Андреана Атанасова: 5G мрежите отпаднаха от Плана за възстановяване, готви се държавен телеком
Това сподели ръководителят на Управителния съвет на Алианса на софтуерната промишленост
Премахването на вложенията за развиване на 5G от българския проект за възобновяване може да докара до значително закъснение на страната ни от общото софтуерно развиване в Европа и света, споделя ръководителят на Управителния съвет на Алианса на софтуерната промишленост пред.
- Изненадани ли сте от смяната в българския проект за възобновяване и отпадането на финансирането за 5G мрежите, г-жо Атанасова?
- Определено съм сюрпризирана освен аз, само че и цялата телекомуникационна и софтуерна промишленост. Разгръщането на 5G мрежи е главен приоритет на Европейския съюз, който още през 2016 година одобри стратегически документ “5G за Европа: План за действие”, който цели координирано въвеждане на 5G в страните от Европейски Съюз. Неслучайно в насоките към страните членки по отношение на Механизма за възобновяване и резистентност е посочено, че непрекъсваемата 5G съгласуваност е основна за възобновяване на стопанските системи след рецесията. Включването на този детайл в Националния проект за възобновяване и резистентност беше извънредно положително признат от Европейската комисия и неговото унищожаване може да докара до значително закъснение на България от общото софтуерно развиване в Европа и света.
- Какво в действителност се трансформира?
- Сменя се кардинално концепцията за обезпечаване на бързо и добре планувано покритие на територията на цялата страна с високосно широколентови мрежи. В първичния вид на плана беше заложено създаване на пасивна инфраструктура за 5G мрежи по главните пътни коридори, която също като транспортните автомагистрали обезпечава бърза информационна съгласуваност на територията на цялата страна.
Така във всички райони, употребявайки съществуващи уреди и изграждайки нови, се основава опция за разрастване на мрежи с доста огромен потенциал освен в урбанизирани територии, само че и в 500 едва обитаеми и отдалечени места, където се обезпечава достъп до широколентови услуги на 200 000 семейства. Като настрана направление в този план беше планувана рационализация на съществуващата държавна Електронна съобщителна мрежа с оглед повишение на нейния потенциал.
Проектът включваше с изключение на отворения и равнопоставен достъп до инфраструктурата на всички участници, по този начин и явен модел на обмисляне, създаване и стопанисване на построената мрежа посредством нотификация на една от най-често употребяваните за подобен тип действия в Европейски Съюз скица за държавна помощ.
След публикуването на модифицираните планове през март 2022 година се оказа, че този план е изменен заради неразбираеми аргументи, защото до декември 2021 година, когато по медиите се появи информация за забележките на Европейската комисия по публично импортирания план, мнения всъщност от страна на комисията в никакъв случай не е имало. В новия вид се слага акцент в модернизацията и доизграждането на държавната мрежа до още 136 общини, като за задачата в началото плануваните средства от 98 млн. лева нарастват на 316 млн. лева за сметка на отпадането на 5G коридорите и концепцията за монтиране на слънчеви панели за зареждане на кафези в труднодостъпни региони.
Остава детайлът за създаване на широколентов достъп в едва обитаеми и отдалечени региони, в които ще бъде обезпечен достъп до 1GB съгласуваност на 300 000 души. Не излиза наяве кои са тези региони, по какъв начин са избрани, регистрирана ли е съществуващата инфраструктура и опцията за нейното преизползване, по какъв начин тъкмо е определен знакът за 300 хиляди души и какъв е ползата на операторите да употребяват опорната мрежа на администрацията, с цел да дават услуги на жителите в тези региони.
- Защо смятате, че не е добър вид страната да построи лична мрежа, откакто тя ще може да употребява и от телекомите?
- Ролята на страната, изключително на един толкоз зрял конкурентен пазар, е да основава правни и регулаторни условия за ефикасното му развиване, а не да се включва като участник в него. Съгласно годишния отчет на комисията за контролиране на известията за 2020 година у нас има регистрирани 1126 предприятия за даване на електронни мрежи и услуги, 861 от които реализират дейна активност. Вложените вложения от 397 предприятия през същата година в построяването и поддържането на публични електронни съобщителни мрежи са в размер на 429,963 млн. лева Държавата няма нито човешкия, нито финансовия запас, с цел да е ефикасен съперник на частните стопански субекти на този пазар.
- Не е ли обикновено страната да влага там, където операторите не го вършат поради липса на търговски интерес - т.е. на незадоволително търсене на услугите, от които де печелят?
- Нормално е страната да насърчи интереса не посредством вложение в създаване на държавна мрежа, а посредством основаване на удобни условия на частните вложители и вложение в обществени услуги за жителите, подкрепяне повишението на цифровите умения и търсенето на жителите.
- Държавната мрежа няма ли да им даде опция да оферират налични услуги, без да са натоварени с спомагателни разноски?
- Всяка една услуга си има цена. За да може страната да предлага тази инфраструктура на операторите, то тя би трябвало да я поддържа и модернизира. Разходите за това би трябвало да бъдат покривани или от доходи от даването ѝ или от средства от държавния бюджет. В показания план не е ясно какъв метод ще бъде определен и какъв е евентуалният интерес на операторите за потреблението на държавната мрежа.
- Не се ли притеснявате от обвинявания, че операторите желаят да получат финансиране от проекта за бизнеса си, вместо да влагат лични средства?
- Една от главните цели на Механизма за възобновяване и резистентност е да се подкрепят вложенията, които във времена на рецесии понижават фрапантно, с цел да се форсира възобновяване и да се ускори капацитетът за дълготраен напредък. Влагането на европейски средства за създаване на една пасивна инфраструктура ще освободи финансов запас на операторите, който ще се употребява за закупуване, инсталиране и стартиране в употреба на интензивно съоръжение. Това на практика води до понижаване на размера на вложената инвестиция и в последна сметка до понижаване на себестойността на услугите, които ще бъдат предлагани на крайните консуматори.
- В какъв размер са били плануваните ваучери, с които да се подтиква използването на услуги и които се отпаднали от проекта?
- Предвидените средства бяха в размер на 55 млн. лева, които да се употребяват за абонаментни схеми и крайни устройства за прилагане на високоскоростен достъп до услуги.
- Ако проектът бъде преразгледан и се върнат парите за 5G, какви средства ще бъдат вложени от телекомите и каква ще е изгодата за потребителите?
- Предишният вид на проекта беше обществено показан и необятно обсъждан в продължение на повече от една година. В поддръжка на този проект операторите публично заявиха, че се ангажират да влагат още 300 млн. лева в интензивно съоръжение и съществена мрежа, което е отразено и в оповестения вид на плана.
Премахването на вложенията за развиване на 5G от българския проект за възобновяване може да докара до значително закъснение на страната ни от общото софтуерно развиване в Европа и света, споделя ръководителят на Управителния съвет на Алианса на софтуерната промишленост пред.
- Изненадани ли сте от смяната в българския проект за възобновяване и отпадането на финансирането за 5G мрежите, г-жо Атанасова?
- Определено съм сюрпризирана освен аз, само че и цялата телекомуникационна и софтуерна промишленост. Разгръщането на 5G мрежи е главен приоритет на Европейския съюз, който още през 2016 година одобри стратегически документ “5G за Европа: План за действие”, който цели координирано въвеждане на 5G в страните от Европейски Съюз. Неслучайно в насоките към страните членки по отношение на Механизма за възобновяване и резистентност е посочено, че непрекъсваемата 5G съгласуваност е основна за възобновяване на стопанските системи след рецесията. Включването на този детайл в Националния проект за възобновяване и резистентност беше извънредно положително признат от Европейската комисия и неговото унищожаване може да докара до значително закъснение на България от общото софтуерно развиване в Европа и света.
- Какво в действителност се трансформира?
- Сменя се кардинално концепцията за обезпечаване на бързо и добре планувано покритие на територията на цялата страна с високосно широколентови мрежи. В първичния вид на плана беше заложено създаване на пасивна инфраструктура за 5G мрежи по главните пътни коридори, която също като транспортните автомагистрали обезпечава бърза информационна съгласуваност на територията на цялата страна.
Така във всички райони, употребявайки съществуващи уреди и изграждайки нови, се основава опция за разрастване на мрежи с доста огромен потенциал освен в урбанизирани територии, само че и в 500 едва обитаеми и отдалечени места, където се обезпечава достъп до широколентови услуги на 200 000 семейства. Като настрана направление в този план беше планувана рационализация на съществуващата държавна Електронна съобщителна мрежа с оглед повишение на нейния потенциал.
Проектът включваше с изключение на отворения и равнопоставен достъп до инфраструктурата на всички участници, по този начин и явен модел на обмисляне, създаване и стопанисване на построената мрежа посредством нотификация на една от най-често употребяваните за подобен тип действия в Европейски Съюз скица за държавна помощ.
След публикуването на модифицираните планове през март 2022 година се оказа, че този план е изменен заради неразбираеми аргументи, защото до декември 2021 година, когато по медиите се появи информация за забележките на Европейската комисия по публично импортирания план, мнения всъщност от страна на комисията в никакъв случай не е имало. В новия вид се слага акцент в модернизацията и доизграждането на държавната мрежа до още 136 общини, като за задачата в началото плануваните средства от 98 млн. лева нарастват на 316 млн. лева за сметка на отпадането на 5G коридорите и концепцията за монтиране на слънчеви панели за зареждане на кафези в труднодостъпни региони.
Остава детайлът за създаване на широколентов достъп в едва обитаеми и отдалечени региони, в които ще бъде обезпечен достъп до 1GB съгласуваност на 300 000 души. Не излиза наяве кои са тези региони, по какъв начин са избрани, регистрирана ли е съществуващата инфраструктура и опцията за нейното преизползване, по какъв начин тъкмо е определен знакът за 300 хиляди души и какъв е ползата на операторите да употребяват опорната мрежа на администрацията, с цел да дават услуги на жителите в тези региони.
- Защо смятате, че не е добър вид страната да построи лична мрежа, откакто тя ще може да употребява и от телекомите?
- Ролята на страната, изключително на един толкоз зрял конкурентен пазар, е да основава правни и регулаторни условия за ефикасното му развиване, а не да се включва като участник в него. Съгласно годишния отчет на комисията за контролиране на известията за 2020 година у нас има регистрирани 1126 предприятия за даване на електронни мрежи и услуги, 861 от които реализират дейна активност. Вложените вложения от 397 предприятия през същата година в построяването и поддържането на публични електронни съобщителни мрежи са в размер на 429,963 млн. лева Държавата няма нито човешкия, нито финансовия запас, с цел да е ефикасен съперник на частните стопански субекти на този пазар.
- Не е ли обикновено страната да влага там, където операторите не го вършат поради липса на търговски интерес - т.е. на незадоволително търсене на услугите, от които де печелят?
- Нормално е страната да насърчи интереса не посредством вложение в създаване на държавна мрежа, а посредством основаване на удобни условия на частните вложители и вложение в обществени услуги за жителите, подкрепяне повишението на цифровите умения и търсенето на жителите.
- Държавната мрежа няма ли да им даде опция да оферират налични услуги, без да са натоварени с спомагателни разноски?
- Всяка една услуга си има цена. За да може страната да предлага тази инфраструктура на операторите, то тя би трябвало да я поддържа и модернизира. Разходите за това би трябвало да бъдат покривани или от доходи от даването ѝ или от средства от държавния бюджет. В показания план не е ясно какъв метод ще бъде определен и какъв е евентуалният интерес на операторите за потреблението на държавната мрежа.
- Не се ли притеснявате от обвинявания, че операторите желаят да получат финансиране от проекта за бизнеса си, вместо да влагат лични средства?
- Една от главните цели на Механизма за възобновяване и резистентност е да се подкрепят вложенията, които във времена на рецесии понижават фрапантно, с цел да се форсира възобновяване и да се ускори капацитетът за дълготраен напредък. Влагането на европейски средства за създаване на една пасивна инфраструктура ще освободи финансов запас на операторите, който ще се употребява за закупуване, инсталиране и стартиране в употреба на интензивно съоръжение. Това на практика води до понижаване на размера на вложената инвестиция и в последна сметка до понижаване на себестойността на услугите, които ще бъдат предлагани на крайните консуматори.
- В какъв размер са били плануваните ваучери, с които да се подтиква използването на услуги и които се отпаднали от проекта?
- Предвидените средства бяха в размер на 55 млн. лева, които да се употребяват за абонаментни схеми и крайни устройства за прилагане на високоскоростен достъп до услуги.
- Ако проектът бъде преразгледан и се върнат парите за 5G, какви средства ще бъдат вложени от телекомите и каква ще е изгодата за потребителите?
- Предишният вид на проекта беше обществено показан и необятно обсъждан в продължение на повече от една година. В поддръжка на този проект операторите публично заявиха, че се ангажират да влагат още 300 млн. лева в интензивно съоръжение и съществена мрежа, което е отразено и в оповестения вид на плана.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ