Това е музеят, в който почти през цялото време сърцето

Това е музеят, в който съвсем от самото начало сърцето ми биеше до спукване и в който съвсем тичах от зала в зала – толкоз мощно беше нетърпението ми да видя още и още. Любимите ми скулптури на Роден на приземния етаж и обичаните ми Мане, Сезан, Дега, Реноар и Тулуз-Лотрек горе, в галерията. Ако има място на света, където е съсредоточено изкуството от края на 19-ти – началото на 20-ти век – това е Д’Орсе. Импресионизъм и пост-импресионизъм – най-големите имена, най-прекрасните шедьоври – това е Д’Орсе.

И това напълно не е всичко - постройката, в която се обитава музеят, сама по себе си е произведение на изкуството. Това е някогашната гара Орсе, издигната, както и Айфеловата кула, във връзка Световното ревю в Париж от 1900 година Изящната му индустриално-аристократична външност провокира художника Едуар Детай да възкликне – „ Толкова е красива тази гара, че наподобява на Дворец на изящните изкуства “ 86 години по-късно пророчеството му се сбъдва. Вместо да бъде съборена, с цел да освободи място за голям хотел,  по решение на тогавашния френски президент Жискар Д’Естен  Д’Орсе се трансформира в дом на френското изкуство от втората половина на 19-ти век.

Музеят е напълно близо /ако това разбиране е използвано към дистанциите в град като Париж/ до Лувъра. Ако имате път към френската столица, си коства да опитате да го посетите, изключително в случай че нямате време. За разлика от Лувър, Д’Орсе може да бъде прегледан за един ден. И този ден ще запомните вечно!