Това дали ще горите мазнини, зависи не само от приема

Това дали ще горите мазнини, зависи освен от приема на калории, само че и от разхода на калории. А това какъв брой калории ще изгорите, се дефинира от физическата интензивност и други фактори, само че най-много от скоростта на вашия метаболизъм (т.нар. basal metabolic rate или за по-кратко BMR). Скоростта на метаболизма, от своя страна, се контролира от разнообразни хормони.

Стресът въздейства директно върху равнищата на тези хормони.  В тази връзка основен обект на нашето внимание в тази публикация ще е. Как работи цялата система, какво се случва в организма и по какъв начин въздействат хормоните на избора и приема на храна, научете в идващите редове.

Двете лица на кортизола

Най-лесният метод да разберете какво са хормоните, е да си визиите, че те са едни клетъчни куриери, които придвижват информация за това какво се случва в организма и отвън него. Ако продължа с тази метафора, то кортизолът е нещо като „ телефон 112 “, тъй като изпраща информация, че организмът се изправя пред стресова обстановка. Кортизолът има по едно и също време защитна и адаптивна роля – бори се с възпалението и освобождава запасите от гликоген и мазнини при стрес. Всичко, което възприемате като евентуална заплаха, би повишило равнищата ви на кортизол.

Много хора мислят, че кортизолът е „ неприятен “ хормон, който води до струпване на мазнини и загуба на мускулна маса. Но той в действителност е нужен за положителното здраве и при подобаващите условия даже спомага горенето на мазнини! Разбира се, кортизолът може да има и унищожителен резултат върху в избрани обстановки – да вземем за пример когато равнищата му са хронично повишени или занижени. Ако държите кортизола в естествени граници, той ще е вашият добър асистент, само че когато равнищата му станат прекомерно високи или ниски, ще се трансформира в злия зложелател, за който всички приказват.

Кортизолът и инсулинът – неочаквано лоша комбинация!

Хормоните са като хората – държат се друго съгласно заобикалящата ги среда. Кортизолът може да е както липолитичен, по този начин антилиполитичен хормон.  Преведено на елементарен език, това значи, че той може да спомогне или да попречва горенето на мазнини.

Но по какъв начин е допустимо това? Причина е, че кортизолът усилва действието на липопротеин липазата (LPL) – основният ензим, отговарящ за натрупването на мазнини. Но също по този начин покачва интензивността на хормон-чувствителната липаза (HSL) – различен ензим, който води до освобождението на мазнини.

По време на подготовка равнищата на  и  (адреналин и норадреналин) са високи и това укрепва капацитета за горене на мазнини на кортизола, като в същото време потиска свойството му да ги натрупва. Тоест, когато кортизолът е в „ компанията “ на други липолитични хормони, те взаимно укрепват действието си, с цел да активизират от мастните депа.

Но какво става, в случай че равнищата на кортизол са високи при липса на физическа интензивност? Когато кортизолът взаимодейства с инсулина, резултатът е тъкмо противоположният. След хранене, когато инсулинът е нараснал, действието на HSL понижава, а това на LPL се ускорява. Така инсулинът изкарва нескрито „ тъмната страна “ на кортизола. Тези два хормона също по този начин взаимно блокират действието си, като понижават чувствителността на съответните си рецептори. Това значи, че неприятното хранене не е единственият метод да развиете ; стресът също може да я провокира. Както виждате, кортизолът НЕ Е повода за струпване на мазнини. Комбинацията от висок кортизол и висок инсулин е същинският провинен.

Кортизолът и гладът

Две неща са нужни за загуба на мазнини –