Това е филм, който може да служи като пример за

Това е филм, който може да служи като образец за без значение кино – първи игрален филм на сполучливия документалист Джем Коен, с непрофесионални актьори, сниман съзерцателно и без музика, отдаден на изкуството и по-близо до действителността от всяка кино продукция.

Ана е канадка на междинна възраст, без пари и без непрекъсната специалност, която за първи път в живота си попада във Виена, с цел да се сбогува с тежко болната си братовчедка. Докато се лута из града, тъжна и объркана, тя се среща с Йохан – надзирател в Музея на история на изкуствата или Kunsthistorisches Art Museum във Виена. Двамата прекарват часове наред в музея, вгледани в детайлите по старите картини и по някакъв метод светът извън става за тях същата картина – малко мрачна, статична и цялостна с забавни елементи. Филмът е сниман ужасно и на моменти приликите сред Виена, природата в късната есен и картините в музея са изумителни. Съзерцанието на картините, града и покрайнините му въобще не е нарушено от сантиментална история – Йохан е гей и другарството сред двамата с Ана си остава напълно в границите на платоничната обич към изкуството.

Все отново основният воин в този филм е музеят. Много от най-известните картини в него са показани в непосредствен проект, а на творчеството на Брьогел е отдадена и една цяла лекция, изцяло професионална. Виена е единствено един декор на тази хубост, безмълвен и колосален.Обичам Виена и си признавам, че след първия ми неудачен опит преди години да обиколя едновременно колосалния музей на изкуствата, към този момент вървя единствено при картините на Брьогел. Точно както за пазача Йохан, по този начин и за мен те са вълшебни, цялостни с индивиди, истории, страсти и секрети. Може би по тази причина и филмът ми хареса доста в „ музейната " си част. От останалата умерено можеше да се спести половин час, само че може би това е концепцията на създателя – че от дълго време сме изгубили търпението и умеенето си да виждаме света в близост и забавяме темпото единствено когато влезем в музея, а не виждаме, че от време на време живеем в него. Ако съумеете да се настроите на вълните на кино лентата, часовете в музея ще са приятни и за вас.