Тодоровден е! Какви са традициите на Конския Великден
Тодоровден е един от първите пролетни празници в националния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Познат е още като " Конски Великден ", тъй като се чества най-много за здравето на конете.
Петдесет години след гибелта на св. Теодор гонителят на християните – император Юлиан Отстъпник (332 – 363 г.), продължавал да желае връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях и да ги принуди да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и така да бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът сторил каквото му било заповядано, само че Бог направил по този начин, че да се открие нечестивият план.
Църковното поверие споделя, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да заяви това на правилните – да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни св. Теодор дал отговор да си подготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан схванал, че лукавият план е оголен, останал опозорен и пуснал неосквернена стока на пазара.
Какво се прави на Тодоровден по традиция?
Според поверията и традициите на Тодоровден тогава се организират обичайните кушии – българският вид на надбягванията с коне. Оттук идва и второто известно име на празника, който от епохи във фолклора ни битува като Конски Великден или Тудорица.
Мъжете стартират да се приготвят за празника още при изгрева на слънцето. Красивите гриви и опашки на конете се сплитат на плитки, в които се прибавят цвета, мъниста, пискюли… Преди надпреварата се минава на водопой.
И идва ред на самата кушия, изпълнена с доста страсти, предпочитание за победа и същинско състезание сред участниците и техните коне. Състезанието на Тодоровден се гледа от цялото село и постоянно се трансформира в същински празник, в който адреналинът доближава най-високата си точка в годината.
Конят-победител от кушията се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или забрадка и дружно с другите участници обикалят къщите, с цел да завършат в двора на притежателя му, където се случвало и празничното хоро.
Тодоровден е обвързван с още няколко наложителни ритуала. На изгрев слънце децата се къпят, с цел да са здрави. Жените също мият косите си, с цел да са красиви и лъскави като конска грива. През целия ден не се яде лук, с цел да не се разболяват конете.
Какво се яде на Тодоровден?
На трапезата на Тодоровден има пита с квас, „ тудоровска леща “ и чорба от гъби. Жените също почитат Тодоровден като омесват обредни хлябове, които носят имената “конче” или “копито” и са в съответната форма. След това всички питки се раздават на съседи и близки, с цел да бъдат здрави конете през цялата година. Вари се и жито, което се благославя в църквата. За вечеря се сяда на празнична, само че постна софра, на която се поставя още веднъж самун с квас, чорба от гъби и леща.
Петдесет години след гибелта на св. Теодор гонителят на християните – император Юлиан Отстъпник (332 – 363 г.), продължавал да желае връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях и да ги принуди да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и така да бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът сторил каквото му било заповядано, само че Бог направил по този начин, че да се открие нечестивият план.
Църковното поверие споделя, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да заяви това на правилните – да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни св. Теодор дал отговор да си подготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан схванал, че лукавият план е оголен, останал опозорен и пуснал неосквернена стока на пазара.
Какво се прави на Тодоровден по традиция?
Според поверията и традициите на Тодоровден тогава се организират обичайните кушии – българският вид на надбягванията с коне. Оттук идва и второто известно име на празника, който от епохи във фолклора ни битува като Конски Великден или Тудорица.
Мъжете стартират да се приготвят за празника още при изгрева на слънцето. Красивите гриви и опашки на конете се сплитат на плитки, в които се прибавят цвета, мъниста, пискюли… Преди надпреварата се минава на водопой.
И идва ред на самата кушия, изпълнена с доста страсти, предпочитание за победа и същинско състезание сред участниците и техните коне. Състезанието на Тодоровден се гледа от цялото село и постоянно се трансформира в същински празник, в който адреналинът доближава най-високата си точка в годината.
Конят-победител от кушията се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или забрадка и дружно с другите участници обикалят къщите, с цел да завършат в двора на притежателя му, където се случвало и празничното хоро.
Тодоровден е обвързван с още няколко наложителни ритуала. На изгрев слънце децата се къпят, с цел да са здрави. Жените също мият косите си, с цел да са красиви и лъскави като конска грива. През целия ден не се яде лук, с цел да не се разболяват конете.
Какво се яде на Тодоровден?
На трапезата на Тодоровден има пита с квас, „ тудоровска леща “ и чорба от гъби. Жените също почитат Тодоровден като омесват обредни хлябове, които носят имената “конче” или “копито” и са в съответната форма. След това всички питки се раздават на съседи и близки, с цел да бъдат здрави конете през цялата година. Вари се и жито, което се благославя в църквата. За вечеря се сяда на празнична, само че постна софра, на която се поставя още веднъж самун с квас, чорба от гъби и леща.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ