беше трета мощ в Народното събрание.
Партията за първи път влезе в Народното събрание през ноември 2021 година със 127 хиляди гласа като седмата мощ в Народното събрание. До изборите от 9 юни тази поддръжка единствено се усилваше.
За сметка на по-ниския резултат на " Възраждане " в Народното събрание влезе нова партия - " Величие ". Според краткотрайното броене на ЦИК тя има близо 99 хиляди гласа. Според " Галъп Интернешънъл " обаче единствено една четвърт от тези гласове са пристигнали от дали своят вот преди този момент за " Възраждане ".
Партията постоянно заема радикални позиции.
Проф. Дайнов не е обезпокоен от включването на " Величие " в Народното събрание. " Не бива да бъдат подценявани, само че въпреки това, в случай че имаше малко по-висока изборна интензивност, те нямаше да влязат ", споделя той.
Избирателната интензивност на изборите от юни 2024 година по данни от екзитпола на " Галъп " към 19 часа беше 29%. За същото време на изборната интензивност е 35,1%.
Според Кънчо Стойчев " радикализацията на българското общество е неизбежна ", а това проличава точно по гласуването за партии като " Възраждане " и " Величие ".
Проф. Дайнов е на противоположното мнение - съгласно него " българите бягат от същински радикални, насилствени неща ".
Крайна спирка: ГЕРБ и Движение за права и свободи
За последните три години ГЕРБ нито един път не осъществя мандата си, въпреки да победи на три от изборите за парламент.
След реализиране на ГЕРБ поддържа ПП-ДБ в основаването на. Той обаче се разпадна през март, откакто някогашният министър председател Николай Денков , а Мария Габриел , която трябваше да заеме мястото му, поради различия сред двете партии.
Кабинетът беше подкрепян от Движение за права и свободи - единствената партия, която резервира броя на гласоподавателите си релативно постоянен по време на изборите през последните три години.
" Беше ясно, че ГЕРБ и Движение за права и свободи желаят да се докопат до властта, уповавам се просто да желаят да крадат, а не да желаят да вършат завой към Путин ", споделя проф. Дайнов.
Макар преди поредицата от избори Борисов да споделяше, че не желае да ръководи с Движение за права и свободи, наподобява това се е трансформирало и той към този момент дефинира партията като собствен сътрудник. Борисов обаче към този момент споделя, че не желае да ръководи единствено с Движение за права и свободи.
Кънчо Стойчев обаче не мисли, че това е краят. Той счита, че страната е " назад в изходната точка " от 2021 година , когато стартира поредицата от избори.
" Истината е, че надълбоко в недрата на българското общество тлее доста огромен пожар ", споделя той. Заради това съгласно него е допустимо скоро още веднъж да се стигне до избори.
Крах на изборната система
" Изборите са единственото лекарство. Това, че се случват постоянно, води до известна неустойчивост, само че методът системата да се прочиства, да прогресира, е точно през избори ", споделя Кънчо Стойчев.
Според него последващи предварителни избори са наложителни, а след тези от 9 юни той планува съставянето на държавно управление с необятна поддръжка и избран период.
" Ако българската политическа класа продължава да злоупотребява с правата и отговорностите на българските жители да излъчат ръководство на страната, доста близо сме досега, когато тази политически система ще рухне ", сподели доцент Огнян Минчев в изборното студио на Българска национална телевизия.
Според проф. Дайнов непрекъснатите избори и ниската изборна интензивност крият риск пред изборната система. Той споделя, че това дава опция на " всевъзможни добре проведени незаконни, фашистки групички да наводнят властта и да я упражняват за свои цели ".
След толкоз доста избори, към този момент виждаме накъде вървят нещата в България:
ГЕРБ печели изборите, само че е изгубила близо половината си гласоподаватели сред април 2021 година и юни 2024 г.;Повечето нови партии споделят, че се борят против статуквото, само че бързо изчезват или губят огромна част от поддръжката си. Така стана с " Изправи се! Мутри вън! " на Мая Манолова и Николай Хаджигенов, продължи с " Български напредък " на Стефан Янев, с " ИТН " (ИТН) и " Продължаваме промяната " (ПП) ;Само Движение за права и свободи не се трансформира. Тя има съвсем идентичен брой гласоподаватели в целия 3-годишен интервал.
Ето къде сме през днешния ден: ГЕРБ, следвана от Движение за права и свободи. ПП-ДБ е трета, само че е изгубила огромна част от гласоподавателите си.
" Процесите в България са същите, които минават през европейската и международната общественост, леко видоизменени. Вече не сме гето, към този момент сме част от огромния свят ", споделя за Свободна Европа политологът проф. Евгений Дайнов.
Според него сега Европа, както и България, се разделят на две елементи - демократична и диктаторска, пропутинска част. " Докато Путин наподобява мощен, а Западът слаб, по този начин ще бъде ", споделя той. На изборите за Европейски парламент (ЕП) евроскептичните партии и тези, близки до Кремъл,
В поредицата от парламентарни избори социологът от " Галъп " Кънчо Стойчев вижда " опит за смяна на политическия модел и смяна на главните политически играчи ".
" Всички тези опити се оказват несполучливи, както виждаме ", споделя той.
Смяна на партиите
През април 2021 година ГЕРБ провежда постоянни избори за парламент. Те пристигнаха след всеобщите против корупцията и ръководството на ГЕРБ.
Макар партията на Бойко Борисов да завоюва, тя остана изолирана и. Това даде началото на поредност от избори през идващите години с разнообразни резултати.
Само през 2021 година българите гласоподаваха три пъти за парламент, а резултатите от тях бяха радикално разнообразни:
На 4 април - ГЕРБ-СДС завоюва първото място, а Има Такъв Народ - второто;На 11 юли - Има Такъв Народ завоюва първото място, а ГЕРБ се подреди след тях;На 14 ноември - Политическа партия завоюва първото място, ГЕРБ остана втора политическа мощ, а Има Такъв Народ - пета.
Същевременно в Народното събрание влязоха и други нови партии - на Мая Манолова и Николай Хаджигенов, която беше считана за партия на митинга. На изборите през октомври 2022 година в Народното събрание влезе и на някогашния длъжностен министър на защитата Стефан Янев . На идващите избори обаче партията не съумя да прескочи четирипроцентовата преграда.
" Времената на ясните неща свършиха, пристигна времето, в което на от ден на ден хора им е все по-малко ясно какво се случва и накъде би трябвало да вървят " - по този начин проф. Дайнов изяснява динамичната промяна на гласоподавателя от една партия към друга.
Кънчо Стойчев дефинира този развой по промяна на партиите в Народното събрание като " търсене на гласоподавателя ".
" В желанието си да види смяна, да смени омръзнали, остарели фигури от политическия живот прибягва до наивни решения, гласоподава за играчи, които най-често нито са съществени, нито имат потенциала, нито познанията, нито честността за оня прогрес, който е нужен за България ", споделя той.
Възход на националистическите партии?
Макар преди изборите някои социологически организации да предвиждаха второто място за проруската " Възраждане ", това не се реализира. При 99.31% преброени бюлетини от ЦИК партията е четвърта политическа мощ с 293 хиляди гласа - това е спад от предходните избори, когато " Възраждане " получи 358 хиляди гласа и беше трета мощ в Народното събрание.
Партията за първи път влезе в Народното събрание през ноември 2021 година със 127 хиляди гласа като седмата мощ в Народното събрание. До изборите от 9 юни тази поддръжка единствено се усилваше.
За сметка на по-ниския резултат на " Възраждане " в Народното събрание влезе нова партия - " Величие ". Според краткотрайното броене на ЦИК тя има близо 99 хиляди гласа. Според " Галъп Интернешънъл " обаче единствено една четвърт от тези гласове са пристигнали от дали своят вот преди този момент за " Възраждане ".
Партията постоянно заема радикални позиции.
Проф. Дайнов не е обезпокоен от включването на " Величие " в Народното събрание. " Не бива да бъдат подценявани, само че въпреки това, в случай че имаше малко по-висока изборна интензивност, те нямаше да влязат ", споделя той.
Избирателната интензивност на изборите от юни 2024 година по данни от екзитпола на " Галъп " към 19 часа беше 29%. За същото време на изборната интензивност е 35,1%.
Според Кънчо Стойчев " радикализацията на българското общество е неизбежна ", а това проличава точно по гласуването за партии като " Възраждане " и " Величие ".
Проф. Дайнов е на противоположното мнение - съгласно него " българите бягат от същински радикални, насилствени неща ".
Крайна спирка: ГЕРБ и Движение за права и свободи
За последните три години ГЕРБ нито един път не осъществя мандата си, въпреки да победи на три от изборите за парламент.
След реализиране на ГЕРБ поддържа ПП-ДБ в основаването на. Той обаче се разпадна през март, откакто някогашният министър председател Николай Денков , а Мария Габриел , която трябваше да заеме мястото му, поради различия сред двете партии.
Кабинетът беше подкрепян от Движение за права и свободи - единствената партия, която резервира броя на гласоподавателите си релативно постоянен по време на изборите през последните три години.
" Беше ясно, че ГЕРБ и Движение за права и свободи желаят да се докопат до властта, уповавам се просто да желаят да крадат, а не да желаят да вършат завой към Путин ", споделя проф. Дайнов.
Макар преди поредицата от избори Борисов да споделяше, че не желае да ръководи с Движение за права и свободи, наподобява това се е трансформирало и той към този момент дефинира партията като собствен сътрудник. Борисов обаче към този момент споделя, че не желае да ръководи единствено с Движение за права и свободи.
Кънчо Стойчев обаче не мисли, че това е краят. Той счита, че страната е " назад в изходната точка " от 2021 година , когато стартира поредицата от избори.
" Истината е, че надълбоко в недрата на българското общество тлее доста огромен пожар ", споделя той. Заради това съгласно него е допустимо скоро още веднъж да се стигне до избори.
Крах на изборната система
" Изборите са единственото лекарство. Това, че се случват постоянно, води до известна неустойчивост, само че методът системата да се прочиства, да прогресира, е точно през избори ", споделя Кънчо Стойчев.
Според него последващи предварителни избори са наложителни, а след тези от 9 юни той планува съставянето на държавно управление с необятна поддръжка и избран период.
" Ако българската политическа класа продължава да злоупотребява с правата и отговорностите на българските жители да излъчат ръководство на страната, доста близо сме досега, когато тази политически система ще рухне ", сподели доцент Огнян Минчев в изборното студио на Българска национална телевизия.
Според проф. Дайнов непрекъснатите избори и ниската изборна интензивност крият риск пред изборната система. Той споделя, че това дава опция на " всевъзможни добре проведени незаконни, фашистки групички да наводнят властта и да я упражняват за свои цели ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ