Това, което през години се вижда, е, че има известна

Това, което през години се вижда, е, че има известна ножица сред данните на Центъра за проучване на демокрацията и полицейските данни. Има внезапен спад на закононарушенията и това е наклонност в целия Европейски съюз.

Това съобщи специалистът в Центъра за проучване на демокрацията Тихомир Безлов на конференция, отдадена на противодействието на битовата престъпност в България и повишение на гражданската информираност.

Безлов регистрира, че има спад на битовите закононарушения с 2.1% съгласно полицейската статистика, 4.7% спад на убийствата, 7.1% спад на обири на МПС. Промените в технологиите е главен спад на престъпността, само че най-големият фактор за България, посредством който спада престъпността, е демографският фактор, изясни Безлов. Другият фактор за понижаване на престъпността е безработицата при младите мъже.

Безлов уточни, че несъмнено имаме много важен спад на битовата престъпност, само че има огромни районни разлики. София се подрежда на 3-то място по боязън на хората да се разхождат късно вечер, а Бургас се подрежда на 27-о място в класацията от 130-140 европейски страни. Новата тематика, върху която си заслужава да се концентрират службите, е районните разлики. Проблемът е, че не могат да се изследват в елементи, тъй като е доста скъпо, акцентира Тихомир Безлов.

Той посочи, че в някои области на страната има много огромни разлики в районните ръководства. Престъпността е по-висока в столицата и огромните градове, само че чувството за неустановеност е по-силно в по-малките обитаеми места. Най-засегнати от битовата престъпност са най-големите градове и доста по-малко градовете с под 30 000 души, като се изключи селата, сподели още Безлов.

През 2019 година над 60% от жертвите на закононарушения не са декларирали терзанията си в полицията. Единният европейски номер 112 е измежду най-често употребяваните телефони и способи за връзка с полицията от страна на хората, когато са станали жертва на принуждение. Недоверието на хората в полицията е поради неналичието на противоположна връзка за следствието, бягство на институциите да се накаже причинителят, неналичието на задоволително отчетност и бистрота на локално равнище и незадоволително самодейни ограничения за поощряване на съобщаването.

По данните на Евробарометър българската полиция се радва на малко по-голямо доверие след 2018 година, в сравнение с съмнение. Ниско обаче остава доверието в институциите. Около 41-45% от хората имат вяра на полицията в България, до момента в който 71% от жителите на Европейски Съюз имат вяра в органите на реда.