Атлантическият океан нараства с 4 см всяка година
Това е по този начин, тъй като тектоничните плочи, които покриват Америка, се отделят от тези под Европа и Африка. Но по какъв начин тъкмо и за какво се случва това е мистерия за учените, защото геоложките сили, които нормално раздалечават плочите, не са доста дейни в Атлантическия океан.
Проучване, оповестено тази седмица се пробва да даде отговор на този въпрос. Изследването, оповестено в списание Nature, допуска, че ключът към разширението на Атлантическия океан се крие под огромна подводна планинска верига в средата на океана. Този набор от подводни върхове е прочут като Средноатлантическия било и разделя Северноамериканската плоча от Евразийската плоча и Южноамериканската плоча от Африканската плоча.
Изследователите, които стоят зад изследването, откриват, че материалът надълбоко в Земята се издига към повърхността под Средноатлантическия било, като по този метод разпъва плочите от двете страни на разделянето.
Хребетът има център, вграден във втвърдена обвивка, като се състои от 2600 км дебела полутвърда тога, която обгръща супер горещо ядро. Най-горният пласт е с дебелина единствено към 32 км земна кора, която е разпокъсана от тектонски плочи, които си пасват като пъзел. Тези плочи сърфират на върха на мантията, движейки се, до момента в който по-горещ, по-малко компактен материал от дълбокото земно поле се издига към кората и по-студен, по-плътен материал потъва към ядрото. Този развой, прочут като конвекция, нормално се случва, когато две плочи се сблъскат и едната попадне или потъне под другата.
Като цяло, всяко приключване на материал под тектонски граници като Средноатлантическия било нормално стартира от част от мантията, доста покрай повърхността на Земята, на към 3 км под кората. Материалът от долната тога, частта, която е най-близо до ядрото, основава налягане пръсвайки кората.
Новото изследване откри, че Средноатлантическият било е гореща точка на конвекция. Изследователите са измерили геоложката интензивност в границите на към 1000 км. Те са пуснали 39 сеизмометъра под вълните през 2016 година, след което ги оставят за една година, с цел да събират данни от трусове по целия свят. Сеизмичните талази, отразяващи се в материал в земното ядро, оферират на учените да надникнат в протичащото се в мантията под Средноатлантическия било.
Групата открива, че магмата и скалата от дълбочина към 700 км под кората, могат да пробият пътя си към повърхността. Това издигане на материала е това, което раздалечава тектоничните плочи и континентите над тях със скорост от 4 сантиметра годишно.
„ Издигането от долната към горната тога и чак до повърхността, нормално се свързва с локализирани места на Земята, като Исландия, Хавай и Йелоустоун, а не с хребети в средата на океана “, споделя Матю Агис, сеизмолог от Университета Tre в Рим и съавтор на новото изследване. „ Това прави този резултат трогателен, тъй като беше изцяло непредвиден. “
Често материалът, който се пробва да си проправи път от долната към горната тога, е възпрепятстван от линия плътна канара, известна като преходна зона на мантията, сред 400 и 650 км дълбочина.
Но Агис и сътрудниците му пресмятат, че под Средния Атлантически било температурите в най-дълбоката част на тази преходна зона са по-високи от предстоящите, което прави зоната по-тънка в този регион. Ето за какво материалът може да се издигне до дъното на океана по-лесно, в сравнение с в други елементи на Земята.
Откритието оказва помощ за решаването на дълготраен геоложки пъзел. Изследователите знаеха, че океаните се уголемяват и свиват с разнообразни темпове. Те също по този начин знаеха, че плочите се раздалечават най-забележимо в зоните на субдукция, които нормално се срещат в дейните континентални граници – където границата сред континент и океан също е граница на тектонична плоча. Ето за какво Тихият океан се уголемява по-бързо от Атлантическия океан: по-голямата част от Тихия океан се намира на върха на една тектонична плоча и границите му се изравняват съвсем идеално с континенталните от източната и западната страна, Северноамериканските и Евразийските плочи. Субдукцията на тези граници предизвиква трусове и вулканични изригвания, които характеризират уместно наречения район „ Огнен пръстен “.
Атлантическият океан обаче се намира на върха на четири съществени плочи с граници, които не съответстват с континенталните граници – границите се срещат в средата на океана. Така че учените не бяха наясно по какъв начин се уголемява морското му дъно. Новото проучване допуска, че издигането на материал от дълбокото покритие на мантията може да бъде моторът на това разширение на Атлантическия океан.
Катрин Рихърт, геофизик от университета в Саутхемптън и съавтор на новото изследване, декларира, че този развой е почнал преди 200 милиона години. Но някой ден скоростта на разширение може да се форсира.
„ Най-вероятно скоростта ще остане същата през целия ни живот. Въпреки това е евентуално скоростта да се промени в продължение на милиони години, тъй като е варирала в предишното “, споделя Райхърт пред Insider.
Публикувано в Business Insider.
