Български капитали изтичат в чужбина frognews.bg
Това сподели за „ БАНКЕРЪ ” проф. Гарабед Минасян, икономист от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките и някогашен подуправител на Българска народна банка.
За съпоставяне през 2020-2021 година от България са изтекли 14.5 милиарда евро, подсети той.
Това са пари, които са направени у нас и се изнасят зад граница. За същия интервал притокът на задгранични капитали е 8.5 милиарда.
За интервала 2010-2020-та чистият приток на задграничен капитал се прави оценка на 13 милиарда евро, до момента в който съвкупното чисто приключване на български капитал в чужбина е 37 милиарда евро, т.е. близо три пъти повече.
В исторически аспект до 2009 година притокът на задграничен капитал надвишава сензитивно приключването на локален капитал. Ситуацията обаче се промени и през днешния ден най-бедната страна в Европейски Съюз е дълготраен чист експортьор на капитали.
Минасян е уверен, че капиталовият климат в страната за последните години се утежнява и това води както до отлив на задгранични вложения, по този начин и до източване на български капитали зад граница.
Изтичането на подобен несъразмерно огромен локален капитал, съгласно Минасян, се дължи основно на четири съществени аргументи.
Първо, настоящият към този момент съвсем четвърт век паричен съвет допуска акумулиране на прекомерно огромни интернационалните валутни запаси, които (в сходство със Закона за БНБ) следва да се поддържат (инвестират) в страни с кредитен рейтинг ААА или АА.
В края на 2009 година Българска народна банка регистрира такива запаси от 25 милиарда лв., до момента в който в края на 2020-та те са към този момент 60 милиарда. Преобладаващата част от тях се поддържат в чужбина.
Второ, икономическият и капиталов климат у нас през обсъждания интервал е неподходящ и се утежнява, заради което от ден на ден локални частни вложители се ориентират към вложения зад граница.
Въздържането на локалните вложители от дълготрайни вложения води до акумулиране на неизползвани финансови запаси в локалните търговски банки, които също се изнасят в чужбина.
Показателно е, че през последните четири години средногодишните лихвени проценти по краткосрочните заеми в България надвишават (нерядко чувствително) тези по дълготрайните. Търсенето на дълготрайни заеми е прекомерно ниско, а доминира търсенето на краткосрочни, чиято функционалност е да обезпечават обикновено протичане на настоящото произвеждане.
Трето, обществените вложения са на прекомерно ниско ниво. Те не допускат готовност на свободните капиталови запаси, които се насочват към реализация в чужбина.
Ниското ниво на обществени вложения поддържа обществените услуги на незадоволително равнище, което в допълнение отблъсква вложителите.
Четвърто, в страната се натрупват капитали с неразбираем генезис (криминални или от сивата икономика), чиито притежатели се стремят да ги изнесат в чужбина.
За съпоставяне през 2020-2021 година от България са изтекли 14.5 милиарда евро, подсети той.
Това са пари, които са направени у нас и се изнасят зад граница. За същия интервал притокът на задгранични капитали е 8.5 милиарда.
За интервала 2010-2020-та чистият приток на задграничен капитал се прави оценка на 13 милиарда евро, до момента в който съвкупното чисто приключване на български капитал в чужбина е 37 милиарда евро, т.е. близо три пъти повече.
В исторически аспект до 2009 година притокът на задграничен капитал надвишава сензитивно приключването на локален капитал. Ситуацията обаче се промени и през днешния ден най-бедната страна в Европейски Съюз е дълготраен чист експортьор на капитали.
Минасян е уверен, че капиталовият климат в страната за последните години се утежнява и това води както до отлив на задгранични вложения, по този начин и до източване на български капитали зад граница.
Изтичането на подобен несъразмерно огромен локален капитал, съгласно Минасян, се дължи основно на четири съществени аргументи.
Първо, настоящият към този момент съвсем четвърт век паричен съвет допуска акумулиране на прекомерно огромни интернационалните валутни запаси, които (в сходство със Закона за БНБ) следва да се поддържат (инвестират) в страни с кредитен рейтинг ААА или АА.
В края на 2009 година Българска народна банка регистрира такива запаси от 25 милиарда лв., до момента в който в края на 2020-та те са към този момент 60 милиарда. Преобладаващата част от тях се поддържат в чужбина.
Второ, икономическият и капиталов климат у нас през обсъждания интервал е неподходящ и се утежнява, заради което от ден на ден локални частни вложители се ориентират към вложения зад граница.
Въздържането на локалните вложители от дълготрайни вложения води до акумулиране на неизползвани финансови запаси в локалните търговски банки, които също се изнасят в чужбина.
Показателно е, че през последните четири години средногодишните лихвени проценти по краткосрочните заеми в България надвишават (нерядко чувствително) тези по дълготрайните. Търсенето на дълготрайни заеми е прекомерно ниско, а доминира търсенето на краткосрочни, чиято функционалност е да обезпечават обикновено протичане на настоящото произвеждане.
Трето, обществените вложения са на прекомерно ниско ниво. Те не допускат готовност на свободните капиталови запаси, които се насочват към реализация в чужбина.
Ниското ниво на обществени вложения поддържа обществените услуги на незадоволително равнище, което в допълнение отблъсква вложителите.
Четвърто, в страната се натрупват капитали с неразбираем генезис (криминални или от сивата икономика), чиито притежатели се стремят да ги изнесат в чужбина.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ