Толкова обичам, когато един човек разпръсква оптимизъм. Не би трябвало

Толкова обичам, когато един човек разпръсква оптимизъм. Не би трябвало тъкмо тя да го прави, тъй като има извънредно доста аргументи за това, само че се случи. Лорина Камбурова е актриса, която е компактно ангажирана със фотосите на сериала на bTV „ Скъпи наследници “ от една година насам. Преди това различен сериал, „ Връзки “, ни я „ сподели “. А нейните първи думи към мен бяха: „ Ходи ли на море през лятото? “. Това „ вкара “ страховит подтик и в диалога ни, и в деня ми. Момент, че ми замириса на миди и рачета…

Героинята ти в „ Скъпи наследници “ е креативен човек – свири на пиано, а ти записваш песни. Можеш ли да свириш на пиано и в действителност към този момент имаш ли самочувствие на човек, създаващ музика?

Когато ми споделиха, че би трябвало да изсвирвам на пиано и че героинята ми го изисква, се съгласих и мислех, че няма да ми се наложи. Но се случи и трябваше ръцете ми да са в кадър. Дори трябваше да изсвирвам на две ръце, което е извънредно сложна съгласуваност за човек, който в никакъв случай не се е занимавал с инструмент професионално и който не може за три часа да научи 7-8-секунден откъс на две ръце. А това някак си се случи. Странното е, че някакви такива случки отключват у човек други.

Преди известно време бях в една квартира и там имаше пиано. Седнах да си изсвирвам това, което си знам – да вземем за пример „ Мила моя мамо “. Обаче се оказах сама в жилището за някакъв интервал и започнах да изобретявам мелодии, без да знам нито една нота. Ползвах и двете ръце. След няколко часа работа по инстинкт го направих – аз свирех. Моята героиня Ана работи и с ръцете си – керамика, прави бижута, рисува. И по този начин ставаме едно цяло.Самочувствието в никакъв случай не е задоволително високо. Ако имаш прекомерно високо самочувствие, има две вероятности – или да станеш извънредно ленив, или да станеш по-работлив. Винаги заставам на тръни и желая да се развъртвам по-добре. А и авторската музика изисква изключително усамотение, което не всеки път имаш, не всеки път си в въодушевление, нямаш време чисто физически и душевен, само че ми харесва, че натам потеглиха нещата в живота ми. Моята героиня Ана работи и с ръцете си – керамика, прави бижута, рисува. И по този начин ставаме едно цяло.

Но стигна до втори клип с Ross’n Lorina.

Втори клип, но знаеш какъв брой мъчно се прави… Първият ми клип лиши три години. Изобщо клиповете, които вършим, са извънредно нискобюджетни, с помощ от другари, с доста споделени моменти. Със средства се получава по-качествено и по-лесно, само че към този момент при нас се случва постепенно. Кампанията беше „ Да опазим българските плажове “. Започнахме от „ Делфин “ – един нудистки плаж, на който хората отиват със себе си, без да робуват на музика, алкохол, статус в живота си. Някой искаше да им го отнеме. И ние взехме решение, че би трябвало да се обединим и да създадем единственото, което умеем. Така създадохме „ Сънувам лятото “. Много хора се отзоваха и ни пратиха фрагменти, които са снимали през летните си ваканции. Така клипът стана по натурален метод, единствено с позитивната сила на хората. На 22 септември в 21 ч. ще го представим в бар „ Безкрай “ с един лайф с нашата музика.

Усещането за лято какво би те предиздвикало да забравиш?

Сивотата на столицата, мръсотията, неналичието на връзка сред хората.

Страшно доста обичам джаз. Приятелите ми споделят, че съм бяло негърче. Харесва ми да танцувам на тази музика, да я пея, да я викам… Дори порите ми стартират да дишат. Благодарение на моя другар Георги открих афро хауса, в малко по-модернизиран вид, който съгласно мен е бъдещето на джаз музиката, на госпъла. Изключително е забавно да видиш по какъв начин се преплитат. Нещото, което постоянно съм се молила да не ми се случи, е да не ми омръзне да се занимавам с изкуство. Озвучавала си филм за „ Барби “. Кога ще те пуснат от този облик?

Аз наподобявам по този начин – висока, стройна, и все ме изкарват манекенка, което са нелепости. Може би с натрупването на функции ще ме пуснат от този облик.

Една асоциация: непорочност, ярки цветове или украса до спукване?

Декорация с дребни елементи. Първо ти забелязах часовника с лимончетата. Има нещо красиво в чистотата и минимализма. Старая се да не влизам в образец или да си поставям граници, с цел да мога да разнообразявам.

Снима ли се във филм с Никълъс Кейдж в последна сметка?

Не, необичайно се развиха събитията, тъй като от година и половина фотографирам в киноцентър „ Бояна “ и нямам време за нищо. Но ме поканиха на кастинг и отидох в обедната си отмора. Казах две реплики на британски и си потеглих. След това във вестниците пишеше, че надали не Никълъс Кейдж ме е харесал. Извикаха ме още веднъж, само че съответстваха датите. В сериала сме с график, който е за месец напред. И не можахме да се забележим с артиста, а той взе, че си счупи крайници, и нещата напълно пропаднаха. Но е готино, като пишат всякакви неща, които даже не съм ги фантазирала в главата си.

В Киноцентъра ли снимате?

Да, има терен, който обособиха с няколко родопски къщи. И то си е село. Там сме си и към този момент преживяхме всички вероятни сезони. Преди месец и половина имахме и естествено злополучие. Имаше един подслон, където снимахме, и не можехме да стигнем от тук до ей там, с цел да си влезем в кръчмата. Градушка с ужасни топченца, които влязоха и просто ни разрушиха.

Ние се виждаме непрестанно и споделяме общи моменти. Ходим си на концерти, на министър председатели, поддържаме се.