Тогава, когато човекът в ролята на агресор се усеща по-силен

„ Тогава, когато индивидът в ролята на агресор се усеща по-силен и безнаказан, тогава, когато знае, че няма да има тежки последици за него, точно това е точката на изкривяване, и експанзията може да продължи в доста неприятна и тежка посока. Един индивид схваща себе си за безотговорен, когато няма ясно сложени граници, когато няма ясна дефиниция кое е вярно и кое не е. Жертвите късно схващат, че са обект на тормоз и експанзия. Всеки, който се усеща дискомфортно, да се запита какво може да се направи и да се промени, с цел да може комфортът и спокойствието още веднъж да бъдат част от живота му “. Това съобщи в изявление за БГНЕС психологът Доника Боримечкова.

„ През последните месеци и години ставаме очевидци на извънредно крайни прояви на принуждение, на експанзия. Освен случаите, които взривиха публичното мнение последните няколко седмици, ставаме очевидци на една извънредно неприемлива експанзия по улиците, по пътищата, сред водачите, от деца към деца, от възрастни към деца и противоположното. Агресията се радикализира, когато няма граници, законови разпореждания и правила, които да подсигуряват, че причинителят на което и да е принуждение може да претърпи глоба ”, счита психологът.

Доника Боримечкова изясни, че хората, които биват агресори, се усещат застрашени, когато има заплаха от нарушаване на престижа им. “Тъй като липсват и ясно обрисувани граници, тези хора демонстрират нападателни дейности и много постоянно се стига до крайни прояви на принуждение ”, сподели психологът. Тя акцентира, че мъчно бихме определили радикализацията на насилието единствено сред мъжкия и женския пол и еманципацията на дамите. „ Бих обърнала внимание, че насилието във всевъзможни форми е нормализирано в нашето общество. Ставаме все по-често очевидци на вербална експанзия, към която никой не демонстрира никаква реакция. Ставаме очевидци на доста груби изявления от страна на политически персони без да има реакции, и тук приказваме единствено за вербалната експанзия, която е първата стъпка към всичко последващо “, изясни Боримечкова.

Един индивид схваща себе си за безотговорен, когато няма ясно сложени граници, когато няма ясна дефиниция кое е вярно и кое не е. " Това вярно, погрешно, неправилно или не, се вкарва посредством тъй наречените бащина метафора, която за жалост, в изискванията на декадентен патриархат, е доста мъчно да бъде уловено и да бъде употребявано от хората “, разяснява експертът.

Психологът акцентира, че при нападателна демонстрация с изключение на жертва и принудител, то имаме и очевидци. „ Насилникът е индивидът, който лишава изконни права, жертвата е тази, която понася пасивно протичащото се, доста постоянно и жертвата изпитва възприятие на виновност, че е изпаднала в тази обстановка, и мълчи, тъй като счита, че заслужава това, което изтърпява. Тук към този момент идва ролята на очевидците, които би трябвало да кажат „ Не! Това не е обикновено, това е недопустимо “. Те би трябвало да вдигнат телефона и да изискат помощ “, счита Доника Боримечкова.

Психологът прикани българското общество да бъде нетолерантно към каквато и да било демонстрация на експанзия без значение колкото незначителна е тя.

„ Обидната дума към водача в съседство сутринта също е акт на принуждение и това не е възможно и не е задоволително. Това е нещото, което преди всичко би трябвало да държим в мозъка си, което е отговорно за насилието в обществото ни. На второ място, моля към очевидците, тези които виждат и следят сходни обстановки. Много е значимо да се поддържа жертвата и ясно да й се даде индикация, че тя не носи отговорност и виновност и, че би трябвало да потърси помощ за себе си. Към жертвите, те мъчно или късно схващат, че са обект на тормоз и експанзия, тъй че към всеки, който се усеща по някакъв метод дискомфортно, най-хубавият съвет е да се запита какво може да се направи и да се промени, с цел да може комфортът и спокойствието още веднъж да бъдат част от живота му “, съобщи психологът Доника Боримечкова. /БГНЕС