Незрящи катерачи покоряват Хималаите СНИМКИ
Това, което отличава Калинка и Виктор Асенови от хилядите симпатични влюбени двойкиq е решимостта да потвърдят, че няма невъзможни неща. Планините са техен парадайс - усещат аромата на снега и високите върхове, макар че не могат да ги видят. Двамата незрящи са въодушевяващ образец за това по какъв начин се преследва фантазия. Виктор е приключил семестриално обществена педагогика и сега работи. Калинка следва логика на психиката, следва <210> магистратура. А катеренето е ударната доза адреналин, без която не могат.
Калинка и Виктор последователно навлизат в пещерното дело. Двамата са скачали и с парашут, тя даже е пилотирала аероплан. Пробвали са езда, пукотевица с лък и още какво ли не. Участвали са и в надпреварите Legion Run. Сериозните им занимания обаче остават спелеологията и катеренето. Семейството работи по дела, целящи да покажат, че всеки човешки минус е реализуем и в действителност може да е преимущество и претекст да постигаш повече. Обожават планината, където се усещат равни на всички останали.
Последното им премеждие в компанията на кучетата водачи - пясъчните лабрадори Идалго и Карма е трекинг в Хималаите в региона на Анапурна, там качват до 5020 метра надморска височина.
Убедили се, че да усетиш планината е елементарно - всеки от върховете, край които минали, имал лична сила. Всеки изтърколен камък показвал къде зее бездна.
Най-ярките им мемоари са от първия височинен лагер на връх Тиличо 4950 м. Сгушени в палатката с кучетата слушали грохота на лавините от близките скатове и безусловно „ виждали ” върховете в близост. Една мисъл не им давала мира: по какъв начин ще се оправят отсега нататък и дали в миналото ще преминат от равнище трекинг към съществено катерене. Разбрахме, че в случай че държиш крепко задачата си, всичко е допустимо - рано или късно ще сме в тия планини, с цел да катерим съществени върхове, просто е нужно доста неизменност, изяснява младата психоложка.
Калинка е била на доста места по света - от Сибир до Щатите. Непал ги заредил с позитивизъм, че могат да се приспособяват добре на всички места. Когато видели по какъв начин хората със зрителни проблеми там се оправят - без никакви тротоари по улиците, без светофари, без правила за придвижване по пътищата, без кучета водачи, единствено с по един бял бастун, се зарекли, че в никакъв случай няма да мрънкат - нито за кривите плочки на тротоара, нито за неговорещия рейс, нито за неписукащия светофар. Ако един незрящ човек желае да е адаптивен, би трябвало да може да се оправя без изкуствени помощни средства. Удобствата са добре пристигнали, само че хъсът да се справяш самичък е наложителен, уверени са Калинка и Виктор. Двамата се борят за налична среда на незрящите в България.
Всяко преодоляно предизвикателство те прави по-уверен. Върховете са цели, които с времето стават все по-високи, изискват все по-солидна подготовка, споделя Калинка. За нея катеренето е късмет да погледнеш от високо на проблемите.
С Виктор са отличен тандем, дружно са към този момент осма година и са преодолели доста компликации. Наясно са, че не могат един без различен, връзката сред тях е извънредно мощна. Имат проекти за дете, само че Калина е единствено на 21, а едно бебе би я извадило от графика за не повече от година. След това ще вървят дружно по планините.
В началото желали да потвърдят на света, че хората с увреждания могат доста неща, считани за невъзможниq и че границите са в главите на хората. Сега ревизират до каква степен и по какъв начин могат да се качат на идващото ходило - техничното катерене, в това число във висока планина, което е тяхна по-далечна цел. И на 2000 м надморска височина има сложни стени, по-сложни от някои шестхилядници в Хималаите. Едно зимно нанагорнище на стените на Мальовица и Вихрен си е положително предизвикателство, само че желае доста време и старания. Затова упражняват настойчиво, натрупат опит. Във всяка свободна минута Калинка е на катерачната стена в Софийския университет. Двамата упражняват по пътеката на Витоша от Княжево до Копитото под лифта, която е тяхното подготвително трасе. И мечтаят за обичаната си българска планина Пирин.
Те в никакъв случай не вършат компромис с достойнството и честността - щом си се качил на 5020 м, значи си се качил на толкоз, не на 5600. Дразнят ги писанията, че в Хималаите са създали нещо извънредно. Беше отличен опит като адаптация за кучетата, като контакти в тази просвета, много друга от нашата. Влюбихме се в тази страна. На летището в Катманду изгубих камъче от гривната си, тъй че няма къде да бягаме, връщането ни е предизвестено, споделя Калинка.
Изчислили са, че им предстоят най-малко 7 години, до момента в който стъпят на връх над осем хиляди метра. Наясно са с компликациите и с неналичието на гаранции да изкачат който и да е осемхилядник без О2 и носач. Има незрящи на Запад, от които може да почерпят опит. Но няма да вършат взаимни отстъпки с честността, даже в името на най-желаните цели. На сватбата им всяка маса на гостите носела име на връх с концепция да бъде изкачен. На Калина и Виктор се паднал Джомолунгма.
Къде се виждат след 10 години? Едно е несъмнено - не на работа в офис, противопоказно ми е, смее се Калинка. Мечтае за изследователска работа, обвързвана с логиката на психиката. Със сигурност ще живеят отвън града, ще продължат тренировките и катеренето. Без цели животът е неправилен, а колкото по-висока е задачата, толкоз по-високо можеш да стигнеш, цитира Калинка обичана своя учителка.
Калинка и Виктор последователно навлизат в пещерното дело. Двамата са скачали и с парашут, тя даже е пилотирала аероплан. Пробвали са езда, пукотевица с лък и още какво ли не. Участвали са и в надпреварите Legion Run. Сериозните им занимания обаче остават спелеологията и катеренето. Семейството работи по дела, целящи да покажат, че всеки човешки минус е реализуем и в действителност може да е преимущество и претекст да постигаш повече. Обожават планината, където се усещат равни на всички останали.
Последното им премеждие в компанията на кучетата водачи - пясъчните лабрадори Идалго и Карма е трекинг в Хималаите в региона на Анапурна, там качват до 5020 метра надморска височина.
Убедили се, че да усетиш планината е елементарно - всеки от върховете, край които минали, имал лична сила. Всеки изтърколен камък показвал къде зее бездна.
Най-ярките им мемоари са от първия височинен лагер на връх Тиличо 4950 м. Сгушени в палатката с кучетата слушали грохота на лавините от близките скатове и безусловно „ виждали ” върховете в близост. Една мисъл не им давала мира: по какъв начин ще се оправят отсега нататък и дали в миналото ще преминат от равнище трекинг към съществено катерене. Разбрахме, че в случай че държиш крепко задачата си, всичко е допустимо - рано или късно ще сме в тия планини, с цел да катерим съществени върхове, просто е нужно доста неизменност, изяснява младата психоложка.
Калинка е била на доста места по света - от Сибир до Щатите. Непал ги заредил с позитивизъм, че могат да се приспособяват добре на всички места. Когато видели по какъв начин хората със зрителни проблеми там се оправят - без никакви тротоари по улиците, без светофари, без правила за придвижване по пътищата, без кучета водачи, единствено с по един бял бастун, се зарекли, че в никакъв случай няма да мрънкат - нито за кривите плочки на тротоара, нито за неговорещия рейс, нито за неписукащия светофар. Ако един незрящ човек желае да е адаптивен, би трябвало да може да се оправя без изкуствени помощни средства. Удобствата са добре пристигнали, само че хъсът да се справяш самичък е наложителен, уверени са Калинка и Виктор. Двамата се борят за налична среда на незрящите в България.
Всяко преодоляно предизвикателство те прави по-уверен. Върховете са цели, които с времето стават все по-високи, изискват все по-солидна подготовка, споделя Калинка. За нея катеренето е късмет да погледнеш от високо на проблемите.
С Виктор са отличен тандем, дружно са към този момент осма година и са преодолели доста компликации. Наясно са, че не могат един без различен, връзката сред тях е извънредно мощна. Имат проекти за дете, само че Калина е единствено на 21, а едно бебе би я извадило от графика за не повече от година. След това ще вървят дружно по планините.
В началото желали да потвърдят на света, че хората с увреждания могат доста неща, считани за невъзможниq и че границите са в главите на хората. Сега ревизират до каква степен и по какъв начин могат да се качат на идващото ходило - техничното катерене, в това число във висока планина, което е тяхна по-далечна цел. И на 2000 м надморска височина има сложни стени, по-сложни от някои шестхилядници в Хималаите. Едно зимно нанагорнище на стените на Мальовица и Вихрен си е положително предизвикателство, само че желае доста време и старания. Затова упражняват настойчиво, натрупат опит. Във всяка свободна минута Калинка е на катерачната стена в Софийския университет. Двамата упражняват по пътеката на Витоша от Княжево до Копитото под лифта, която е тяхното подготвително трасе. И мечтаят за обичаната си българска планина Пирин.
Те в никакъв случай не вършат компромис с достойнството и честността - щом си се качил на 5020 м, значи си се качил на толкоз, не на 5600. Дразнят ги писанията, че в Хималаите са създали нещо извънредно. Беше отличен опит като адаптация за кучетата, като контакти в тази просвета, много друга от нашата. Влюбихме се в тази страна. На летището в Катманду изгубих камъче от гривната си, тъй че няма къде да бягаме, връщането ни е предизвестено, споделя Калинка.
Изчислили са, че им предстоят най-малко 7 години, до момента в който стъпят на връх над осем хиляди метра. Наясно са с компликациите и с неналичието на гаранции да изкачат който и да е осемхилядник без О2 и носач. Има незрящи на Запад, от които може да почерпят опит. Но няма да вършат взаимни отстъпки с честността, даже в името на най-желаните цели. На сватбата им всяка маса на гостите носела име на връх с концепция да бъде изкачен. На Калина и Виктор се паднал Джомолунгма.
Къде се виждат след 10 години? Едно е несъмнено - не на работа в офис, противопоказно ми е, смее се Калинка. Мечтае за изследователска работа, обвързвана с логиката на психиката. Със сигурност ще живеят отвън града, ще продължат тренировките и катеренето. Без цели животът е неправилен, а колкото по-висока е задачата, толкоз по-високо можеш да стигнеш, цитира Калинка обичана своя учителка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ