Безразличието като парализа на душата
Тотю БАКАЛОВ *
Нашето законодателство има всичкото право и носи цялата отговорност да образува нови нравствени връзки. Вникнем ли по-внимателно в действителното държание на хората, в техния ежедневен обичай, в претекстовете на техните действия, откриваме почтени за удивление каузи. Но изкоренени ли са бездушието и безразличието като антисоциални феномени?
Категорично не!
Те се демонстрират в похищението над персоналната и публичната благосъстоятелност, в разпиляването на националното благосъстояние, в кражбите на селскостопанска продукция. Равнодушието е противен факт в междучовешките връзки. То е реалност в транспортните закононарушения, в семейно-брачните спорове, междусъседските връзки, виждаме го в парка, на улицата, в предприятията...
Равнодушието е липса на героизъм, на храброст, на гражданска съвест, на образование и на отговорност пред многообразието на проблемите в обществено-политическия живот. То подтиква минусите и нарушаванията и разстройва нормите на публичните връзки. Порицанието му е една безапелационна присъда против еснафа, сноба, които, за жалост, от ден на ден и повече разцъфтяват в нашето общество, извънредно заети със личното си благоденствие.
Равнодушието при всички случаи ражда антиобществени прояви. Никога няма да не помни подобен трагичен факт. Прекрасният служащ Георги Марков нямаше да загине от ножа и тоягата на развилнелия се гамен, в случай че стоящите единствено на крачка от него жители се бяха протегнали да го обезоръжат. Нещо повече - гуляещата в близкия апартамент компания се разсърди, че била смутена от абсурда на улицата, без да помогне на умиращия под прозорците й служащ.
За какво приказва това?
Не е ли това "парализа на душата " и "преждевременна духовна гибел ", "опустошена душeвност " и "най-тежка човешка болест ", както ги назова при започване на предишния век великият жизнелюбец Чехов, осъждайки грубо безразличието?
След произнасянето на смъртната присъда над жестокия палач, целият съд се огласи от безумен женски рев. Пред мен са две майки в черно, стояха една против друга. Те носеха драмата на две несгоди. Майката на килъра и майката на починалия служащ Георги Марков. Мъката и безсънието бяха изсушили очите им.
Дали суровото отмъщение на съда беше задоволително да удовлетвори законната и морална рекламация на майката на починалия?
Дали тази страшна присъда можеше да й върне, въпреки и за малко, оня живец, който е напуснал вечно сърцето й?
И двете плачеха за живота!
И двете го защитаваха по своему - от позициите на своята добродетелност и майчина тъга, с инстинкта и сърцето си. Желязната и неумолимата решителност на присъдата поставяше основния въпрос за отговорността на тези майки.
Майката на убития служащ е с морално достолепие и намерено чело. Тя е възпитала добър жител и производственик, любим на колектива. А другата майка не възпря буйния си необуздан и придирчив, капризен наследник. Побоищата бяха единственият метод "да поддържа връзка " с младежите. Баща му е глух съзерцател, а обществото нехае.
Страшното, невъзвратимото пристигнало в оная съдбовна нощ, когато потърпевшият юноша се противопоставил на наглостта и бруталността на пияния палач и ножът, и тоягата му решили всичко.
Автори на тази драма са безразличието и бездушието. Не е безчувствен единствено оня, който има достолепие, а единствено притежаващият достолепие човек може да почувства и почита достолепието на другите. А достолепие не се придобива със закон - има го оня, който е богат с морални и човешки полезности.
Ние бихме били още повече задоволени от просветната си активност и идейно-възпитателната работа единствено тогава, когато сътворяваме достолепие у хората, което ще изкорени бездушието и другите антисоциални феномени.
Правилна е констатацията в редица документи и житейски прояви, че алкохолизмът дава зелена улица на всички противообществени прояви. Над 90% от убийствата се правят в пияно положение, съвсем всички развилнели се хулигани са мъртво пияни, огромна част от браковете се приключват заради пиене. Последиците от алкохолизма са най-ярко изразени в правосъдните процеси. През последните години от ден на ден и повече се препълват отрезвителните стаи със арестувани лица за алкохолизъм.
Защо по този начин се случи с нас?
Нашата нация е известна в света като трезва нация, основала богати обичаи в битката против алкохолизма. Мнозина знаят какво представляваха тогавашните въздържателни сдружения. Но по какъв начин стана по този начин, че някои търговци поставят всички старания да подчинят богатите обичаи за трезвеност на комерсиалните ползи на винопроизводството. У нас съвсем е ликвидирана политическата и идейната същина на битката за трезвеност. Създадоха се доста лековато справедливи условия за пиене. В нашите средства за информация и агитация преимуществото е в пропагандата за "руйното вино " и "върлата ракия ". В Стара Загора финансова инспекция установи, че биреният цех "Загорка " има повече финансови средства за агитация от двете водещи читалища в града - "Св. Климент Охридски " и "Родина ".
Интерес съставляват бездушието и безразличието на част от обществото, което сътвори конюнктура за несполучливо приложение на признат законодателен текст. Става въпрос за Закона за собствеността на жителите, който провокира изначало голям интерес. Това е изцяло понятно. Трябва да се постави преграда против всички тези хитреци, които по умозрителен и непочтен метод натрупаха нетрудови приходи, неотговарящи на действителното им материално състояние. Да се постави завършек на търговията с жилища, леки коли и друго имущество. Да се поведе решителна битка против актуалния новобогаташ, който счита еснафското си благоденствие и блаженство за пример на публично достолепие и пример за етичност.
Такива бяха разсъдъкът, съвестта и повелята
отразени в този закон. Голяма е разликата обаче сред упованията и действителния резултат. Много бързо заглъхна ехото от общественото разискване. Средствата за всеобща информация не отделиха повече място за неговото значение.
Получи се нещо друго.
Когато съдилищата започнаха да гледат делата против такива жители, откриха се хора, които свидетелстват в отбрана на тези "трудещи се ", появиха се характерности със подозрително наличие, подставени лица, които ги обслужват със суми в заем... Вместо публичен протест против такива хора, се получи социална толерантност и равнодушие. Но събитието, че в съдилищата на окръга всяка година постъпват приблизително по 500 от наказателно-частен темперамент каузи, приказва, че на някои места междуличностните връзки не са в положително положение - неприязън, обиди, неприятно съседство, които се показват даже в коридорите и залите на съда.
Стана въпрос за правосъдната зала.
Ако желаете да реализираме действителни резултати в битката против безразличието и даже антисоциалните феномени, елате в правосъдната зала, където всичко минава като на кинолента. Съдебната публика, като тип обществена публика, е открита за всички жители. Ако философската публика дава информация за най-общите закономерности на общественото развиване, поражда усеща, образува убеждения по мирогледните проблеми, а художествената публика притегля вниманието към мислене посредством художествени облици в литературата и изкуството, то правосъдната публика е съсредоточие на сложни социално-патологични отклонения - закононарушенията, и за главните форми на битка с тях - наказването.
Съдебната публика има свои психически информационно-нравствени закономерности, своите характерни осведомителни потоци на влияние върху състава й и публичното мнение.
Недостатъчната работа на съдилищата
за етиката в правораздаването също дава своето отражение за слабите триумфи в битката с бездушието. Правораздаването е на първо място политическа работа, своего рода идеологически фронт. Неоправданата празнина в теоретичната разработка на казуса на правосъдната нравственос през днешния ден не би трябвало да бъде спънка за откриване на нравствените добродетели и правила в правораздаването.
Не резистентност, а огромно нарастване на постъпилите в пъти брачни каузи. В брачните каузи най-добре се изявяват персоналните качества - образование, просвета на жителите, равнището на техния нрав. Всеки бракоразвод съдържа белезите на някои противообществени прояви, той даже от време на време е една нужда, само че постоянно си остава един противен факт - осиротели деца и оскърбени и озлобени едни против други съпрузи. Разкъсва се нравствено-психологическата връзка, характеризираща фамилията, травматизира се обществото. Централно място в обществения авторитет на фамилията през днешния ден би трябвало да заемат нравствените връзки. Духовното благосъстояние, културата, политическите ползи и изключително вярното образование на децата. Тъкмо по тази причина е сериозният позив на обществото към правораздавателните органи да работят с необятен мироглед на мисъл и деяние, незадоволеност, отговорност. За дисциплинираност и правда.
Никога, както до момента, понятието отговорност не е рефлектирало с такава мощ в цялостния духовен образ на правораздаването.
* Авторът е правист, дълготраен ръководител на Окръжния съд - Стара Загора, и член на Върховния съд на България
Нашето законодателство има всичкото право и носи цялата отговорност да образува нови нравствени връзки. Вникнем ли по-внимателно в действителното държание на хората, в техния ежедневен обичай, в претекстовете на техните действия, откриваме почтени за удивление каузи. Но изкоренени ли са бездушието и безразличието като антисоциални феномени?
Категорично не!
Те се демонстрират в похищението над персоналната и публичната благосъстоятелност, в разпиляването на националното благосъстояние, в кражбите на селскостопанска продукция. Равнодушието е противен факт в междучовешките връзки. То е реалност в транспортните закононарушения, в семейно-брачните спорове, междусъседските връзки, виждаме го в парка, на улицата, в предприятията...
Равнодушието е липса на героизъм, на храброст, на гражданска съвест, на образование и на отговорност пред многообразието на проблемите в обществено-политическия живот. То подтиква минусите и нарушаванията и разстройва нормите на публичните връзки. Порицанието му е една безапелационна присъда против еснафа, сноба, които, за жалост, от ден на ден и повече разцъфтяват в нашето общество, извънредно заети със личното си благоденствие.
Равнодушието при всички случаи ражда антиобществени прояви. Никога няма да не помни подобен трагичен факт. Прекрасният служащ Георги Марков нямаше да загине от ножа и тоягата на развилнелия се гамен, в случай че стоящите единствено на крачка от него жители се бяха протегнали да го обезоръжат. Нещо повече - гуляещата в близкия апартамент компания се разсърди, че била смутена от абсурда на улицата, без да помогне на умиращия под прозорците й служащ.
За какво приказва това?
Не е ли това "парализа на душата " и "преждевременна духовна гибел ", "опустошена душeвност " и "най-тежка човешка болест ", както ги назова при започване на предишния век великият жизнелюбец Чехов, осъждайки грубо безразличието?
След произнасянето на смъртната присъда над жестокия палач, целият съд се огласи от безумен женски рев. Пред мен са две майки в черно, стояха една против друга. Те носеха драмата на две несгоди. Майката на килъра и майката на починалия служащ Георги Марков. Мъката и безсънието бяха изсушили очите им.
Дали суровото отмъщение на съда беше задоволително да удовлетвори законната и морална рекламация на майката на починалия?
Дали тази страшна присъда можеше да й върне, въпреки и за малко, оня живец, който е напуснал вечно сърцето й?
И двете плачеха за живота!
И двете го защитаваха по своему - от позициите на своята добродетелност и майчина тъга, с инстинкта и сърцето си. Желязната и неумолимата решителност на присъдата поставяше основния въпрос за отговорността на тези майки.
Майката на убития служащ е с морално достолепие и намерено чело. Тя е възпитала добър жител и производственик, любим на колектива. А другата майка не възпря буйния си необуздан и придирчив, капризен наследник. Побоищата бяха единственият метод "да поддържа връзка " с младежите. Баща му е глух съзерцател, а обществото нехае.
Страшното, невъзвратимото пристигнало в оная съдбовна нощ, когато потърпевшият юноша се противопоставил на наглостта и бруталността на пияния палач и ножът, и тоягата му решили всичко.
Автори на тази драма са безразличието и бездушието. Не е безчувствен единствено оня, който има достолепие, а единствено притежаващият достолепие човек може да почувства и почита достолепието на другите. А достолепие не се придобива със закон - има го оня, който е богат с морални и човешки полезности.
Ние бихме били още повече задоволени от просветната си активност и идейно-възпитателната работа единствено тогава, когато сътворяваме достолепие у хората, което ще изкорени бездушието и другите антисоциални феномени.
Правилна е констатацията в редица документи и житейски прояви, че алкохолизмът дава зелена улица на всички противообществени прояви. Над 90% от убийствата се правят в пияно положение, съвсем всички развилнели се хулигани са мъртво пияни, огромна част от браковете се приключват заради пиене. Последиците от алкохолизма са най-ярко изразени в правосъдните процеси. През последните години от ден на ден и повече се препълват отрезвителните стаи със арестувани лица за алкохолизъм.
Защо по този начин се случи с нас?
Нашата нация е известна в света като трезва нация, основала богати обичаи в битката против алкохолизма. Мнозина знаят какво представляваха тогавашните въздържателни сдружения. Но по какъв начин стана по този начин, че някои търговци поставят всички старания да подчинят богатите обичаи за трезвеност на комерсиалните ползи на винопроизводството. У нас съвсем е ликвидирана политическата и идейната същина на битката за трезвеност. Създадоха се доста лековато справедливи условия за пиене. В нашите средства за информация и агитация преимуществото е в пропагандата за "руйното вино " и "върлата ракия ". В Стара Загора финансова инспекция установи, че биреният цех "Загорка " има повече финансови средства за агитация от двете водещи читалища в града - "Св. Климент Охридски " и "Родина ".
Интерес съставляват бездушието и безразличието на част от обществото, което сътвори конюнктура за несполучливо приложение на признат законодателен текст. Става въпрос за Закона за собствеността на жителите, който провокира изначало голям интерес. Това е изцяло понятно. Трябва да се постави преграда против всички тези хитреци, които по умозрителен и непочтен метод натрупаха нетрудови приходи, неотговарящи на действителното им материално състояние. Да се постави завършек на търговията с жилища, леки коли и друго имущество. Да се поведе решителна битка против актуалния новобогаташ, който счита еснафското си благоденствие и блаженство за пример на публично достолепие и пример за етичност.
Такива бяха разсъдъкът, съвестта и повелята
отразени в този закон. Голяма е разликата обаче сред упованията и действителния резултат. Много бързо заглъхна ехото от общественото разискване. Средствата за всеобща информация не отделиха повече място за неговото значение.
Получи се нещо друго.
Когато съдилищата започнаха да гледат делата против такива жители, откриха се хора, които свидетелстват в отбрана на тези "трудещи се ", появиха се характерности със подозрително наличие, подставени лица, които ги обслужват със суми в заем... Вместо публичен протест против такива хора, се получи социална толерантност и равнодушие. Но събитието, че в съдилищата на окръга всяка година постъпват приблизително по 500 от наказателно-частен темперамент каузи, приказва, че на някои места междуличностните връзки не са в положително положение - неприязън, обиди, неприятно съседство, които се показват даже в коридорите и залите на съда.
Стана въпрос за правосъдната зала.
Ако желаете да реализираме действителни резултати в битката против безразличието и даже антисоциалните феномени, елате в правосъдната зала, където всичко минава като на кинолента. Съдебната публика, като тип обществена публика, е открита за всички жители. Ако философската публика дава информация за най-общите закономерности на общественото развиване, поражда усеща, образува убеждения по мирогледните проблеми, а художествената публика притегля вниманието към мислене посредством художествени облици в литературата и изкуството, то правосъдната публика е съсредоточие на сложни социално-патологични отклонения - закононарушенията, и за главните форми на битка с тях - наказването.
Съдебната публика има свои психически информационно-нравствени закономерности, своите характерни осведомителни потоци на влияние върху състава й и публичното мнение.
Недостатъчната работа на съдилищата
за етиката в правораздаването също дава своето отражение за слабите триумфи в битката с бездушието. Правораздаването е на първо място политическа работа, своего рода идеологически фронт. Неоправданата празнина в теоретичната разработка на казуса на правосъдната нравственос през днешния ден не би трябвало да бъде спънка за откриване на нравствените добродетели и правила в правораздаването.
Не резистентност, а огромно нарастване на постъпилите в пъти брачни каузи. В брачните каузи най-добре се изявяват персоналните качества - образование, просвета на жителите, равнището на техния нрав. Всеки бракоразвод съдържа белезите на някои противообществени прояви, той даже от време на време е една нужда, само че постоянно си остава един противен факт - осиротели деца и оскърбени и озлобени едни против други съпрузи. Разкъсва се нравствено-психологическата връзка, характеризираща фамилията, травматизира се обществото. Централно място в обществения авторитет на фамилията през днешния ден би трябвало да заемат нравствените връзки. Духовното благосъстояние, културата, политическите ползи и изключително вярното образование на децата. Тъкмо по тази причина е сериозният позив на обществото към правораздавателните органи да работят с необятен мироглед на мисъл и деяние, незадоволеност, отговорност. За дисциплинираност и правда.
Никога, както до момента, понятието отговорност не е рефлектирало с такава мощ в цялостния духовен образ на правораздаването.
* Авторът е правист, дълготраен ръководител на Окръжния съд - Стара Загора, и член на Върховния съд на България
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ