Това е текст, който кара хората да повярват, че да

„ Това е текст, който кара хората да повярват, че да приказваш за възприятията си не е срамно “ – споделя авторката Яна Борисова, която е написала тази пиеса за двама свои близки другари, разкривайки действителните им усеща и истории. Приятелите й са Христо Мутафчиев, който играе неподвижен юрист, възстановяващ се след тежък инсулт, и Станимир Гъмов в ролята на неговия брат Виктор.Двама души, затворени в клетката на една драма, с огромна и светла история зад тила си, свързани от общи мемоари, страсти и секрети. В хода на техните шумни разногласия, тихи монолози, разгулен брътвежи и спокойни диалози ще научим елементи от фамилната им история, описите им от неща, за които мечтаят най-вече и от които се опасяват най-вече. Ще гадаем каква е дамата, която и двамата са обичали и изгубили. Ще съпреживеем моменти на обезсърчение и вяра, толкоз огромни, колкото могат да ни ги причинят и подарят единствено най-близките. И двамата артисти играят тъкмо както се чака – просто себе си – безусловно същински.

Дали участниците в сходно прочувствено пътешестване са братя или другари, сякаш няма огромно значение. Гледах тази режисура дружно с някои от най-близките си хора и си мислех, че каквото и да се случи, задоволително ще е да имам до себе си някой като тях. За да ме обича. И да ме избави. Тази пиеса е тъкмо за това.