Домът на Димитър Димов разкрива всестранните му таланти
Това, което прави Димов друг, е по-скоро неговата всестранна талантлива и развита персона. Всеки публицист е надарен по своему. Димов е бил извънредно работоспособен и в това време е бил доста непретенциозен, в никакъв случай не се е представял като нещо кой знае какво. Понякога самичък си е казвал „ аз публицист ли съм ”, тъй като той е считал това като неразривна част от своето всекидневие – да написа.
Така стартира разказът за живота на огромния български публицист Димитър Димов, на Милена Катошева, основен организатор на Къща-музей „ Димитър Димов “ в изявление за БГНЕС.
Домът, в който Димов прекарва последните 12 години от живота си, разкрива извънредно забавни обстоятелства за писателя. „ Това е негово персонално жилище - той си го купува и се трансформира в музей три години след неговата гибел. Той умира през 1966 година и още незабавно се взима решение този дом да бъде трансфорат в музей, само че минават няколко години, с цел да се уредят всички административни документи ”, споделя Катошева и добавя, че през 1969 година апартаментът е разгласен за Къща-музей на писателя Димитър Димов, а през 1976 година, когато се основава Националния музей на българската литература, /сега Национален книжовен музей/, тази къща влиза в неговата конструкция, както е и до през днешния ден. Едва към края на 80-те години къщата се отваря за гости, най-много за възпитаници.
Домът на писателя изобилства от персонални движимости, в това число и целият му списък. „ Тук се пази целият списък на Димитър Димов – фотоси, кореспонденции, цялата му библиотека с над 3000 тома. В домът му има материали с Брайловата писменост за хората със зрителни увреждания ”, споделя уредничката. Интересен е и портрет на писателя, основан персонално от художника Георги Даскалов.
А през днешния ден домът на Димов пази атмосферата си такава, каквато той я е оставил. „ Все отново има леки промени, само че тук са неговите мебели, неговата библиотека, пишещата машина, лабораторията му по химия, физика, радиотехника, снимка. Като за един любител-фотограф неговата инсталация е сносно поддържана – имал е няколко фотоапарата. Първият си фотоапарат той получава в гимназията като подарък от родителите си и по-късно си купува и други ”, изясни тя.
Легендарният създател е имал и доста разнородни занимания и ползи. „ Той е освен публицист, само че и академик, професор по анатомия на домашните животни, тъй че се е занимавал с научна активност през целия си живот. Наред с писането на трите си романа, разкази и пътеписи, е преподавал е в университетите в София и Пловдив ".
Още един забавен факт е, че той е обожавал да кара, и то във времена, в които шофирането не е било толкоз постоянно, колкото е през днешния ден. „ Имал е една волга, която е карал ”, споделя Катошева и добавя, че Димов е бил и доста добър художник.
Най-съкровената фантазия на писателя е била да.. отиде до Аржентина. „ Той е желал да отиде и в Аржентина, само че по този начин и не е съумял. Димов пътува до Чили през 1954 година дружно с Никола Фурнаджиев за годишнина от рождението на Пабло Неруда. Така един тип той реализира до някаква степен фантазията си да отиде в Южна Америка ”.
Още от ученическите си години Димов се е вълнувал от всичко и очевидно са му идвали такива хрумвания и сюжети, че съумява да издаде три извънредно сполучливи и харесвани романи. „ Знаем първият разказ на Димов - „ Поручик Бенц ”, само че за него имаме най-оскъдна информация. Писал го е, когато е бил ветеринарен доктор и пътува от град на град. Дори не знаем от кое място тъкмо е пристигнала концепцията. Бил е доста бдителен и доста се е вълнувал от това, което става към него, евентуално тази заложба да разказва това, което вижда, му е помогнала ”.
Днес романа „ Тютюн ” се радва на съживен интерес от страна на възпитаници, само че и от родителите им. „ Изключително добра оценка дават децата и го четат с интерес. Интересен факт е, че в Турция романът „ Тютюн “ изживява подем и много постоянно се преиздава ".Романът „ Осъдени души ” постоянно се сочи като най-хубавият разказ, написан от чужденец, за испанската гражданска войник
а, споделя още Катошева. „ Това, което го въодушевява, е че той отпътува на специализация в Мадрид. Там се среща с доста хора, измежду които са и монаси от йезуитския медал, и тогава се възпламенява по тези проблеми. Тогава съчинява тази история, която написа още в Беломорието, тъй като е извикан там ". Димов написа романа си на листа с формат А4, разрязани на две, като е употребявал най-вече молив.
С романите си „ Осъдени души ” и „ Тютюн ” Димов получава премията за разказ на годината. " Романът „ Осъдени души ” е доста добре признат от критиците, само че това не се случва с романа „ Тютюн ”, тъй като му постановат да го преработи, да вкара още герои в другата сюжетна линия, което не му се отразява доста добре ”, споделя Катошева и добавя, че на писателя е коствало доста, с цел да преработи този разказ./БГНЕС
Така стартира разказът за живота на огромния български публицист Димитър Димов, на Милена Катошева, основен организатор на Къща-музей „ Димитър Димов “ в изявление за БГНЕС.
Домът, в който Димов прекарва последните 12 години от живота си, разкрива извънредно забавни обстоятелства за писателя. „ Това е негово персонално жилище - той си го купува и се трансформира в музей три години след неговата гибел. Той умира през 1966 година и още незабавно се взима решение този дом да бъде трансфорат в музей, само че минават няколко години, с цел да се уредят всички административни документи ”, споделя Катошева и добавя, че през 1969 година апартаментът е разгласен за Къща-музей на писателя Димитър Димов, а през 1976 година, когато се основава Националния музей на българската литература, /сега Национален книжовен музей/, тази къща влиза в неговата конструкция, както е и до през днешния ден. Едва към края на 80-те години къщата се отваря за гости, най-много за възпитаници.
Домът на писателя изобилства от персонални движимости, в това число и целият му списък. „ Тук се пази целият списък на Димитър Димов – фотоси, кореспонденции, цялата му библиотека с над 3000 тома. В домът му има материали с Брайловата писменост за хората със зрителни увреждания ”, споделя уредничката. Интересен е и портрет на писателя, основан персонално от художника Георги Даскалов.
А през днешния ден домът на Димов пази атмосферата си такава, каквато той я е оставил. „ Все отново има леки промени, само че тук са неговите мебели, неговата библиотека, пишещата машина, лабораторията му по химия, физика, радиотехника, снимка. Като за един любител-фотограф неговата инсталация е сносно поддържана – имал е няколко фотоапарата. Първият си фотоапарат той получава в гимназията като подарък от родителите си и по-късно си купува и други ”, изясни тя.
Легендарният създател е имал и доста разнородни занимания и ползи. „ Той е освен публицист, само че и академик, професор по анатомия на домашните животни, тъй че се е занимавал с научна активност през целия си живот. Наред с писането на трите си романа, разкази и пътеписи, е преподавал е в университетите в София и Пловдив ".
Още един забавен факт е, че той е обожавал да кара, и то във времена, в които шофирането не е било толкоз постоянно, колкото е през днешния ден. „ Имал е една волга, която е карал ”, споделя Катошева и добавя, че Димов е бил и доста добър художник.
Най-съкровената фантазия на писателя е била да.. отиде до Аржентина. „ Той е желал да отиде и в Аржентина, само че по този начин и не е съумял. Димов пътува до Чили през 1954 година дружно с Никола Фурнаджиев за годишнина от рождението на Пабло Неруда. Така един тип той реализира до някаква степен фантазията си да отиде в Южна Америка ”.
Още от ученическите си години Димов се е вълнувал от всичко и очевидно са му идвали такива хрумвания и сюжети, че съумява да издаде три извънредно сполучливи и харесвани романи. „ Знаем първият разказ на Димов - „ Поручик Бенц ”, само че за него имаме най-оскъдна информация. Писал го е, когато е бил ветеринарен доктор и пътува от град на град. Дори не знаем от кое място тъкмо е пристигнала концепцията. Бил е доста бдителен и доста се е вълнувал от това, което става към него, евентуално тази заложба да разказва това, което вижда, му е помогнала ”.
Днес романа „ Тютюн ” се радва на съживен интерес от страна на възпитаници, само че и от родителите им. „ Изключително добра оценка дават децата и го четат с интерес. Интересен факт е, че в Турция романът „ Тютюн “ изживява подем и много постоянно се преиздава ".Романът „ Осъдени души ” постоянно се сочи като най-хубавият разказ, написан от чужденец, за испанската гражданска войник
а, споделя още Катошева. „ Това, което го въодушевява, е че той отпътува на специализация в Мадрид. Там се среща с доста хора, измежду които са и монаси от йезуитския медал, и тогава се възпламенява по тези проблеми. Тогава съчинява тази история, която написа още в Беломорието, тъй като е извикан там ". Димов написа романа си на листа с формат А4, разрязани на две, като е употребявал най-вече молив.
С романите си „ Осъдени души ” и „ Тютюн ” Димов получава премията за разказ на годината. " Романът „ Осъдени души ” е доста добре признат от критиците, само че това не се случва с романа „ Тютюн ”, тъй като му постановат да го преработи, да вкара още герои в другата сюжетна линия, което не му се отразява доста добре ”, споделя Катошева и добавя, че на писателя е коствало доста, с цел да преработи този разказ./БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ