Това, искате или не, се случва когато решите да оставите

Това, желаете или не, се случва когато решите да оставите дома си и да преследвате фантазията си
През последните 10 години живях в пет разнообразни страни, споделя Манон де Хеус (на фотографията долу). Това беше необикновено премеждие, което ме научи на доста неща, описа ми за живота, любовта, страха, за това, че образованието и самопомощта са най-важните неща в живота.
Да устроиш живота си надалеч от вкъщи, надалеч от всичко, което си знаел и в каквото си вярвал – това е най-невероятното възприятие, което можете да изпитате.

Вие, които сте от дълго време зад граница, несъмнено към този момент кимате в символ на единодушие. Сигурно ще кажете, че емигранството и пътешествията уголемяват хоризонта, че сте станали по-открити. И единствено това има значение…
Но когато си идвате за малко по родните къщи, вие не обичате да говорите за емигранството като самотност, студенина, под паника пристъпи и възприятие за виновност. Емигрантската приказка не съществува. Ето 5 неща, които се случват с вас – с тези, които сте оставили родните гнезда и сте побягнали след фантазиите си.

1. Близките ви ще бъдат опустошени.
Независимо от това какъв брой постоянно и блестящо ще разкрасявате в разказите си новия си живот, те ще бъдат опустошени. Заминаването зад граница – това е много себелюбив избор. Прекрасно е, че следвате фантазията си и че са ви стигнали духовните сили да започнете да живеете по мечтания метод (както ви се струва) по този начин, както постоянно сте желали. Но в това време ще извършите нещастни хората, които ви обичат.
Дори в случай че вашето необикновено семейство и вашите невероятни другари са ви благословили, те въпреки всичко претърпяват тежко раздялата. Защо не знаете, че е по този начин ли?

Защото те вършат всичко допустимо, с цел да скрият от вас тези усеща. Те не желаят да ви обременяват със подозрения и страхове. Не желаят там, на новата земя да си задавате въпроса: „ Какво върша въобще тук? “ Те единствено ви повтарят едно и също: „ Ако ти си благополучен и ние сме!

Моите родители направиха със себе си доста работа. Първият път, когато взех решение да избягам от Лос Анджелис те изпаднаха в потрес. Но тогава бях прекомерно заета със себе си, с цел да обръщам внимание на тяхната болежка. Но в деня, когато ме изпращаха на летището, видях в очите им такава тъга, каквато в никакъв случай не бях виждала преди. При последната ни разлъка на летището ги следих деликатно – видях фини, чупливи хора, които наподобяват с 10 година по-възрастни.

Моето премеждие е тяхното злощастие.

2. Ще се чувствате отговорни. През цялото време.

Два месеца откакто си потеглих от Лос-Анджелис, най-хубавият ми другар получи страшната диагноза рак. Опитах се да бъда до него в телефонен режим. Пишех му мейли. Но надълбоко в себе си знаех, са не са му нужни думите ми, а приятелското ми рамо. Което го няма, тъй като аз си бих камшика.

Когато 80-годишната ми баба падна по стълбите и ми се обади от болничното заведение, тя се усещаше тъжна и самотна. „ Кога ще ми дойдеш на посетители, миличка? “ – попита ме тя. Не знаех какво да отговоря…

За няколкото години, когато не бях вкъщи си, съм пропуснала сватбите на приятелите си, всичките им рождени дни. Появяването на децата им. Най-хубавите събития в живота на моите другари. И всякога ми се постановяваше да се извинявам, тъй като ме канеха на посетители, а аз не можех да отида. Когато сте в другия завършек на света нормално нямате време и пари, с цел да ходите на празненство у старите си другари. Но това е този обществен избор, който сте създали сами!

Сватбата на приятеля може би не е толкоз значимо събитие, само че по какъв начин стои въпросът с 60-годишнината на баща? Ами с церемонията по дипломирането на по-малката сестра? Кое ще изберете? Едва ли ще имате време и пари да сте и на двете значими фамилни събития.

Дори в случай че знаете, че животът си е ваш и се надявате околните да ви схванат, и те ви схващат, все едно ще се чувствате ужасяващ човек. С времето това минава. След много години всъщност…

3. Ще се чувствате много самотни.

На мен ми провървя. Почти постоянно попадах в компанията на доста забележителни хора. Никога не съм имала проблем със основаването на другарства. Лесно намирам нови познати във всеки един град.

Въпреки това ми се е случвало да съм сама някъде и тогава се усещах толкоз самотна както в никакъв случай преди да напусна родното гнездо.

Няма да не помни първата Коледа в странство. Празнувах ме със съседа по стая. И двамата се чувствахме по този начин, като че ли сме без фамилии, без жанр, без племе…На идната година чествах Рождество с едно непознато семейство. Нещо ми подсказваше, че са ме поканили от жалостивост – единствено да не съм сама в тази празнична вечер.

За да се изградят връзки, учредени на доверие, все едно с кого – е нужно време. Затова когато си стягате багажа за чужбина помнете: ще ви е належащо доста повече време, в сравнение с мислите, с цел да се сдобиете с нови същински другари. А няколко години поред няма да има с кого да си споделяте спомените или да разказвате за вас и за това по какъв начин се чувствате.

Това е като да вървиш в ново учебно заведение откакто сте се преместили с вашите. Само че по-тежко, тъй като мама и тате не са до вас.

4. Никога няма да станете тукашен.

Животът в чужбина ще ви промени. Ще се откажете от доста от старите си убеждения и вярвания, ще узнаете това, за което в никакъв случай не сте се досещали и ще станете такива, каквито не сте били преди. Това са плюсовете, а в този момент – минусите.

Колкото и да се променяте, в дълбините на своята душа вие ще се чувствате отчуждени от хората и местата, където живеете. Това е комплицирано за пояснение, само че ще има моменти, в които нетърпимо мощно ще ви се желае да позвъните вкъщи.

Вие заминавате зад граница и да, не ви е написано на челото, че сте чужденец. Но вие сте израснали не в локалното учебно заведение. Били сте възпитавани в друга просвета. Така че да станете локален на 100% – това е съвсем невероятно.

Ще намерите своя нов дом в новата страна и това ще запълни до известна степен празнотата във вас. Но постоянно ще ви липсват корените и историята. Никога няма да бъдете „ собствен ” на 100%, колкото и да се стараете.

Ето за какво всички емигранти и номади, които съм срещала по света, си задават едни и същи екзистенциални въпроси. Кой съм аз? Към коя просвета числя се? Къде е моят дом? Къде желая да остарея? На кои гробища желая да ме погребат? И кой…

Невъзможно е да се отговори на тези въпроси. Те извират още веднъж и още веднъж. Чувството за дом – това е, което губиш, когато напускаш Родината. За всичко това се заплаща.

5. Ще загубите доста скъпи другари.

Приятелите ви най-вероятно в никакъв случай не са мислили, че могат да ви изгубят. Има хора, с които поддържате връзка от детската градина, или от учебно заведение. С някои сте обиколили Европа, въпреки да не сте от един и същи град. Но в случай че вие сте запътили като емигранти за чужбина, би трябвало да сте подготвени за загубите тези другарства. Като цяло – несъмнено – ще продължавате да поддържате връзка с тях по скайп, фейсбук и вайбър, само че това надали към този момент може да се назова дружба… Никой не е отговорен за това. И по едно и също време с това е виновност на всеки един от нас.

Старите другари ще ви обвинят, че не сте пристигнали на сватбата им. Че сте не запомнили за рождения им ден. Ще ви обвинят, че не навестявате родителите си. А от време на време вие сте ги помолили да ги наглеждат до момента в който вие сте в странство…

Тази остаряла бойна дружба рано или късно ще свърши. Това е неизбежно. И това е животът. Никой не е казвал, че ще е леко. Загубвайки приятелите си, неизбежно ще загубите част от себе си и своята история.

Как мислите, коства ли си всичко това? Аз не скърбя, че взех решение да отпътува и да пребивавам номадски. Изобщо не скърбя. Моята независимост си струваше това. Но аз ви подтиквам да мислите преди да вземате толкоз съществени решения в живота си. Задавайте въпроси. Бъдете любознателни. Опитвайте се да научите опита на други емигранти. Мислете за това, което е значимо е за вас.

Инфо: sociopower